четвъртък, 1 април 2010 г.

Жълтурчо

Аз не умея да шия! Особено на ръка. Зная точно 2 вида бод - единия Бод зад игла, другия простичката Тропоска. Разбира се знам и един измислен от мен вид - казва му се "Бодни дето можеш във възможно най-голям безпорядък, така че да не остава дупка на нещото, което закърпваш". Този съм си го патентовала и в студентските ми години всичките ми чорапи бяха горди притежатели на поне един такъв бод.
Е, това беше ерата, когато студетския начин на мислене не включваше често новички чорапи в бюджета. Дето се вика - "Със закърпени чорапки ти бъди, но на дискотека отиди!".

Да не забравя да вметна - Баба ми е шивачка на дрехи. Мама също може да шие, а едно от хобитата беше бродерията на шевна машина. Другата ми баба плете на 1 и на 2 куки, но.. аз съм изтърсака в тази поредица от майсторки. В този тон на мисли за малко да пропусна да кажа, че бодовете, които знам - ги знам едно време от часовете по труд и творчество.

А сега по темата. По Коледа ми влезе някаква муха да правя играчки за елха и украса от филц. Гледам ги толкова хубави в нета и си викам - какво толкова ще се пробвам и аз. Обаче пусто незнание и владеене само на 1-2 бода от зор направих една звездичка дето тропосах с едър бод тъй колкото да не се разпадне. Сега ме е срам да Ви я покажа, ама ще го направя, за да ми видите шеметния напредък след това с финалното ми произведение. :)



Снимката не е добра, но я показвам така, защото й беше 1-вата й последната тъй като бях решила, че не е за пред хора. :)

След като не останах очарована от тропосаната звездичка реших, че ще се уча на 4-тия вид бод. Рових, гледах.. поне името му разбрах - Фестон бод. За мое щастие се оказа лесен.. Не знам иначе какво бих правила! В общи линии трудно асимилирам снимки от нета, в които е показано уж от къде и как се мушка иглата, ама се оказах неочаквано схватлива и бързо усетих как става номера. А в чест на Жълтурчо се научих и как да започвам и да завършвам бода без да се набиват на очи възлите и намотките. :)
Ето го и него - Негово величество - Жълтурчо:



Той ще се кипри гордо на входната ни врата през празниците! Има си връзка на темето (на снимката не се вижда) и ще се поклаща патешки при всяко влизане и излизане. (хихи)

Това е финала на може би най-дългия ми пост някога в моя блог и искрено се надявам да не съм ви уморила. :)

10 коментара:

  1. Хахахахаха, аз вече писах, обаче е жесток. А и виждам - намерила си начин да му лепнеш и човката. Браво!!! Голям е сладур.

    ОтговорИзтриване
  2. Леле , голям сладур е този " Жълтурчо " . А напредъка ти в изучаването на бодове е доста голям , не е възможно при толкова майсторки на иглата да не прихванеш нещо.

    ОтговорИзтриване
  3. Жълтурчо е ужасно сладуресто шушест! Браво и от мен, справила си се перфектно ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотно патенце! Голям посрещач и изпращач ще имате! Весел Великден!

    ОтговорИзтриване
  5. голям жълт бонбон е това пате,да го изпапка човек-страхотно е

    ОтговорИзтриване
  6. много добре е станал патковеца,а и фестон бода е равномерен, любимият ми бод е това, който пък аз знам от часовете по трудово. както и да е, харесва ми много човката и очичките:)!

    ОтговорИзтриване
  7. Гери, я кажи къде живеете да дойда да го отмъкна този сладур? :)
    Разсмя ме с това шиене, но пък си го пипнала един път. Абе дорбе, че си ти да острамиш Елшите тая седмица. :)

    ОтговорИзтриване
  8. Леле, много е сладко това пате.

    ОтговорИзтриване
  9. Сладур и поливан е твоя Жълтурчо - обичамего вече всички! много, много, много ми харесва - та чак си го "откраднах" на снимка.

    ОтговорИзтриване
  10. Този Жълтурчо си го харесах още като го видях в блога на Двете елши :). Страхотен е, Гери, впечатли ме!

    ОтговорИзтриване

Няма по-голяма награда от това да знаеш, че това, което си направил е било оценено от някого! Отрицателните оценки ми помагат да стана по-добра, а положителните ми дават увереността, че вървя в правилната посока. Благодаря ви, другарчета!

LinkWithin

Може да харесате и нещичко от: