сряда, 14 октомври 2015 г.

Helloween-ско ми е!

Здравейте мили феички!

Помня, че последният път, когато се въодушевих да се включа в някоя от многобройните и наистина интересни размени, които се правят в хартиеното ни фейско царство, беше преди почти година. Разбира се поради факта, че съм страшно несериозна даже не го отразих тук, пък и като цяло от доста време съм изневерила на обещанието, което си дадох - в блога да събирам нещицата, които правя от време на време. 
А дори по-лошото е, че доста от тях, които правих спорадично през последните 2 години не съм снимала... други пък - съм снимала съвсем набързо с телефона си, което също противоречеше на всичките ми разбирания за представяне на "изкуство".

Та.. за Хелоуин си говорихме! ;) И за Кали, която повторно ме вдъхнови да се включа в размяната на нещичко направено по повод празника. 

Всъщност тя така ме вдъхнови, че направих две картички, защото ми се ще да изненадам не само късметчето, което ми се падне от "жребия", но и сладурката, на която късметче ще съм аз. 

Сигурно като видите двете картички ще си кажете - ама то в тях няма нищо страшно или пък.. хм.. смешно или сладко... Ама аз пък ще ви кажа, че никой не си управлява музите и моята лично реши да ме заведе в страната на хелоуинските цветове и странни герои. 




А ей тука ще цапна и миналогодишното си "произведение", което е в пълна противоположност на сегашните ми творения за хронологична справка следващата година по същото време. ;)



сряда, 22 май 2013 г.

Let's Party! ;)






събота, 27 април 2013 г.

Бонбонено

Здравейте мои виртуални и вече не-виртуални другарчета! :)
И аз бях ТАМ - ядох, пих, оцветявах и се веселих! (в този и в разбъркан ред) И тъй като вече всички, които присъстваха знаят колко забавно беше, а пък тези, които не успяха - поне визуално се присъединиха в последствие към преживяванията ни през изминалия уикенд, аз само ще споделя, че беше огромно удоволствие да гушкам приятелки, с които се познаваме "по блогърски" от години, но никога не се бяхме виждали. Най-съжалявам обаче, че не успях да отделя достатъчно внимание на всички, защото еуфорията и емоциите ме отвличаха все в различни посоки...
Та така.. дано да не ми се сърдите, но тъй като все се случва да правя разни неща, а не ги показвам, защото все се чувствам длъжна и да напиша нещичко в добавка, сега съм решила известно време просто да публикувам постове със снимки, защото блогът ми е всъщност мястото, където от край време си събирам снимките на всички неща, които правя и ми се ще да продължавам да го правя.

Днес ще ви покажа една скромна картичка, която направих специално за племенничката ни, която имаше рожден ден преди няколко дена. :)






Гуш от мен и до нови срещииии! :)

понеделник, 1 април 2013 г.

Дий жабчо!:)

Днес проверих дали не съм забравила как се правят картички... :)  И установих, че това май е като колелото - няма как да се забрави! Юпииии!:)












 

понеделник, 31 декември 2012 г.

Фотографски неволи или Ретроспекцията на един лаик...

Винаги съм се възхищавала на красиви снимки на картички..и не само..ама сега за картичките ще Ви разказвам. 

Аз не съм добър фотограф.. всъщност не съм никакъв фотограф и нямам мераци да ставам. Това е нещо, което никак не ме влече и това е главно заради факта, че иска много търпение и истински зашеметяващия кадър се случва 1 на 10000 (примерно). 

Преди да направя ретроспекцията на моето фотографско израстване обаче искам с гордост да покажа до къде стигнах към момента. Не, че е нещо впечатляващо, но си направих скромния "печат" на CorelDraw и успях да снимам картичка на цветен фон - нещо, което ужасно много ми харесва как изглежда, но никога не бях се престрашавала да го направя.  


 Да ви кажа, откакто правя картички се боря с моята липса на снимачен талант. При все това искам гордо да заявя, че никога не съм правила компромис и не съм снимала нито една картичка с мобилния си телефон.
Въпреки това обаче първите ми снимки са класика в жанра или с други думи - достойни представителни екземпляри, презентиращи всички неща, които НЕ трябва да се правят, когато се снимат картички. 
За да илюстрирам нагледно през какви фотографски перипетии съм минала в процеса на усъвършенстване на неугледните си снимачески способности шЪ споделя няколко Коледни картички. 
Моля съсредоточете се върху околната стеда, а не произведенията ми. ;)

Та значи:

Етап I: Много ентусиазъм и никакво понятие от фотография.


Това е един от първите ми снимкови "шедьоври". Както виждате използвала съм тъмно зелената си подложка за рязане и бъркотията на заден план. Единствения плюс на тази снимка е това, че е правена на дневна светлина.
Идея си нямам защо съм решила, че неразборията отзад е подходящ фон за този кадър и дори сега от разстояние на времето не мога да си обясня толкова ли е било сложно да се сетя да сложа един лист хартия или нещо друго за фон, та да я скрия...


Разбира се архива ми от снимки блика и от такива снимани на светкавица през нощта. На тази даже съм успяла да овековеча и няколко остатъчни изрезки. Красота! :)

Етап II: Белият фон - най-удачното решение за фотографите-лаици
 

През 2010г. някак си съм стигнала до извода, че на бял фон нещата може да изглеждат по-прилично, както и това, че дневната светлина е пръв приятел на фотографа. 
Всяка картичка й правя около 10-20 кадъра.. от които поне 1 не е размазан и ми изглежда достатъчно приличен, за да види бял свят пред публика.

Етап III: "Photo Studio Box" или как да си улесним живота

 
Понеже нашия апартамент е такъв, че и пред двете стаи има тереси, което значи, че в стаите е по-сумрачно и неподходящо за снимки, а пък от друга страна изложението е такова, че на терасите или грее пряко силно слънце или пък го няма никакво, на мен ми се налагаше да чакам по няколко дена подходящ момент, за да снимам някоя картичка. 
Затова реших, че ми трябва "Photo Studio Box" или с други думи - един куб, който е направен от бял шушляк, на който от 3-те страни - горе, ляво и дясно се поставят лампи.
Целта на съоръжението е да имитира дневна светлина и смея да кажа, че се справя доста успешно.
Тази джаджа ми е незаменим помагач и ме прави абсолютно независима от атмосферните условия навън. Ей тази снимка горе е правена около 23 ч. вечерта например.

И така до ден днешен, когато за пръв път се престраших да снимам на цветен фон. Не, че е нещо кой знае какво всъщност, но за мен беше стъпка в правилната посока, а пък по-натам ще взема да си прочета книжката с инструкции за моята "сапунерка" и може пък да науча някоя функция разлина от "auto focus". :)





Щуро посрещане на новата година, симпатяги! 
И до година, до амина! ;)



петък, 21 декември 2012 г.

сряда, 12 декември 2012 г.

Наваксването.. :)

Едно от характерните за мен неща е, че обичайно решавам да правя нещо в последния момент. Като имам време най-обичам да спрягам глагола "мотам се" и когато остават примерно няколко дена до някой празник (както сега) или срокът на нещото, което е трябвало да направя вече чука на вратата - ето точно тогава ме прасва (ама като голям парен чук ме прасва) просветлението, че искам да зарадвам "еди колко си" човека и видиш ли  не е много ясно дали ще смогна.

Най-се ядосвам, когато обмислям, мъдря и умувам как да стане еди какъв си проект... и почти съм си харесала след доста самонавиване въпросната идея... че дори понякога се случва да съм преполовила и изработването и ПРАССССС! иззад ъгъла с бясна сила се задава едно ми ти вдъхновение невиждано, което тотално преобръща нещата с краката нагоре и прави дългите размишления на пух и прах - точно 1 ден преди "Рождения, Именния... и там какъвто и да е празничен ден".

Ама нека не звуча като някоя неблагодарница де... Просто ми се ще тоя големия незадоволителен процес по мъчителното измисляне на разни идеи да можех да си го спестя понякога, ама понеже вдъхновението е много ненадеждно нещо и никога не знаеш дали аджеба ще благоволи да се появи дори и в последния момент... просто няма как. 

Та така де.. в тоя случай таз картичка по-скоро резултат на усилието ми да наваксам с Коледната партида... Други години още от септември запретвах ръкави, а пък то вече е средата на декември, а аз съм до никъде. :)



сряда, 5 декември 2012 г.

(: Мишо Мишев :)

На вашето внимание - представям - Мишо Мишев - Крадецът на много крафтърски сърца. :)
Дори съм почти убедена, че току що открадна още няколко. :)
Мисля, че Мишо се заформя като моята коледна любов  от пръв поглед и въобще не мЪ е срам да си го призная.
При мен има няколко неща, които действат като афродизиак на вдъхновението ми:
Нови материали, нови картинки, набелязан получател и конкретен скеч. :) Простичко обаче винаги безотказно.







Материалченца :


За малко да публикувам без да съм си казала в кои предизвикателства ще го включа:

четвъртък, 29 ноември 2012 г.

The comeback..

От известно време си мисля за тази публикация...
Хем ми е гузно, че така изоставих блогването, хем ми е някакво такова странно, че вече толкова месеци така и не събрах думички да поддържам огънчето тук.

Нямам отговор защо... или поне не и основателен такъв. Малко ме мързеше, малко се разсейвах с други неща, малко ремонтирах, малко бях заета в работата, малко ме беше хванала една апатия и изобщо от всичко по малко... ама истината е, че ако исках щях да си намеря причина да поствам, а не сега да се крия зад оправдания защо не съм го правила.

Истината е, че правих разни картички последните месеци, но всъщност само част от тях снимах. Някои отидоха по предназначение преди да успея да ги щракно, но пък тези, които документирах - обещавам да покажа. 

 Искам обаче първо да Ви благодаря, че не ме съдите толкова строго за разсеяността ми, за тоталното ми занемаряване на всякакви блог пътешествия, за да разглеждам и да ви се радвам на талантливите творения (добре, че е Мър-Мяу, че да надничам тук таме, за да не е без хич), за това, че не оставям коментари и изобщо за всичките ми забравански прегрешения.

Искам и да благодаря на момичетата от Картичкофурии, които ми дадоха още една причина да се взема в ръце и да почна отново да публикувам в блога. :)

И понеже казах, че малко картички успях да снимам, сега ще ви покажа тази, която така или иначе остана у дома. 
Защо остана ли? 
Имаше си получател, спокойно. :)
Просто получателя беше моята половинка, който преди няколко дена имаше рожден ден.
Исках картичката да е хем подходяща и непретрупана хем пък да е лична и символична. 
Този дървен елемент си го пазя мнооого отдавна и понеже мнооого ми харесва исках да го ползвам на някоя наистина ценна картичка и ето че точния момент дойде. 
Въпреки, че като изработка не е нищо сложно реших да не рискувам с добавянето на повече елементи. :)

До скив, сладурки!




петък, 25 май 2012 г.

Ежко-Смешко

Бързам, бързам да Ви го покажа... Не щото ей ся го свърших ами щот се бях заблеяла, пък го правих уж за две предизвикателства и ще вземат да свършат докато се натуткам да го постна тука в блога..

 Хаха.. тая цветуща българска думичка "Туткам се" много ми подхожда да знаете.. Има и една такава турска ако не бъркам - "Назлъндисвам се" само дето не знам дали на турски значи същото дето ние си мислим на български. Едно другарче дето вече е по-на ти с международните отношения между българи и турци (хихи) ме светна наскоро колко всъщност разминавания има между българските турцизми и истинското значение на думите в техния език. Като нищо може да засегнеш някой там, казвайки някой израз, който ние смятаме за съвсем безобиден. 

Да не се отклонявам прекалено - все пак за Ежко-Смешко си говорим и за картичката, на която съм го накиприла. Да ви кажа - това наш'то с него е любов от пръв поглед. Докато се видяхме и сЪ харесахме безвъзвратно. Толкова безвъзвратно, че вече никога няма да му изневерявам с ежковците на Penny Black. Хахаха :)








Картичката правих специално за:






LinkWithin

Може да харесате и нещичко от: