понеделник, 31 декември 2012 г.

Фотографски неволи или Ретроспекцията на един лаик...

Винаги съм се възхищавала на красиви снимки на картички..и не само..ама сега за картичките ще Ви разказвам. 

Аз не съм добър фотограф.. всъщност не съм никакъв фотограф и нямам мераци да ставам. Това е нещо, което никак не ме влече и това е главно заради факта, че иска много търпение и истински зашеметяващия кадър се случва 1 на 10000 (примерно). 

Преди да направя ретроспекцията на моето фотографско израстване обаче искам с гордост да покажа до къде стигнах към момента. Не, че е нещо впечатляващо, но си направих скромния "печат" на CorelDraw и успях да снимам картичка на цветен фон - нещо, което ужасно много ми харесва как изглежда, но никога не бях се престрашавала да го направя.  


 Да ви кажа, откакто правя картички се боря с моята липса на снимачен талант. При все това искам гордо да заявя, че никога не съм правила компромис и не съм снимала нито една картичка с мобилния си телефон.
Въпреки това обаче първите ми снимки са класика в жанра или с други думи - достойни представителни екземпляри, презентиращи всички неща, които НЕ трябва да се правят, когато се снимат картички. 
За да илюстрирам нагледно през какви фотографски перипетии съм минала в процеса на усъвършенстване на неугледните си снимачески способности шЪ споделя няколко Коледни картички. 
Моля съсредоточете се върху околната стеда, а не произведенията ми. ;)

Та значи:

Етап I: Много ентусиазъм и никакво понятие от фотография.


Това е един от първите ми снимкови "шедьоври". Както виждате използвала съм тъмно зелената си подложка за рязане и бъркотията на заден план. Единствения плюс на тази снимка е това, че е правена на дневна светлина.
Идея си нямам защо съм решила, че неразборията отзад е подходящ фон за този кадър и дори сега от разстояние на времето не мога да си обясня толкова ли е било сложно да се сетя да сложа един лист хартия или нещо друго за фон, та да я скрия...


Разбира се архива ми от снимки блика и от такива снимани на светкавица през нощта. На тази даже съм успяла да овековеча и няколко остатъчни изрезки. Красота! :)

Етап II: Белият фон - най-удачното решение за фотографите-лаици
 

През 2010г. някак си съм стигнала до извода, че на бял фон нещата може да изглеждат по-прилично, както и това, че дневната светлина е пръв приятел на фотографа. 
Всяка картичка й правя около 10-20 кадъра.. от които поне 1 не е размазан и ми изглежда достатъчно приличен, за да види бял свят пред публика.

Етап III: "Photo Studio Box" или как да си улесним живота

 
Понеже нашия апартамент е такъв, че и пред двете стаи има тереси, което значи, че в стаите е по-сумрачно и неподходящо за снимки, а пък от друга страна изложението е такова, че на терасите или грее пряко силно слънце или пък го няма никакво, на мен ми се налагаше да чакам по няколко дена подходящ момент, за да снимам някоя картичка. 
Затова реших, че ми трябва "Photo Studio Box" или с други думи - един куб, който е направен от бял шушляк, на който от 3-те страни - горе, ляво и дясно се поставят лампи.
Целта на съоръжението е да имитира дневна светлина и смея да кажа, че се справя доста успешно.
Тази джаджа ми е незаменим помагач и ме прави абсолютно независима от атмосферните условия навън. Ей тази снимка горе е правена около 23 ч. вечерта например.

И така до ден днешен, когато за пръв път се престраших да снимам на цветен фон. Не, че е нещо кой знае какво всъщност, но за мен беше стъпка в правилната посока, а пък по-натам ще взема да си прочета книжката с инструкции за моята "сапунерка" и може пък да науча някоя функция разлина от "auto focus". :)





Щуро посрещане на новата година, симпатяги! 
И до година, до амина! ;)



петък, 21 декември 2012 г.

сряда, 12 декември 2012 г.

Наваксването.. :)

Едно от характерните за мен неща е, че обичайно решавам да правя нещо в последния момент. Като имам време най-обичам да спрягам глагола "мотам се" и когато остават примерно няколко дена до някой празник (както сега) или срокът на нещото, което е трябвало да направя вече чука на вратата - ето точно тогава ме прасва (ама като голям парен чук ме прасва) просветлението, че искам да зарадвам "еди колко си" човека и видиш ли  не е много ясно дали ще смогна.

Най-се ядосвам, когато обмислям, мъдря и умувам как да стане еди какъв си проект... и почти съм си харесала след доста самонавиване въпросната идея... че дори понякога се случва да съм преполовила и изработването и ПРАССССС! иззад ъгъла с бясна сила се задава едно ми ти вдъхновение невиждано, което тотално преобръща нещата с краката нагоре и прави дългите размишления на пух и прах - точно 1 ден преди "Рождения, Именния... и там какъвто и да е празничен ден".

Ама нека не звуча като някоя неблагодарница де... Просто ми се ще тоя големия незадоволителен процес по мъчителното измисляне на разни идеи да можех да си го спестя понякога, ама понеже вдъхновението е много ненадеждно нещо и никога не знаеш дали аджеба ще благоволи да се появи дори и в последния момент... просто няма как. 

Та така де.. в тоя случай таз картичка по-скоро резултат на усилието ми да наваксам с Коледната партида... Други години още от септември запретвах ръкави, а пък то вече е средата на декември, а аз съм до никъде. :)



сряда, 5 декември 2012 г.

(: Мишо Мишев :)

На вашето внимание - представям - Мишо Мишев - Крадецът на много крафтърски сърца. :)
Дори съм почти убедена, че току що открадна още няколко. :)
Мисля, че Мишо се заформя като моята коледна любов  от пръв поглед и въобще не мЪ е срам да си го призная.
При мен има няколко неща, които действат като афродизиак на вдъхновението ми:
Нови материали, нови картинки, набелязан получател и конкретен скеч. :) Простичко обаче винаги безотказно.







Материалченца :


За малко да публикувам без да съм си казала в кои предизвикателства ще го включа:

LinkWithin

Може да харесате и нещичко от: