Буквата На Задоволството

Знам, че не обичате дългите постове обаче тъй като тази вечер витае духът на Хелоуин, барабар с всички прилепчета, тикви, вещици и каквото се сетите... си припомних една приказка, която писах преди години, вдъхновена от празника..Мда, понякога пиша приказки, ама много рядко и съвсем любителски. :) Тази много си я харесвам, защото с нея участвах в един конкурс за лично творчество и макар да не го спечелих, много се забавлявах докато я писах. Идеята и всичко в нея си е изцяло мое хрумване и всякаква прилика с действителни лица и събития е напълно случайна. Хихи:)

***

Слънцето играеше на криеница с рошавите облаци и вече бе започнало да порозовява, докато денят все още упорстваше да отстъпи царуването си на нощта. Суматохата цареше с пълна сила по улиците на малкото градче сякаш всички бяха решили да се "екипират" за празника в последния момент. По улицата се чуваха гръмогласни подвиквания на продавачи на тикви: "Хайде на многофункционалните тикви, Народе! Който иска да пече, да яде, да чертае, да дълбае!". Със сигурност това време от годината бе най-печелившия сезон за тях. Хората се тълпяха и нетърпеливо почукваха тиквите все едно са узрели дини, после грабваха тази, която си харесваха и доволни от покупката се отправяха към домовете си. Децата подрипваха около родителите си и разпалено бърбореха как ще сплашат поредния съсед, а той ще им напълни шапката с лакомства.

Вратата на магазинчето за маскарадни костюми "Островърхата шапка" бе както обикновено отворена и при всяко нейно движение се разнасяше приятния звън на камбанките, закачени в горната й част. Входа бе застелен с изплетено от царевични листа килимче, в което бяха втъкани шарени топчета, с чиято помощ бяха извезани думите:"Але-хоп!". На пръв поглед това странно място хич не беше голямо - по-скоро дори тясно, но многобройните джунджурии наред с цветните дрехи, провесени по стените, му придаваха простор и пъстрота. Почти напъхало се зад вратата едно момиченце, упорито опитваше да нахлузи долната част на уж страховит крокодилски костюм, и неумело се препъваше в него, докато се мъчеше да го направи. Братчето й, което бе вече екипирано в нещо като рошав лилав губер, от който се подаваха само стъпалата и ръцете му вече притропваше от крак на крак до нея като от време на време я смъмряше, че се бави. Освен тези двама мънички клиенти в магазинчето беше и съдържателката му - Мис Кърли Ориндж. Тя беше ниска на ръст с топчесто луничаво лице, което бе винаги озарено от усмивка, а това въпреки привидната й грозота я караше да изглежда приветлива и мила. Картината допълваше неимоверно къдревата й рижава коса, в която тя редовно имаше по някой гребен, който не ставаше ясно дали е забравила или просто не е съумяла да измъкне. Носът й бе чип, а устните почти бледи. Бе облечена в жълта рокля на черни прилепи стигаща почти до глезените й, а около шията й имаше пухкав плетен шал. Единственото бижу, което носеше бе гривната от зъби на плъх, която бе подарък от неин таен обожател - гном, който и до ден днешен си мислеше, че е останал неразкрит, въпреки, че Кърли отдавна бе наясно с чувствата му, но не искаше да го наскърбява, затова се правеше, че не знае.

Виждайки се в напуканото огледало, висящо на отсрещната стена, момиченцето изпищя радостно. Въпреки, че зеления крокодилски костюм му хлопаше доста и всъщност приличаше на нещо средно между шар-пей и крокодил то бе очарована от него. Братчето му набързо извади останалите им пари и ги подаде на Кърли, която грижливо ги прибра в чекмеджето под тезгяха.
Когато звънчетата престанаха да трептят след като децата, хлопнаха вратата, Кърли забеляза, че вече е започнало да се смрачава. Трябваше да побърза! Изприпка до входа и завъртя табелката със задраскана вещица. Качи се по стълбите на горния етаж, където бе работилничката и шивашкото й ателие. Отдавна очакваше този ден - миналите 2 години все пропускаше Вещерските сбирки в навечерието на Вси Светии. Първо си бе навехнала много лошо малкото пръстче на левия крак заради една опърничава метла, която така и не успя да дресира и накрая подари на съседката да си мете двора с нея. А миналата година не присъства, защото бе на гости на далечната си леля по майчина линия Кикимора, която въпреки, че недолюбваше трябваше да търпи заради семейството си.

Приятелките й все я питаха кога пак ще направи от онзи неин вълшебен горещ пунш за поддържане на вещерската грозота и ето, че сега беше най-подходящия момент. Тя завърза престилката си и се надвеси над голямото котле върху огъня, за да провери дали вече е завряло. Със задоволство установи, че приготовлението върви по план - оставаше само да измъкне старата семейна рецепта за пунша. Тя взе едно разкикерчено столче, сложи още 2-3 книги отгоре му, стъпи с един крак върху него, опитвайки се да достигне най-горния рафт на библиотеката. След кратка борба с равновесието, Кърли успя да докопа това, към което се стремеше - доста дебела книга, с поокъсани корици, върху която пишеше "Какво да сготвим, когато мама я няма?". Разгърна я и започна да рови из нея, докато след миг усмивка озари лицето й. "Ето гооо!!!"- каза сякаш на себе си тя. После зачете:

"1. Тригодишен сок от киселици
2. 5 езици от дъждовници
3. 2 щипки от изсушена гъба пърхутка
4. 1 шепа ситно нарязана жабешка кожа
5. 3 връхчета от опашка на.. мо..мо.." - тук тя леко се запъна, прокарвайки пръстче по почти избелелите леко размазани думи.. "Морска котка" - продължи после, "и 6. 1 яйце от сврака"

Кърли отвори големия шкаф до вратата и за малко пирамидата от буркани, бурканченца, колбички и стъкленички да се срути, ако тя с ловък жест не бе подпряла най-долния ред. Тя внимателно разгледа надписите един по един, после измъкна това, което й бе нужно и успя да затвори вратичката точно преди всичко да се сгромоляса в краката й. Личеше си, че не й е за първи път. Погледна старинният стенен часовник. Беше вече близо 21ч., а тя имаше още толкова неща за вършене.

Младата вещица отдръпна капака на котлето - водата клокочеше и сякаш се опитваше да избяга. Тя взе съставките и започна да ги сипва една по една като стриктно измерваше точното им количество. След като сложи и последната оставаше само да разбърка добре, докато сместа се превърнеше в тревисто-зелено желе.

Ето, че към 23ч. след двучасово старателно бъркане пунша изглеждаше повече от великолепно или поне изглеждаше така във вещерските й очи. Определено беше доволна от себе си. Оставаше само да се облече подобаващо. Беше си ушила невероятна рокля с цвят на нощно небе, която въпреки, че бе скъсявала на няколко пъти - все още леко се суркаше след нея докато ходеше. Намираше се за неотразима тази вечер, нищо, че единия шев на роклята бе на криво, а звездите, които втъкна в косите си бяха по-скоро кичозни, отколкото красиви. На тръгване си пръсна малко парфюм от омайниче и носейки все още съвсем горещия пунш Кърли се отправи към хълма над градчето, където живееше Старата вещица Апчих, в чийто дом провеждаха забавата всяка година.

Шумотевицата се чуваше отдалече, а когато приближи Кърли вече можеше да различи надничащите тиквени фенери от прозорците. Дори не беше нужно да чука на вратата, защото нямаше такава. Къщата бе точно такава, каквато я помнеше от преди само дето днес бе по-оживено отвсякога. Някои вещици бяха дошли на метлите си и току профучаваха покрай нея, за да си ги паркират в единия край на огромната гостна, която по-скоро приличаше на зала, отколкото на стая. Традиция беше всяка вещица да носи по нещо на тези Хелоуийнски събирания и сега дългата маса беше отрупана с всевъзможни вещерски вкусотии - панирани крачета от паяци, плъши хапки, печени горчиви бадеми и от любимото й сладко от кисели краставички.

Докато оставяше пунша при останалите неща, чу някой да я вика по име:
- Ей, Кърлииии! Кърли Ориндж? От кога не сме се виждали с теб? Още от вещерския колеж! Помниш ли ме?

Кърли се обърна. До нея стоеше върлинеста жена с неимоверна грозота, която би била гордост за всяка вещица и се усмихваше с почти беззъбата си уста. Как нямаше да я помни - та тя бе най-грозната вещица в групата им и всички момчета я харесваха! Кърли се усмихна с едва прикрито нежелание:
- Естествено, че те помня Ъглина! Виждам, че си погрозняла още повече! - каза Кърли леко завистливо - Как си ти? Какво става с теб?

Ъглина се усмихна още по-широко.
- Ами какво да ти кажа, мила. Омръзна ми да работя за другите, та сега съм отворила мой ресторант и предлагам най-добрата вещерска кухня в областта. Трябва да наминеш някой ден!
- Разбира се. - каза Кърли, но тонът и хич не бе убедителен и докато мислеше как да продължи Ъглина я прекъсна:
- Ела, ела да опиташ от вкусотиите, които съм донесла. Да видиш какви неща правя. - и почти я задърпа към близката маса.

Кърли винаги бе завиждала на Ъглина за грозотата й и колежанските спомени, когато я видя отново - нахлуха като лавина в съзнанието й. Не веднъж й бе задигала гаджетата без дори да й мигне окото. Явно изобщо не помнеше, но Кърли не можеше да забрави такова нещо лесно.
Докато тя се опомни, Ъглина вече бе награбила нещо приличащо на парче изгоряла гума и й го набута в устата. В общи линии вкуса беше подобен, но младата вещица от благоприличие го сдъвка и глътна без възражения. Даже успя някакси да се усмихне. Но тъй като не й се искаше да бъде принудена да яде още от специалитетите на Ъглина реши да й отвлече вниманието, показвайки й своят питеен принос към тържеството.

- Ъглина, винаги си била много изобретателна в кухнята! - каза младата вещица, опитвайки се да не я засегне. - Нека и аз да те почерпя с моето скромно питие, което направих специално за Празненството.

- О, скъпа! Колко чудесно! С удоволствие ще опитам! - възторжено изрецитира Ъглина, докато Кърли вече наливаше в чашата от зеленото желе, подавайки й я.

Грозната вещица отпи малка глътка, после явно й се ослади и пресуши останалото съдържание на чашата на един дъх, след което я подаде за още. И това щеше да се случи ако седящата в съседство вещица не изпищя уплашено:
- Хиляди караконджули! Ъглина! Какво ти е?

А Ъглина гледаше почти толкова недоумяващо, колкото недоумяващо я гледаха и всички останали вещици.. А Кърли бе дори още по-изненадана.
Бръчките по лицето на Ъглина бяха изчезнали. Кожата й бе станала бяла и гладка, а гордостта на всяка вещица - брадавицата, която си има собствена брадавица, която пък има друга брадавица - я нямаше! О, ужас! Зъбите й бяха бели и подредени, а от чорлавата й сплъстена коса нямаше и следа.

Събралите се в кръг около тях вещици започнаха да крещят и да се разбягват в различни посоки, страхувайки се да не е заразно. Самата Ъглина бе изпаднала също в паника и се метна на метлата си без да каже и дума, бързайки към къщи, за да не бере срам пред другите вещици.
Единствено Кърли бързо се сети какво беше станало, но някъде дълбоко в себе си изпита задоволство, че сега ТЯ е по-грозната. От кога бе чакала този миг, а ето, че такава случайност й помогна да се порадва на това чувство. Измъкна се по терлички от суматохата и се прибра. Уморена беше от емоциите, но любопитството надделя. Какво можеше да е объркала на такава простичка рецепта.. Тя се качи горе и дори не се наложи да търси отново рецептата, защото книгата си стоеше отворена както я беше оставила.

Тогава се зачете по-внимателно..
" 5. 3 връхчета от опашка на .... Мокра котка.."