Обичам почивните дни и обичайно тази си обич я изразявам в безобразно мързелуване и нищоправене. И тъй като съботата вече я оползотворих подобаващо, сега ми остава неделята и за да не бъда чак такава мързелана реших да свърша нещо полезно - сиреч да напиша една публикация тук.
И за да не помислите случайно, че не съм си заслужила почивката, ще ви покажа после какво запълваше вечерите ми тази седмица.
Ама първо съм решила да си покажа картичката за душата, която направих вчера. Покрай нея няма много за разказване освен, че я правих по скеча на
Sketch Saturday Challenges и смятам да участвам с нея там. Феята е от новата серия на Mo Manning, а хартиите са на My Minds Eye. Много ме радва това специфично съчетание на синьо-сиво с жълто и отдавна се каня да направя нещо с тях, но все не идваше реда.
Ще я включа и в
Cute Card Thursday, където темата тази седмица е Anything Goes.
А сега да Ви кажа с какво се занимавах тия няколко вечери. То не, че е нещо кой знае какво, но за мен си е истинско постижение.
Поначало не съм фен на еднаквите неща. За мен изкуството винаги е било с цел да се създаде нещо единствено по рода си. За другото си има конфекция. Затова и не се занимавам с направата на покани. Именно това конвейерно производство малко ме е отблъсквало, защото там освен креативността, която влагаш в дизайна - другото е просто рязане на хартийки и лепене там колкото се налага пъти според бройката на нещата.
Обаче, когато приятели ме помолиха да направя покани за кръщене за племенника им с удоволствие приех, въпреки, че освен спорадичния ми опит с поканите на нашата племенничка за 1-вия й рожден ден преди повече от година, нямах друг. Е, все пак имах известна идея как би следвало да се направят нещата де.
Те нямаха някакви конкретни изисквания, затова оставиха всичко с решението на цветовете и прочие изцяло в мои ръце.
Миналия уикенд им спретнах 2 примерни покани, от които да си изберат или пък да поискат 3-та.
Всъщност тук ми е интересно да Ви попитам -
Вие коя бихте си избрали?Защото на мен лично 1-вата ми се струва по-интересна и ми харесва повече.
Замислих се, че може би от гледане на толкова различни картички и проекти съм се повредила и обикновените такива не ме грабват така както по-необичайните, но това съм си аз.
А те си избраха 2-рия вариант.
Тъй че във вторник вечер запретнах ръкави да оцветявам. И да ви кажа, 20 момченца хич не е лесно да се оцветят. Това ми отне сигурно половината време от всичкото, което отделих за поканите.. А всичкото ако го събера наведнъж - беше 10-12 часа нон стоп. Абе и на Вас ли тия неща ви отнемат по толкова много време?
В сряда след работа бях на поход със
Златинка за панделки и копчета, защото прототипа на поканата не беше с особено подходящи. И търсенето ни се увенча с успех от копчета-меченца и панделка на точки. :)
И на края в четвъртък - след като бях нарязала всичко, започна сглобяването...
На финала в петък разпечатах текста и го сложих вътре. А в събота геройски предадох 20-те покани.
Честно да Ви кажа, много ми хареса удовлетворението, което изпитах от това, че толкова много им се зарадваха, но все още съм на мнението, че правенето на покани не е за мен... и май няма да бъде. Падам си по по-лежерните работи аз.. и по правенето на една картичка по няколко дена, а не обратното - правенето на няколко картички за един ден. ;)