Отворено! ;)

Знам, знам...мина бая време, откакто нищичко не съм Ви писала. :) Не е като да не съм имала желание всъщност, ама пуст мързел.

Винаги съм се чудела някой като каже "Нямам време за еди какво си. Много съм зает." И да Ви кажа въпреки, че времето наистина в един момент става оскъдно и задачките се надпреварват коя ще открадне най-много от него, истината е, че човек започва да си структурира по друг начин ежедневието и приоритетите.

В това разбира се няма нищо лошо, но оправдателната реплика, че някой е зает и затова не е могъл да направи еди какво си, винаги ме е дразнела. Не за друго, а защото се ползва като  извинение, че не сме направили едно или друго нещо, вместо да си признаем, че малкото свободно време, което ни е останало през деня сме предпочели да посветим на нещо по-интересно, нещо, което повече ни се е правило или на нищо, защото ни е мързяло. 

Затуй няма хич да крия, че намирам тук таме свободно време, ама предпочитам да го загубвам в други дейности, а не в блогописане. 

Причината да се захвана с таз публикация е едно нещо, което направих за една приятелка, посветено на новото начинание, което тя реши да започне. Тази приятелка всъщност е "едната половинка" от тандема в TeaKet Quilt Shop, на чиито работилнички се научих да шия.

Съдбата отреди, Кети от половинка да се превърне в завършено цяло и да започне с ентусиазъм едно съвсем ново начинание, а именно ново собствено магазинче за красиви шити неща и полезни работилнички. 

И понеже тя кръсти новото си магазинче Dvergen, което в превод от норвежки означава Джудже, украси интериора с червени кофички на точки и подреди всичко на дървени полички... аз мислих, мислих... и реших, че всяко магазинче има нужда от табела, която да показва на хората кога да влизат и кога не. :) Исках да сложа и още нещица, но въображението ми имаше други планове и никак не ми помогна този път, така че на финала табелката се получи ето така:

Туй то.. имам и още за показване, признавам, ама... друг път. ;)

Няма да се мусите (много), че навярно пак ще зачезна, нали? Знам, че ме разбирате.:)

Гуш и умната!

Зелено и...

Ех, почти мина 1/3 от месец Март пък аз още не съм се отчела с ни една мартенска публикация. Натворих доста мартенички ама нито една не снимах.. Пък и сега нали е навечерието на нежния женски празник затова тематично ще Ви покажа една катичка с огрооомен букет, която стана притежание на моя колежка, която имаше рожден ден днес. 

Второто нещичко вече сте го виждали. По мър-мяуски решихме този месец да Ви изненадваме с Мъжка тема и това е моето момчешко календарче. :) 

Много съм несловоохотлива по това време на деня, не за друго, а защото съм наистина гроги. 

Но пък на финала искам да Ви пожелая утрешния ден да бъде много цветен, щастлив и да сте обсипани с цветя и внимание и нека това да не е само тогава, а Винаги! 

Влюбени пиленца

От години не съм празнувала Трифон Зарезан. Алкохол много много не пия, лозе отдавна не съм виждала, а освен това от няколко години съм перманентно влюбена и отбелязването на Св. Валентин ми е по-на сърце. Всеки път се старая да направя нещо , което да е лично за Сънчо, свързано по някакъв начин с любовта ни или с нас самите като двойка. Тази година направих тези две влюбени птичета. Замислям ги от няколко месеца, но в крайна сметка успях да ги завърша едва ден преди Св. Валентин. Символиката е, че на галено му казвам "пиле" и някак си идеята се появи от самосебе си, а с нея и тази беличка двойка. 

Не беше никак толкоз лесно, колкото изглежда! Най-ме затрудни човката. Накрая просто я оцветих, вместо да я пришивам от отделен плат. После всяко пиле бе прилежно "набучено" на дървено шишче, а от самосъхнеща глина им направих стойките, след което ги с скрих с тревичка направена от креп хартия. Туй то... Двете пиленца ще хвръкнах при Елшите този месец.

И на финала искам да пожелая на всички влюбени-загубени и опиянени от от днешния празник - независимо дали Любовен или Винен да отбележите деня подобаващо както си му е реда - с много целувки или весела компания, а защо не и двете! :)

Малко, но от Сърце

Подгответе се!

Днес няма да Ви показвам нещо забележително, ама хич даже. Тъй че да не очаквате много. ;)

Викам си ей тъй да се намирам на приказка, да Ви покажа какво направих вчера под натиска на времето, желанието да използвам новите платове на Тилда и изкопченото вдъхновение, което се запъваше като магаре на мост и не щеше да ми съдейства изобщо.:)

Натиска на времето беше щото напоследък вечерите ми минават в спане или опит да не заспя още в 20ч., а на всичко това отгоре - идеята за въпросното "подаръче за спомен" се пръкна в последния момент.

Стига толкоз дъра-бъра - ето го и нещото, което правих за една момиче, което започва поредното пътешествие в дебрите на професионалното си развитие и отива да работи на друго място. По този повод исках да й направя нещичко с пожелание за успех и много обичащи я хора на новата работа.

Edit: И понеже съм изключително разсеяна - едно птиченце ме подсети, че вдъхновителните елементи при Елшите включват точно сърце - моменталически се засилвам да участвам ТАМ.

Правих я по ето това клипче:

Voodoo Love

Така е хора.. Любовта не е само рози, бонбони, сърца и сладникави имена.. ;)

Много ми се прииска този път да подходя към Св. Валентин по един по-различен и майтапчийски начин. На пук на всичкото розово и червено да заложа на съвсем различни цветове и да се пошегувам с любовта. Е, не съм толкова смела да си правя шеги с нея в истинския живот, но затова пък в картичкоправенето - мога да си експериментирам колкото си искам. :)

Печатът, който съм използвала е на почти две години, но все още е сред тези, които най-си харесвам. Жалко само, че заради тематиката му, не мога да го ползвам често, но затова пък винаги е с удоволствие.

В комплект с картичката този път уших една вуду кукличка - репродукция на тази от картинката. ;)

Вече сте се сетили сигурно, че туй всичко го правих по повод новото Забавлятелство, което този месец е под емблемата на любовта и заедно с останалите вдъхновителки ви предизвикваме да направите Любовна или Сватбена картичка или друг хартиен проект. :)

Колкото повече - толкова по-хубаво!:)

Хора, какво да Ви кажа- Много ми е трудно да отказвам. :) От два дена си мисля, че годината е пред мен и, че сърце не ми дава да оставя някоя от вас без нещо, дори малко, направено от мен, затова реших, че подаръци ще има за всички дето оставиха коментар под предишната публикация. :) 

Да видим дали ще успея да ви изредя всички без да сбъркам:

Kaxala

Lionelsa

Te4eto

Пъстър Свят

Goldie

Iva

KalySto

Arcadia

Cvety

Esi

Мила

Dani

Щурчо

Donika

Дани-Цветни Фантазии

Svetla

Общо - 16. С някои от вас се знаем и Ви имам координатите, че и не само тях хихи, с други не още и затова плийз - метнете на мейла по един адрес, за да зная къде да разпращам изненадите. Мейлът ми го има в профила. Ако случайно съм пропуснала някой - не е било нарочно и веднага ще се поправя - само да се обади. :)

И за да си има публикацията картинка, ще Ви покажа какво правих за майката на моята половинка, която вчера беше рожденичка. :) Тя е много сантиментална дама  и реших подаръкът да е посветен на това. Уших й малко несесерче, направих й едно календарче и облякох в същия десен кориците на едно албумче за снимки.

 

(Купи)Дончо

Така е то - няколко месеца преди Коледа, започва празничната еуфория, след това има малко затишие колкото да си поемем дъх и ... ей го де е Св. Валентин. 

Абе не съм още на розовата вълна, още тъгувам, че Коледата отлетя, обаче пък много ми се шиеше нещо и така този Купидончо се появи на бял свят като талисманче на нашата любов с милото. :)

Еленчета и интересности

Здрасти банда, липсвах ли Ви?:) 

Планирах да напиша това предпразнично, ама едва сега се добирам до интернет и до време, което да отделя за това. :) Идеята за този пост се роди, когато видях едни елени на Тилда, които много ми се искаше да пробвам да ушия. С две думи, планирах да разпрегна елените на Добрия Старец и да ги подаря на обичните си хора. И понеже преди Коледа те му бяха нужни, за да си раздаде подаръците, вече след като тази важна работа е свършена - с чиста съвест направих всичко запланувано.

Да си призная, понеже не бях съвсем наясно с тези благородни създания с големи рога, специално реших да се просветя по повод на тази публикация. И тъй и тъй съм почнала, викам си - да взема да споделя с вас какво и къде прочетох, щото е се оказа далеч по-интересно, отколкото очаквах. :) 

"Английският преподавател в семинария Клемънт Кларк Мур е кръстникът на елените на дядо Коледа. През 1822 година Мур написал стихотворение, което посветил на Свети Николай, и го прочел в тесен семеен кръг по случай Коледа. Стихотворението, което преобърнало представите на съвременниците на Мур за добрия старец, се казва „Twas The Night Before Christmas” – „Беше нощта преди Коледа”, което е известно и като „Посещението на Свети Николай”. Мур е първият човек, който описва Санта Клаус като възрастен червенобузест човек с кожух, който пристига на шейна, теглена от северни елени, и влиза в къщата през комина, за да остави подаръци на децата. 

Мур дори дал имена на осемте елена на дядо Коледа – Dasher (Изумителен), Dancer (Танцьор), Prancer (Луда глава), Comet (Комета), Cupid (Купидон), Vixen (Кавгаджия), Donner и Blitzen. Последните два елена са с имена от немски произход и означават Гръм и Светкавица.

Мур не искал никой да знае за стихотворението, тъй като бил уважаван преподавател и не можело името му да се свързва с лека поезия. Но приятелка на семейството изпратила творението му в четен нюйоркски вестник и той го публикувал, като се уточнило, че авторът е анонимен. 

Едва след 22 години, Мур признал, че той е писал стихотворението. В стихотворението се разказва как мъж, чиито жена и деца спят, се събужда от шум и вижда Свети Николай, който се приземява върху покрива на къщата му с шейна, в която са впрегнати осем елена. Той влиза през комина и оставя подаръци в чорапите на децата, които се сушат до камината. 

Най-известният елен на дядо Коледа – Рудолф, известен с червения си нос, е създаден от Робърт Мей през 1939 година. Писателят измислил историята за Рудолф в детска приказка в стихотворна форма. Пръв неин слушател и може би вдъхновител била 4 годишната дъщеричка на Мей – Барбара. В оригиналната версия Рудолф е с червен нос и не е израснал на Северния полюс, заедно с другите елени на Дядо Коледа. Той живял в обикновено селце когато Дядо Коледа минал оттам, видял го и го харесал за водач на еленския впряг най-вече заради добрият му нрав и червеното носле. Така елените на дядо Коледа станали девет. 

Рудолф е този, който е впрегнат най-отпред, той е и най-важният елен сред всички останали. Червеният нос на Рудолф помага на дядо Коледа да намери пътя към домовете на децата, дори когато времето е мъгливо – тогава носът на Рудолф свети като фар." Има доста теории за това от какъв пол е Рудолф. Смята се, че всъщност прочутото еленче е от женски пол, защото през това време на годината мъжките елени губят рогата си, а тъй като Рудолф все още е с рога, той биологично е момиче." 

Източници: Sanovnik.bg, Az-deteto.bg, Dnes.bg 

А сега, ако не ви се е изчерпало търпението - да Ви покажа моето 1-во еленче, както и второто.. :) Останалите сладури отидоха при новите си собственици без да успея да ги снимам, но тъй като породата им е еднаква - с малко въображение ще си представите как са изглеждали и останалите. :) 

И на финала - една забавна Коледна флаш игричка с еленчета и джудженца. :) 

Весели празнични дни на всички!:) 

Звънчета с Медени Гласчета

След вчерашната ожесточена битка с облика на блога, чийто резултат завърши с щастливото 1:0 за мен, ред е да си покажа и камбанката, че ей сега ще дойде четвъртък и ще свърши Елшовото предизвикателство.

Под секрет да Ви кажа, че това беше един от нерезлизираните проекти за "Предай Нататък". Бях взела 7 такива дървени шаблончета с формата на камбанки, за да ги превърна в коледни украшения за елха, но след като идеята за подаръчетата претърпя метаморфоза, украсена стоеше само тази 1-вата. Добре че преди 2 седмици на гости ми дойде една приятелка, за която вече подозирам, че е дигизирано джудже на Дядо Коледа, и една вечер с дружни усилия декорирахме останалите камбанки. :)

Всички те, заедно с десетина коледни играчки и също толкова украсени свещи(които така и не снимах) ще бъдат моят принос за Благотворителния базар на Движение на Българските Майки, който ще се проведе от 17-ти декември, в рамките на една седмица в City Center (гр. София).

Всички неща на базара са направени с любов от много и все талантливи дами, а какво по-ценно да се сдобиете с нещо ръчно изработено или пък да подарите такова на някой обичан от вас човек!

Пожелавам Ви една наистина страхотна седмица! 

Търпилото ми свърши... Бисквитено ми е..

Аз не правя такива неща по принцип!

Да знаете, че иначе съм самата Търпеливост и мога да пазя тайни... ама това по принцип.

Де факто съм доста експанзивна, емоционална и си изпявам всичко дето ме вълнува. Разбира се стискам зъби, ама попитат ли ме и Край! :)

Не, че сега някой ме е питал, обаче вече не издържам и понеже резултатът е 4 на 2, ще спра да дъвча тва камъче и ще го изплюя. :) Искрено се надявам двечките, за които не зная все още дали са се докопали до туй дето ще Ви покажа сега - просто да не са имали възможност да ми кажат, че са си получили бисквитките... И най-вече да не ми се сърдят (много), че съм направила изненадата им на пух и прах.

Аз се пооплаках преди седмица за неволите си по Предаването Нататък. Наистина ми беше много трудно да се спра на нещо, което да намеря за достойно да получат другарчетата, които се записаха при мен. Добре, че се понаучих криво-ляво да шия, та да реша какво да направя. :)
Разбира се и тази идея претърпя промени докато стигне до финалния резултат.

1-во беше Бисквитко, затова и ще Ви покажа 1-во него. Кройката му обаче се оказа леко несъразмерна и главата му се получи по-малка от очакваното. И така си ми харесва де, но в последствие направих няколко подобрения. :)

Ето ги и Бисквитките, които получиха моите късметчета от "Предай Нататък" - Тони, Нети, Злати, Течето и Ади. Реших да зарадвам и Маги, която пък на свой ред ми прати една прекрасна брошка преди месеци, пак от същата инициатива и исках да й благодаря с нещо. На това отгоре тя пък утре има рожден ден и без да знам съм уцелила и този неин празник.

Реших да са Бисквитки, а не Бисквитковци, уших им по една поличка, оцветих ги самичка с кафе, какао и канела (дано още да миришат на меденки) и им нарисувах личица. :) И макар, че са Коледни, избързах малко, защото ме достраша да не би по празниците при натовареността на пощите да стане нещо и да не си ги получат навреме.

Ангелче със Зайчета

Отдавна заглеждах това ангелче и много ми се искаше да го имам и понеже като всяка жена си търся повод или празник да се сдобия с нещо, което искам, си го самоподарих за рождения ден.. хихи.. ако трябва да съм честна наред с още няколко неща.
И бързо бързо реших да си намеря причина да го оцветя и направя на картичка. :)
Скеча е на Sketch Saturday, затова и ще я шмугна там.

Венец и малко гъдел

Не помня кога за последно съм писала две публикации в един ден, ама тъй като в предишната не Ви показах нищо, което да не сте виждали, реших, че е редно да споделя нещо съвсем прясно. Хи-хи:)

Та значи - вече знаете за моят шивашки устрем, който така ме е понесъл, че съм във вихъра си.
Такъв вихър, че машината ми започна да скърца много застрашително, въпреки почти цялата тубичка смазка, която изсипахме с милото вътре.
Добрата новина е, че има и неща от плат, които не искат много шиене или поне моя милост от мързел и нетърпение го замени с лепене.
Сега ще Ви покажа моят Коледен венец, на който ни научи Кети в работилничките, на които ходя всяка събота.:)

Всичко по него би следвало да е шито, обаче аз да си призная не съм особено добра в шиенето на ръка, а и докато напълним звездичките и сърчицата с вата бяха минали 2 часа. :) Та... подходих рационално и вместо да ги зашия за венеца, ги залепих с топъл силикон. Кети, прости ми!:)

Днес реших да погъделичкам любопитството на 5-те сладурки, които ще получат подаръче от мен от играта Предай нататък, която ехеееее... беше отдавна отдавна и да им кажа, че -

Вече съм готова!

С бързина на костенурка и непохватност като на слон в стъкларски магазин, но се справих! И докато не съм решила, че ще им правя нещо друго - другата седмица най-късно ще им ги изпратя.

Държа да отбележа, че не съм се забавила толкова от мързел, а защото отхвърлих поне 20-30 идеи докато стигна до тук. Започвах да правя нещо, решавах, че е тъпо да им го подаря. Започвах друго, решавах, че е твърде дребно. Започвах трето и не се получаваше както ми се искаше.. и така до сега. Не, че финалните подаръчета са нещо главозамайващо - на фона на тези, които видях, че подари Течка (че и аз намазах после) :)и това, което получих от Маги...

Не знам защо, но други момичета не видях дали са пращали вече подаръците си. Дано тази игра не е потънала в забвение като някои други, в които хората се записват само да получат, но забравят да изпратят.

И за финал, ето и снимка на нещото, което съм им приготвила.:) Няма пък да го показвам цялото, за да не им разваля изненадата!

Коледно Чорапче

"Я да видим дали ще познаете кой ши вчера Коледни чорапчета? - каза Гери, след което се изпъчи гордо."
Много обичам Коледните чорапчета аз и миналата година купих един грамадански такъв - супер готин. Разбира се до скоро и през ум не ми е минавало, че ще се науча да шия такива.
Ама да Ви кажа - научих се. При това за има няма 2-3 часа в Коледните работилнички за които Ви разправях, а резултатът е Ммммм..:)