Пенсионерско

Споко, не съм чак толкова дъртичка, ама то с тия постоянни промени в закона и увеличаване на възрастта за пенсиониране, човек взема да се чуди какво да прави. :) Та и аз така - Викам си: "2 години при Елшите, време е да дам път на младите!" :) Пък и както казват мъдрите хора - "Нова Година - Нов Късмет". 

Как неусетно се изтърколи това време само, а? То всъщност аз съм си същински дизайнер-ветеран - щото по чужбинско, периодите за дезайнери са 3 или 6 месеца. 

Освен туй сега вече и аз ще мога да се боричкам за страхотните им награди. :) До сега можех само лакомо да се облизвам отстрани. Хи-хи :)

Много ми беше вълнуващо да съм част от Екипа на "Двете Елши", да Ви предизвикваме, вдъхновяваме, че и себе си барабар с вас. :) Всичките са големи пичове, не че е нещо, което не знаете, и съм убедена, че са Ви замислили много нови изненади през 2012! 

Ей го и момента с благодарностите, нали не смятахте, че ще пропусна. :) Искам да благодаря специално на Елшовият тандем - Рали и Ем и на двете други Елшови клончета - Светлето и Злати, за всички усмивки, за сплотения екип, за отдадеността, разбирането и най-вече приятелството!:)

И за финал тъй както сме на пенсионерска тема - един виц - да се похилите и вие:

Някаква баба за пръв път трябва да напише чек. Стои в банката и се чуди какво да прави. Чиновникът й казва:
- Само се подпиши отдолу.
- Как да се подпиша?
- Ами както се подписваш като пишеш писма примерно.
Бабата усърдно изписва:
"Целувам ви всички. Баба" 

Харесва ми, Не ми харесва...

От дълго време мислех за това и ето, че вчера, когато стана на въпрос с мацките на срещата - май открих решение.

Една от многобройните причини да не публикувам често тук - наред с това, че напоследък рядко правя нещо, все си запълвам времето с други неща, а не с правене на картички, а също и невъзможността да преглеждам всички блогове и да похваля момичетата, които не са се отдали на творчески мързел като мен, е че имам чувството, че ако почна да публикувам картички всеки ден - в един момент тези, които все се опитват да кажат по някоя добра дума за това, което съм направила ще бъдат в поставени в някаква такава позиция да се чудят какво ново да измислят да кажат. (Поне с мен е така)

Истината е, дами, че за да бъде похвалена една картичка - няма кой знае колко различни начина за съжаление. В един момент коментарите се превръщат в едно монотонно: Ах, колко е хубава! И според мен дори до известна степен човек изпитва вина, че или е твърде зает да коментира или просто, че не може да измисли нещо по-нестандартно като коментар.

По този повод си говорихме с момичетата, че би било много хубаво за Blogger-а да бяха направили Like Button. Мисля, че е гениално - хем човекът, който "с пот на чело" прави картички ще знае (ако случайно е пропуснал да си активира статистиката за блога), че някой е минал от там и е видял произведението му, хем пък посетителите няма да се чувстват длъжни да оставят изсмукани от пръстите понякога хвалебствени коментари само за да регистрират присъствие и твореца да не се чувства самотен.

След дълго търсене - такъв бутон не намерих. Единственото най-близко до това и според мен компромисно решение е - Like Button за Facebook, който да се появява след всяка публикация.
Вече много хора ползват Facebook и това ми се струва най-удачния начин да покажеш, че си надникнал в съответния блог и това, което си видял ти е харесало, без да се налага непременно да оставяш коментар затова.

Такова чудо се слага по много лесен начин. Аз лично се водих по инструкциите ето ТУК. И ми отне не повече от 2 минути да го направя. Достатъчно е да изпълните само първите 2 стъпки.

Дано да съм Ви била полезна. :)

Тук малко постфактум след ползотворната дискусия в следствие на поста искам да копирам мнението на Течето, защото според мен е много полезно, а аз не знаех това, което сподели тя.
Сега като се замисля - даже повече ми харесва от Фейсбук варианта, който бях намерила аз.

Te4eto каза...

За картичката нищо различно не мога да кажа - харесва ми, със съпътстващо чувство на вина... точно както го описваш.
Но за бутоните мога да дам мнение - не за друго, ами както знаеш FB не е моя човек.
Има опция в блогър за бутони - не знам после дали можеш да видиш точно кой и как ти е гласувал, но бутони има. Като отидеш на редактиране на дизайна/ елементи в страницата/ полето "публикации в блога" - натискаш за редактиране и се отваря прозорче с много опции.
И там има възможност да активираш бутончета реакции. Те са забавен, интересен и вълнуващ, но могат да се редактират, а аз знам, че ти това го можеш :-).


Сега с чисто сърце ще Ви покажа каква картичка направих за рождения ден на брат ми. Още повече, че тя вероятно би Ви се сторила като de javu, но тъй като съм емоционално обвързана - ще Ви я покажа.










Моделчето е ето от ТУК, в случай, че някой му хареса и иска да я направи и той.

И на финала, но не на последно място искам да благодаря на всички момичета, които дойдоха на срещата. :) Много весело беше и се надявам, че за всички ни останаха готините впечатления и хубавата емоция от няколкото неусетно изминали часа заедно.

Преди две години...

Този ден преди две години беше най-хубавия в живота ми. Тогава се омъжих за най-прекрасния мъж на света. Мислех си дали да не напиша просто няколко сухи думи, с които да се "похваля" каква малка изненада му направих за годишнината, но мисля че Той заслужава много повече от това...

Всъщност не смятам да превръщам този пост в някакви проникновени откровения, а по-скоро да Ви "запозная" с "Нас" в шеговита форма. :) Или по-точно казано - 5 забавни неща за нас като двойка. ;)

1. Запознахме се по Интернет. Ама не като повечето, които са се запознали по интернет, а съвсем различно. От край време си падам по различните компютърни игри и когато преди години си купих нов компютър, един колега ми препоръча онлайн играта Guild Wars. И..неведоми са пътищата.. както се вика. Съвсем случайно с него се запознахме именно докато играехме тази игра.

2. За първи път се видяхме около месец след като се познавахме. Той ми подари "Падането на Нощта" на Айзък Азимов, която му е една от любимите книги... а аз да си призная и до ден днешен не съм я прочела.
За сметка на това пък "Малкият Никола" вече ми е сред най-обичаните герои благодарение на него.

3. Въпреки че нямаме кола, сме много авантюристично настроени и когато можем ходим на уикендо-екскурзии до някоя дестинация в България. :) Много любимо местенце и на двамата ни е Трявна. :)

4. Той има невероятно чувство за хумор, което приляга на моето и машината за смях винаги е в действие. :)

5. Казва се Христо, но никой от общите ни приятели не му казва Ицо. От мигът, в който се запознахме, му казвах Сънчо, защото никът му беше Sun и в последствие всички възприеха този начин да се обръщат към него. (Дори не съм сигурна, че всички ще се сетят на мига какво му е истинското име ако ги питате) :)

Ще цопна и няколко сватбени снимки да поцъкате с език и да ни похвалите какви сме 'убавци. ;)











А пък ето и почетната грамота, която му направих и връчих, заедно с подобаващо възнаграждаване. ;) Решили бяхме да не си правим подаръци за всеки поотделно, а да "наблегнем" на един общ семеен подарък. Затова и изненадата ми е повече символична към него, но пък от цялото ми сърце. :)

От Картичките с Любов

Здравейте мили наши създателки!

Днес някак си спонтанно решихме да излеем душите си пред вас. Да, точно така - душите си. Нищо, че сме от хартия! Той и Пинокио беше от дърво, ама си имаше сърце и мечти...
Тъкмо като него, всяка от нас живее собствен живот, мечтае си кого ще зарадва, облича се в различни багри, кичи се с цветя и пепруди..
И тъкмо защото много от Вас, нашите феи създателки, не осъзнават това, от което се нуждаем, решихме да Ви го споделим и дано думичките ни да стигнат до вас и да ви докоснат.

И ние като всяко нещо в женски род сме много кокетни. Хубаво ни е като ни забелязват, да.. И обикновено все нямаме търпение да ни покажете в блоговете си. Да, ама често се случва тъй, че от бързане да се киприм в някоя публикация, все не излизаме хубаво на снимките. То поначало колкото и да сме фотогенични, на снимка не сме толкова прекрасни като на живо, ама пък като ни правите фотосесията вечерно време или пък с телефона си, съвсем погрозняваме.
Ние искаме да Ах-кат и Ох-кат по нас, ама наистина, а не защото тъй се очаква.

Още нещичко, което сигурно не знаете - Ние много обичаме думичките да ни правят компания.. Чувстваме се много самотно в постовете като няма думички с нас. С тях е толкова весело, пък и сме сигурни, че и на гостите, които идват да ни видят им е по-забавно. Пък те думичките могат да са всякакви. Може да са за нас, щото ние картичките сме суетни и много ни харесва да разказвате как сме се появили на бял свят, пък може и за вас да са думичките, защото ние освен суетни сме и любопитни картички и ни харесва да знаем какво става с вас и да се чувстваме полезни, че сме направили денят Ви по-ведър. Изобщо... чувстваме се някак неудобно като си стоим самички в поста, а пък гостите идват и ни хвалят, а пък нашата фея не се е постарала дори да ни представи...Друго си е като си имаме една тълпа с думички за агитка. :)

И на финала.. От известно време си мислим, че има нещо гнило в цялата работа.. Гостите едно такова, като идват да ни посещават, забиват поглед в земята и без да ни гледат в очите, все ни казват колко сме хубави.. Е, ние обичаме комплиментите, верно си е.. Ама в тия комплименти има нещо нередно някак си. Щото ние може да сме просто картички, ама правим разликата между случаите, когато някой ни казва, че сме готини само за да не ни обиди, и тези, когато ни се ухилват широко и ни казват, че сме невероятни. То си се разбира просто. Знаем, че нашите феи много са се старали, за да изглеждаме добре и да сме неповторимо очарователни, ама то не винаги се получава съвсем и си мислим, че ще е по-добре гостите да ни казват като има нещо не както трябва в одеждите ни, за да може после феята да ни го оправи. Тогава ще сме наистина щастливи, пък те критиките щом са градивни са много полезни според нас. Дано само феите ни не се засягат от съветите на гостите, ама ние - Картичките, тържествено обявяваме, че няма да се цупим!

С обич,
Вашите Кокетни Картички