Зелено и...

Ех, почти мина 1/3 от месец Март пък аз още не съм се отчела с ни една мартенска публикация. Натворих доста мартенички ама нито една не снимах.. Пък и сега нали е навечерието на нежния женски празник затова тематично ще Ви покажа една катичка с огрооомен букет, която стана притежание на моя колежка, която имаше рожден ден днес. 

Второто нещичко вече сте го виждали. По мър-мяуски решихме този месец да Ви изненадваме с Мъжка тема и това е моето момчешко календарче. :) 

Много съм несловоохотлива по това време на деня, не за друго, а защото съм наистина гроги. 

Но пък на финала искам да Ви пожелая утрешния ден да бъде много цветен, щастлив и да сте обсипани с цветя и внимание и нека това да не е само тогава, а Винаги! 

Voodoo Love

Така е хора.. Любовта не е само рози, бонбони, сърца и сладникави имена.. ;)

Много ми се прииска този път да подходя към Св. Валентин по един по-различен и майтапчийски начин. На пук на всичкото розово и червено да заложа на съвсем различни цветове и да се пошегувам с любовта. Е, не съм толкова смела да си правя шеги с нея в истинския живот, но затова пък в картичкоправенето - мога да си експериментирам колкото си искам. :)

Печатът, който съм използвала е на почти две години, но все още е сред тези, които най-си харесвам. Жалко само, че заради тематиката му, не мога да го ползвам често, но затова пък винаги е с удоволствие.

В комплект с картичката този път уших една вуду кукличка - репродукция на тази от картинката. ;)

Вече сте се сетили сигурно, че туй всичко го правих по повод новото Забавлятелство, което този месец е под емблемата на любовта и заедно с останалите вдъхновителки ви предизвикваме да направите Любовна или Сватбена картичка или друг хартиен проект. :)

С желание и пожелание

Здравейте банда! 

Наспахте ли се? Бас ловя, че всички са будували поне до 24ч. снощи :Р Пък аз на басове дето ще загубя не се фащам.. хихи! :) 

Сега по темата и по-накратко, че съм отвикнала да пиша толкова начесто в блога, а напоследък все пиша ли пиша, а Вие четете ли четете.. Ще вземе да Ви доскучее! :) 

В деня, в който се роди младата 2012г., започва и Третото Забавлятелство, което е на тема "Рожден Ден". Фасулска работа, нали? Почти мога да си представя как доволно потривате ръце, а в мозъчетата Ви има тълпа от идеи, които се ръчкат една друга, коя да мине по-напред. ;) 

Аз да си призная направих 2 картички. Едната я претупах ама така безобразно, че чак мен ме беше яд на себе си. Знам, че сега ще кажете, че не е лоша, ама на фона на тази, която направих наистина с желание - чудовищно бледнее. :) Ето да Видите за какво говоря: 

Тази 1-вата ще я включа в още няколко предизвикателства: 

Sketch Saturday 

Mo's Challenge 

 А ето я и попретупаната картичка:

Пожелавам Ви Новата 2012г. да е благодатна и щедра към вас във всеки аспект на живота Ви! :)

И да не Ви разочарова по никакъв начин!

 

Време за мъже

От известно време тази картичка седи непоказана, макар че е една от най-любимите ми мъжки картички, които съм правила. Реших да я споделя сега, защото мисля, че моделчето, което ползвах - ще вдъхнови и вас или най-малкото ще Ви погъделичка да опитате и вие да си направите! Освен, че е ефектна - е и много забавна за изработване, само трябва да внимавате с разположението на елементите и това колко ще се издърпва всеки от сегментите.

Както ще видите - аз това така и не успях да го преценя съвсем добре, но нямах време за повторен опит и при отворено положение картичката ми малко прилича на небостъргач.. :) Ама като я правя отново - вече ще си знам.
Ето ТУК е урока, по който се водих аз, но имам усещането, че разрезите, по които се предполага да се плъзгат частите - на някои снимки са наобратно и отстоянието от горната и долната част на хартията трябва да е различно, но може пък аз нещо да не съм разчела снимките както трябва.. знам ли..

Харесва ми, Не ми харесва...

От дълго време мислех за това и ето, че вчера, когато стана на въпрос с мацките на срещата - май открих решение.

Една от многобройните причини да не публикувам често тук - наред с това, че напоследък рядко правя нещо, все си запълвам времето с други неща, а не с правене на картички, а също и невъзможността да преглеждам всички блогове и да похваля момичетата, които не са се отдали на творчески мързел като мен, е че имам чувството, че ако почна да публикувам картички всеки ден - в един момент тези, които все се опитват да кажат по някоя добра дума за това, което съм направила ще бъдат в поставени в някаква такава позиция да се чудят какво ново да измислят да кажат. (Поне с мен е така)

Истината е, дами, че за да бъде похвалена една картичка - няма кой знае колко различни начина за съжаление. В един момент коментарите се превръщат в едно монотонно: Ах, колко е хубава! И според мен дори до известна степен човек изпитва вина, че или е твърде зает да коментира или просто, че не може да измисли нещо по-нестандартно като коментар.

По този повод си говорихме с момичетата, че би било много хубаво за Blogger-а да бяха направили Like Button. Мисля, че е гениално - хем човекът, който "с пот на чело" прави картички ще знае (ако случайно е пропуснал да си активира статистиката за блога), че някой е минал от там и е видял произведението му, хем пък посетителите няма да се чувстват длъжни да оставят изсмукани от пръстите понякога хвалебствени коментари само за да регистрират присъствие и твореца да не се чувства самотен.

След дълго търсене - такъв бутон не намерих. Единственото най-близко до това и според мен компромисно решение е - Like Button за Facebook, който да се появява след всяка публикация.
Вече много хора ползват Facebook и това ми се струва най-удачния начин да покажеш, че си надникнал в съответния блог и това, което си видял ти е харесало, без да се налага непременно да оставяш коментар затова.

Такова чудо се слага по много лесен начин. Аз лично се водих по инструкциите ето ТУК. И ми отне не повече от 2 минути да го направя. Достатъчно е да изпълните само първите 2 стъпки.

Дано да съм Ви била полезна. :)

Тук малко постфактум след ползотворната дискусия в следствие на поста искам да копирам мнението на Течето, защото според мен е много полезно, а аз не знаех това, което сподели тя.
Сега като се замисля - даже повече ми харесва от Фейсбук варианта, който бях намерила аз.

Te4eto каза...

За картичката нищо различно не мога да кажа - харесва ми, със съпътстващо чувство на вина... точно както го описваш.
Но за бутоните мога да дам мнение - не за друго, ами както знаеш FB не е моя човек.
Има опция в блогър за бутони - не знам после дали можеш да видиш точно кой и как ти е гласувал, но бутони има. Като отидеш на редактиране на дизайна/ елементи в страницата/ полето "публикации в блога" - натискаш за редактиране и се отваря прозорче с много опции.
И там има възможност да активираш бутончета реакции. Те са забавен, интересен и вълнуващ, но могат да се редактират, а аз знам, че ти това го можеш :-).


Сега с чисто сърце ще Ви покажа каква картичка направих за рождения ден на брат ми. Още повече, че тя вероятно би Ви се сторила като de javu, но тъй като съм емоционално обвързана - ще Ви я покажа.










Моделчето е ето от ТУК, в случай, че някой му хареса и иска да я направи и той.

И на финала, но не на последно място искам да благодаря на всички момичета, които дойдоха на срещата. :) Много весело беше и се надявам, че за всички ни останаха готините впечатления и хубавата емоция от няколкото неусетно изминали часа заедно.

Life is a voyage...

Привет дружки-веселушки! ;)
Много трудно правя семпли картички аз.. Обаче му намерих цаката!
Номера е да седна да правя мъжка картичка. Винаги ми се получава семпла и изчистена. :)
С други думи - това беше интрото, с което мисля да се хвана на опашката за предизвикателството на Иренка при Картичкофуриите.:)



Весела седмица, сладурки!

Мечокът Физи

Опаля! :)

Как сте мацки? Надявам се, че и вие точно като мен, помирисвайки края на работната седмица се чувствате прекрасно. :) Днес наминавам да Ви покажа 3 картички, обединени от главния герой в тях Физи. :)

Първата е направена по повод новото предизвикателство на Двете Елши, което моя милост поставя. :) Отдавна ми се искаше да направя скеч като по чуждестранните предизвикателства и искрено се надявам да се забавлявате с нас. :)



А картичките по-долу правих просто за удоволствие. :)










Използвани продукти:

Печат Физи със звездичка
Печат Физи - Много Благодаря
Дизайнерски хартии:
Wild Rose Studio хартии Вишневи тортички

А бяхме млади.. ;)

Сега да не помислите, че като малка съм била момченце. ;) Нищо подобно! Просто всичките ми съзнателни спомени от детството ми са свързани с моето братче-акробатче (по този закачлив начин го наричаше баба като беше малък, не че е бил с гимнастически заложби хихи). И понеже деляхме една стая, както и всичко в нея и извън нея - си имахме и едно колело в един определен период от живота ни преди да се сдобием с по-голямо с помощни колелца. Та това прословуто триколелно (има ли такава дума, а?)колело беше нашата стихия през лятото и се надпреварвахме кой ще се дореди първи. :)





Хартията, която ползвах е Up Up Away (Високо в небесата) на Dovecraft и понеже тя сама по себе си е изключително красива с глитърен ефект, реших да се въздържа от други неща по картичката. Буквичките и те са изрязани от тази хартия - за мое учудване имаше няколко листа само с буквички - нещо, което до сега не съм имала в другите си хартиени блокчета. :)

И тъй - всички от Зеления отбор Ви чакаме в новото предизвикателство "Детски Спомени". :)

Лимон-ада

Здравейте дами!

Караоке преживяването беше супер! Всъщност надмина очакванията ми. Ние разбира се бяхме една от най-забавляващите се компании, независимо от това, че ни един от нас нямаше певчески данни.
Даже моя милост се престраши да пее, но.. в квартет. Което беше доста стратегическо решение, защото ако някой не успее да прочете навреме текста или го сбърка - има още 3-ма, които ще замажат положението.;)

За мое учудване имаше невиждан наплив от неосъществили се певци. Една част, от които си беше повече от очевидно защо са попаднали в тази категория. Но пък не мога да си кривя душата и да не кажа, че имаше 2-3 таланта, които се отличаваха със завидни гласови данни. Чак се учудих колко добре им се получава. :)

Като цяло след посещението ми на караоке-бара стигнах до заключението, че непременно ще повторя! ;) А пък който не е бил на такова място - горещо му препоръчвам поне едно посещение дори само от любопитство. ;)

Накрая ще Ви покажа и картичката, която се въртеше в главата ми отдавна, но понеже счупих иглата на шевната машина (не ме питайте как), направата й се отложи доста във времето.




И да Ви поздравя с песничката, която пяхме с малко данни, но огромно желание на караокето.

Обич

Хай банда!
Доста дълго време не успявах да се настроя на публикуваща вълна. Хем ми се искаше да Ви покажа и тук какво съм правила напоследък, хем си намирах оправдание, че така или иначе виждате картичките ми в предизвикателствата на Елшите.
Тъй и тъй съм решила да си ги събирам и на собствения си блог, затова ще ги цопна и тях, но не преди да свърша с това, което съм си наумила да Ви кажа. :)

Картичката, която днес съм решила да споделя с Вас е направена и посветена на една конкрета тема, която поради така стеклите си обстоятелства не мога да кажа, но това от своя страна ме наведе на ред мисли. Мисли за братята и сестрите, за обичта и перипетиите помежду им.

Винаги съм искала да имам сестра. На това отгоре аз съм по-голямото дете в семейството и да речем, че съм имала известно време да си помечтая да имам сестричка, но.. мечтите ми траеха едва 3 години, точно до тогава, когато не се оказах с братче.

Няма да отрека, че на моменти това ми се е струвало като наказание. :) Сигурно тези, които имат по-малки братя ще ме разберат най-добре. Като малки колкото сме се забавлявали заедно, толкова сме се и били... Разбира се до момента, в който той не стана по-висок от мен и вече.. нямаше как да надделявам в боя. Но разбира се тогава ми дойде на помощ женската хитрост. Когато той ме ядосваше или исках да му отмъстя се разревавах и се оплаквах на мама, без дори да ме е пипнал и тя го мъмреше, което беше всъщност доста удовлетворително за моя милост. :)

Към сегашния момент имам за брат един чудесен млад мъж, поне с една глава над мен, който отдавна не се обръща към мен с "Како".(което всъщност намирам за доста основателно) и когото много обичам!






Следващите две картички, както казах са Ви вече познати.

Едната е Pop-Up картичка, която правих за вдъхновение с голям ентусъазъм за темата, която приключи този понеделник при Картичкофуриите.





А с тази картичка специално направена за Елшовото предизвикателство, искам и тук да пожелая на Рали и Ем много енергия, за да издържат на темпото, с което така светкавично се развиват и винаги да вървят напред и нагоре! Много съм щастлива, че сбъдват не само своята мечта, но и тази на много крафтъри - да има място, където всеки да се чувства по-близо до това прекрасно хоби, да се учи и да среща много нови приятели! Успех, мацки! :)

Една нова картичка, една стара картичка и една "заразна" награда

:) Добър вечер, мацки..
Тъмно е, късно е и... ми се спи! :) Колко учудващо за 01ч посред нощ, а?:)
От край време си мисля да си променя режима, обаче съм като караконджул... и това си е.
Няколко дена по ред правя ей тази картичка. 1-во оцветявах момиченцето една камара време.. Не мога и аз да повярвам, че откакто правя картички това е първата червенокоска, която правя.
Пу-пу да не й е уруки. Ха-ха-ха:) Опитвах се да я нагодя за един скеч, но опита ми се сгромоляса с гръм и трясък, защото противно на всичките ми желания, ръцете ми направиха нещо тотално различно от въпросния скеч. Тъй че се получи картичка, правена с безцелно удоволствие.





Втората картичка вече Ви е позната, но тъй като се опитвам да събирам всичките си картички в блога, реших да си я публикувам и тук. Вече сте виждали полските мишоци и няма с какво да Ви изненадам, но пък няма да пропусна да опомена повода, по който я правих - Предизвикатеството на Двете Елши и разбира се да Ви поканя да участвате, ако темата Ви е вдъхновила както вдъхнови мен.. (че и по-добре от мен).



И за финал, но не на последно място, искам да благодаря на всички сладурки, които наградиха блога ми. Щастлива съм, че толкова много хора намират вдъхновение на моята страничка и се връщат отново и отново. Наистина това е както радост, така и отговорност и се надявам, че и занапред ще Ви е приятно в моето хартиено царство. :)
Простете ми, че ще ми е трудно да Ви изброя поименно - толкова сте много. :)
Аз няма да предам нататък, защото не съм много фен на този тип игри. Надявам се да не Ви засегна..И за да се реванширам реших да изпълня поне половината от условието на "щафетата", а именно да кажа 7 неща за себе си.


1. Имам котка - казва се Мърличка... Името й е съчетание от две неща. Когато я намерих във входа на блока ни - дребусна и зъзнеща - вонеше нечовешки. Дожаля ми и я прибрах. Разбира се изкъпах я и се преборихме с ароматът, но прозвището от тогава й остана. Сега се оправдавам, че вече е придобило друг аспект - сиреч, че е Мърли, защото много мърка. :)

2. Завършила съм финанси, но работя в информационна агенция. :)

3. Не умея да върша повече от 1 нещо в едно и също време. Затова компенсирам този си недостатък с бързото вършене на много неща едно след друго.

4. Отделям на всяка от картичките си ужасно много време. Между 2 и 3 часа, заедно с почесването и връткането на стола, а пък понякога и доста повече.

5. Обичам sci-fi филми, трилъри и ужаси предимно.

6. Много обичам да чета Джеймс Ролинс и Майкъл Крайтън. Понякога ако имам муза пиша приказки.

7. Импулсивна съм. Казвам това, което мисля, не умея да си трая и не обичам да ми се налага чуждо мнение.

Големият Кораб Минава...

Една семпла и непретенциозна картичка за мореплавател...



И поздрав с емблематичната песен...

Мър-мяУ

Петък е най-хубавия ден! :) И бас ловя, че няма някой, който да го оспори.. или поне от тези, които работят. :)

Толкова рядко сядам да правя картички напоследък... рядко, щото до преди 2-3 месеца релаксирах така почти всяка вечер, но напоследък и мен ме е натиснал времевия недостиг. ;)
Въпреки това вчера напук на него, спретнах една бърза, лесна и ..ъъъ.. вкусна картичка. :)
Е, не става за ядене, но пък на мен самата й направа ми се услади доволно. Хаха:)
Преди година бе първият ми и последен опит да направя side stair step card.
И сега спонтанно реших, че ще повторя. :)



Използвани материали:

Basic Grey хартии Джин с лайм и сода
Печат - Penny Black Перрррфектно послание
Гросгрейн Панделка Dovecraft
Копче от Микс Копчета Основни цветове
Дълбоко изрязваш Бордюрен пънч Градинска асма

Втори Опит

За сметка на първия ми опит за минимализъм, където бях заложила предимно на малкия размер, сега пък заложих на малко елементи.
А тези думи на Марк Твен са ми любими и някак си неусетно се присламчиха към идеята, която имах - да използвам дървеното часовниче като елемент, а и толкова рядко ползвам надписи на български, че просто нямаше начин да не уловя момента сега. :)

Усмихната вечер, момичета!

Love is all Around

Откакто съм с Него по всякакъв начин се опитвам да му показвам, че го обичам. Той за сметка на това е доста непретенциозен и дори съвсем елементарни неща могат да го зарадват. Това на пръв поглед би следвало да прави моите любовни задачки далеч по-лесни, ако не беше непрестанния ми стремеж да надскачам себе си всеки следващ път...

Правила съм най-различни любовни изненади за него - любовна кръстословица, кутия във формата на сърце със 100 причини, поради, които го обичам, навити на малки папирусчета, километрично любовно писмо, което е дълго поне 20 метра, забавни игри от сорта "топло-студено", докато намери всички буквички от някакво изречение скрити у дома.. Това последното беше достра трудно, защото буквите бяха много и в един момент и аз се обърках къде ги бях покрила една част.

Миналата година за Св. Валентин направих своеобразна книжка с картинки, която така и не стигна до публикация в блога уж за да остане тайна от неговите очи. :) Ако Ви е интересно можете да я видите ето тук. Стихчетата са лично мое дело. Дизайна на книжката сега не мога да се сетя къде го бях гледала, но ако някой проявява интерес-ще го потърся. :)

Тази година исках да му направя пощенска кутия - от онези дето са модерни в САЩ и за малко да започна да я правя докато не видях един малко по-различен модел тук и набързо смених концепцията. Добре, че имаше клипче за това как се сглобяват частите и макар самия дизайн да не е сложен, на сайта продаваха файлче само за електроните режещи машини, и на мен ми се наложи да си го приспособя и оразмеря самичка.

Бях решила първоначално да направя опитен модел и след това да направя "официалния". Затова и го направих от бял картон. В последствие се оказа, че тези извивки не бяха никак лесни за лепене. Всъщност ме изтормозиха доста и след като сглобих уж пробния макет, след това успях да загубя листчето, където бях написала размерите на всички части за да направя в последствие и втори дубъл, убедено реших, че всъщност не се получи толкова зле, да не кажа, че даже се получи неочаквано добре.

Така че, сега на вашето внимание да представя - моята любовна пощенска кутия, в която ще бъде ритуално пусната мини картичка, а през вратичката ще мушна шоколадова фигурка или пък бонбони във формата на сърце.. :)













И тъй като сега е времето на любовните предизвикателства, ще я включа в няколко:
Simon Says Stamp - anything but a card
C.R.A.F.T. - Valentine's
Dutch Dare Card Challenge - love is in the air / red, white, pink
Crafts and Me - red
Stampin' Royalty - hearts
A Spoonful Of Sugar - show some love
Bunny Zoe's Craftс - Love is in the air
Crafty Cardmakers - Hearts
Crazy Challenge - Lots of Love
Die Cut Dreams - Lots of hearts but no sentiment
Stamp with Fun - Love

И за финал - емблематичната песен, на която кръстих поста си и която звучеше по време на първият ни танц като семейство. :)






P.S.
I find it very difficult to translate large posts like this in English, so please use Google Translate on the sidebar. Please excuse me for the inconvenience.