Котешки работи

Всичко започна преди 3-4 месеца, когато си поръчах няколко книжки за шиене на играчки. Шиенето на мен лично ми се е струвало почти толкова неразбираемо като ядрената физика и почки толкова недостижимо, колкото отслабването. ;)
Майтапа настрана, но е факт, че ако баба и дядо не ми бяха подарили шевна машина за сватбата, сега нямаше да пиша този пост. Макар едната ми баба да е сръчна шивачка, а другата изкусна плетачка, до скоро бях твърдо убедена, че аз нищичко не съм прихванала. Ни ген, ни чудо..

Истината е, че първоначалния ми опит да ушия една проста патка, състояща се само и единствено от тяло (сиреч без крила и крака...) - бе увенчана с грандиозен погром. Плата, както всички знаете, не е като картичката - да не се гърчи и да се шие само с прави линии. Докато картона си е картон - плата има различна дебелина и разни чалъми, които моя милост не знаеше.

Патката стана безформена, чапата, а червената й човка обхващаше почти цялата й глава (досещате се, че симетрията яко ми е куцала) и дори когато я напълних, само човек с огромно въображение би се сетил какво животно е.

Тук може би е добре да кажа, че съвсем не очаквах да е толкова трудно. Айде шиенето как да е, ама докато се стигне до него имаше още една камара перипетии като сваляне на кройка, което моя милост направи с пермаментен маркер и торбичка, която се хлъзгаше постоянно и последващото очертаване беше истинско изпитание на нервите. На всичкото отгоре бях решила, че трябва за очертаването да използвам креда (както съм виждала баба да прави), което направи всичко още по-изнервящо.

След този неуспешен опит, бях почти на ръба да се откажа от цялата тая идея с шиенето. Все пак като ми идваха гости гордо вадех книжките и се хвалех как един ден и аз ще се науча да шия играчки и факта, че никой не очакваше да уточня кой точно ден ще е това ми действаше много поощряващо.

И.. неочаквано преди седмица Рали ме покани да отида с нея на един курс за багрене на платове и шиене на кукли. Както се сещате не ми трябваше много убеждаване и така се запознах с Кети и Грета в китното магазинче за шити чудесийки - TeaKet Quilt Shop. Намира се на ул.Пиротска 16 (в безистена - навътре и в ляво) и с две ръце Ви препоръчвам да го посетите, за да попаднете като мен в приказния свят на шарените пачуърк одеалца, кукли и най-различни шити красоти!

Безкрайно и вечно ще съм благодарна на Грета за всички умения и хитринки, които ни учи и нещата започнаха с всяко изминало занятие да ми се струват все по-лесни. :)

Разбира се - аз съм съвсем в началото на дългия път, който ще трябва да измина, докато започна да правя кукли като истински майстор, но сега дори мъничките стъпки са голям скок за мен.

Реших да Ви покажа първите си 2Д играчки. Ще започна с втория си опит, защото с него се справих абсолютно самичка без никаква чужда помощ.




А това е котето, което уших, докато бях на работилничката. Платът си го багрих самичка, за да стане такъв розов и на раета и след това с помощта на вещите съвети на Грета, уших котето, а тя ми помогна да му закрепя опашката. Панделката и сърчицето ги добавих по-късно у дома. :)





И за финал - двете котарачета, заедно. :)



Надявам се, че не съм Ви изморила с този дълъг пост, ама толкова въодушевление от този на пръв поглед мъничкъ, но за мен огромен успех, не можах да го събера в по-малко думички. :)