понеделник, 31 октомври 2011 г.

Буквата На Задоволството

Знам, че не обичате дългите постове обаче тъй като тази вечер витае духът на Хелоуин, барабар с всички прилепчета, тикви, вещици и каквото се сетите... си припомних една приказка, която писах преди години, вдъхновена от празника..Мда, понякога пиша приказки, ама много рядко и съвсем любителски. :) Тази много си я харесвам, защото с нея участвах в един конкурс за лично творчество и макар да не го спечелих, много се забавлявах докато я писах. Идеята и всичко в нея си е изцяло мое хрумване и всякаква прилика с действителни лица и събития е напълно случайна. Хихи:)


***

Слънцето играеше на криеница с рошавите облаци и вече бе започнало да порозовява, докато денят все още упорстваше да отстъпи царуването си на нощта. Суматохата цареше с пълна сила по улиците на малкото градче сякаш всички бяха решили да се "екипират" за празника в последния момент. По улицата се чуваха гръмогласни подвиквания на продавачи на тикви: "Хайде на многофункционалните тикви, Народе! Който иска да пече, да яде, да чертае, да дълбае!". Със сигурност това време от годината бе най-печелившия сезон за тях. Хората се тълпяха и нетърпеливо почукваха тиквите все едно са узрели дини, после грабваха тази, която си харесваха и доволни от покупката се отправяха към домовете си. Децата подрипваха около родителите си и разпалено бърбореха как ще сплашат поредния съсед, а той ще им напълни шапката с лакомства.

Вратата на магазинчето за маскарадни костюми "Островърхата шапка" бе както обикновено отворена и при всяко нейно движение се разнасяше приятния звън на камбанките, закачени в горната й част. Входа бе застелен с изплетено от царевични листа килимче, в което бяха втъкани шарени топчета, с чиято помощ бяха извезани думите:"Але-хоп!". На пръв поглед това странно място хич не беше голямо - по-скоро дори тясно, но многобройните джунджурии наред с цветните дрехи, провесени по стените, му придаваха простор и пъстрота. Почти напъхало се зад вратата едно момиченце, упорито опитваше да нахлузи долната част на уж страховит крокодилски костюм, и неумело се препъваше в него, докато се мъчеше да го направи. Братчето й, което бе вече екипирано в нещо като рошав лилав губер, от който се подаваха само стъпалата и ръцете му вече притропваше от крак на крак до нея като от време на време я смъмряше, че се бави. Освен тези двама мънички клиенти в магазинчето беше и съдържателката му - Мис Кърли Ориндж. Тя беше ниска на ръст с топчесто луничаво лице, което бе винаги озарено от усмивка, а това въпреки привидната й грозота я караше да изглежда приветлива и мила. Картината допълваше неимоверно къдревата й рижава коса, в която тя редовно имаше по някой гребен, който не ставаше ясно дали е забравила или просто не е съумяла да измъкне. Носът й бе чип, а устните почти бледи. Бе облечена в жълта рокля на черни прилепи стигаща почти до глезените й, а около шията й имаше пухкав плетен шал. Единственото бижу, което носеше бе гривната от зъби на плъх, която бе подарък от неин таен обожател - гном, който и до ден днешен си мислеше, че е останал неразкрит, въпреки, че Кърли отдавна бе наясно с чувствата му, но не искаше да го наскърбява, затова се правеше, че не знае.

Виждайки се в напуканото огледало, висящо на отсрещната стена, момиченцето изпищя радостно. Въпреки, че зеления крокодилски костюм му хлопаше доста и всъщност приличаше на нещо средно между шар-пей и крокодил то бе очарована от него. Братчето му набързо извади останалите им пари и ги подаде на Кърли, която грижливо ги прибра в чекмеджето под тезгяха.
Когато звънчетата престанаха да трептят след като децата, хлопнаха вратата, Кърли забеляза, че вече е започнало да се смрачава. Трябваше да побърза! Изприпка до входа и завъртя табелката със задраскана вещица. Качи се по стълбите на горния етаж, където бе работилничката и шивашкото й ателие. Отдавна очакваше този ден - миналите 2 години все пропускаше Вещерските сбирки в навечерието на Вси Светии. Първо си бе навехнала много лошо малкото пръстче на левия крак заради една опърничава метла, която така и не успя да дресира и накрая подари на съседката да си мете двора с нея. А миналата година не присъства, защото бе на гости на далечната си леля по майчина линия Кикимора, която въпреки, че недолюбваше трябваше да търпи заради семейството си.

Приятелките й все я питаха кога пак ще направи от онзи неин вълшебен горещ пунш за поддържане на вещерската грозота и ето, че сега беше най-подходящия момент. Тя завърза престилката си и се надвеси над голямото котле върху огъня, за да провери дали вече е завряло. Със задоволство установи, че приготовлението върви по план - оставаше само да измъкне старата семейна рецепта за пунша. Тя взе едно разкикерчено столче, сложи още 2-3 книги отгоре му, стъпи с един крак върху него, опитвайки се да достигне най-горния рафт на библиотеката. След кратка борба с равновесието, Кърли успя да докопа това, към което се стремеше - доста дебела книга, с поокъсани корици, върху която пишеше "Какво да сготвим, когато мама я няма?". Разгърна я и започна да рови из нея, докато след миг усмивка озари лицето й. "Ето гооо!!!"- каза сякаш на себе си тя. После зачете:

"1. Тригодишен сок от киселици
2. 5 езици от дъждовници
3. 2 щипки от изсушена гъба пърхутка
4. 1 шепа ситно нарязана жабешка кожа
5. 3 връхчета от опашка на.. мо..мо.." - тук тя леко се запъна, прокарвайки пръстче по почти избелелите леко размазани думи.. "Морска котка" - продължи после, "и 6. 1 яйце от сврака"

Кърли отвори големия шкаф до вратата и за малко пирамидата от буркани, бурканченца, колбички и стъкленички да се срути, ако тя с ловък жест не бе подпряла най-долния ред. Тя внимателно разгледа надписите един по един, после измъкна това, което й бе нужно и успя да затвори вратичката точно преди всичко да се сгромоляса в краката й. Личеше си, че не й е за първи път. Погледна старинният стенен часовник. Беше вече близо 21ч., а тя имаше още толкова неща за вършене.

Младата вещица отдръпна капака на котлето - водата клокочеше и сякаш се опитваше да избяга. Тя взе съставките и започна да ги сипва една по една като стриктно измерваше точното им количество. След като сложи и последната оставаше само да разбърка добре, докато сместа се превърнеше в тревисто-зелено желе.

Ето, че към 23ч. след двучасово старателно бъркане пунша изглеждаше повече от великолепно или поне изглеждаше така във вещерските й очи. Определено беше доволна от себе си. Оставаше само да се облече подобаващо. Беше си ушила невероятна рокля с цвят на нощно небе, която въпреки, че бе скъсявала на няколко пъти - все още леко се суркаше след нея докато ходеше. Намираше се за неотразима тази вечер, нищо, че единия шев на роклята бе на криво, а звездите, които втъкна в косите си бяха по-скоро кичозни, отколкото красиви. На тръгване си пръсна малко парфюм от омайниче и носейки все още съвсем горещия пунш Кърли се отправи към хълма над градчето, където живееше Старата вещица Апчих, в чийто дом провеждаха забавата всяка година.

Шумотевицата се чуваше отдалече, а когато приближи Кърли вече можеше да различи надничащите тиквени фенери от прозорците. Дори не беше нужно да чука на вратата, защото нямаше такава. Къщата бе точно такава, каквато я помнеше от преди само дето днес бе по-оживено отвсякога. Някои вещици бяха дошли на метлите си и току профучаваха покрай нея, за да си ги паркират в единия край на огромната гостна, която по-скоро приличаше на зала, отколкото на стая. Традиция беше всяка вещица да носи по нещо на тези Хелоуийнски събирания и сега дългата маса беше отрупана с всевъзможни вещерски вкусотии - панирани крачета от паяци, плъши хапки, печени горчиви бадеми и от любимото й сладко от кисели краставички.

Докато оставяше пунша при останалите неща, чу някой да я вика по име:
- Ей, Кърлииии! Кърли Ориндж? От кога не сме се виждали с теб? Още от вещерския колеж! Помниш ли ме?

Кърли се обърна. До нея стоеше върлинеста жена с неимоверна грозота, която би била гордост за всяка вещица и се усмихваше с почти беззъбата си уста. Как нямаше да я помни - та тя бе най-грозната вещица в групата им и всички момчета я харесваха! Кърли се усмихна с едва прикрито нежелание:
- Естествено, че те помня Ъглина! Виждам, че си погрозняла още повече! - каза Кърли леко завистливо - Как си ти? Какво става с теб?

Ъглина се усмихна още по-широко.
- Ами какво да ти кажа, мила. Омръзна ми да работя за другите, та сега съм отворила мой ресторант и предлагам най-добрата вещерска кухня в областта. Трябва да наминеш някой ден!
- Разбира се. - каза Кърли, но тонът и хич не бе убедителен и докато мислеше как да продължи Ъглина я прекъсна:
- Ела, ела да опиташ от вкусотиите, които съм донесла. Да видиш какви неща правя. - и почти я задърпа към близката маса.

Кърли винаги бе завиждала на Ъглина за грозотата й и колежанските спомени, когато я видя отново - нахлуха като лавина в съзнанието й. Не веднъж й бе задигала гаджетата без дори да й мигне окото. Явно изобщо не помнеше, но Кърли не можеше да забрави такова нещо лесно.
Докато тя се опомни, Ъглина вече бе награбила нещо приличащо на парче изгоряла гума и й го набута в устата. В общи линии вкуса беше подобен, но младата вещица от благоприличие го сдъвка и глътна без възражения. Даже успя някакси да се усмихне. Но тъй като не й се искаше да бъде принудена да яде още от специалитетите на Ъглина реши да й отвлече вниманието, показвайки й своят питеен принос към тържеството.

- Ъглина, винаги си била много изобретателна в кухнята! - каза младата вещица, опитвайки се да не я засегне. - Нека и аз да те почерпя с моето скромно питие, което направих специално за Празненството.

- О, скъпа! Колко чудесно! С удоволствие ще опитам! - възторжено изрецитира Ъглина, докато Кърли вече наливаше в чашата от зеленото желе, подавайки й я.

Грозната вещица отпи малка глътка, после явно й се ослади и пресуши останалото съдържание на чашата на един дъх, след което я подаде за още. И това щеше да се случи ако седящата в съседство вещица не изпищя уплашено:
- Хиляди караконджули! Ъглина! Какво ти е?

А Ъглина гледаше почти толкова недоумяващо, колкото недоумяващо я гледаха и всички останали вещици.. А Кърли бе дори още по-изненадана.
Бръчките по лицето на Ъглина бяха изчезнали. Кожата й бе станала бяла и гладка, а гордостта на всяка вещица - брадавицата, която си има собствена брадавица, която пък има друга брадавица - я нямаше! О, ужас! Зъбите й бяха бели и подредени, а от чорлавата й сплъстена коса нямаше и следа.

Събралите се в кръг около тях вещици започнаха да крещят и да се разбягват в различни посоки, страхувайки се да не е заразно. Самата Ъглина бе изпаднала също в паника и се метна на метлата си без да каже и дума, бързайки към къщи, за да не бере срам пред другите вещици.
Единствено Кърли бързо се сети какво беше станало, но някъде дълбоко в себе си изпита задоволство, че сега ТЯ е по-грозната. От кога бе чакала този миг, а ето, че такава случайност й помогна да се порадва на това чувство. Измъкна се по терлички от суматохата и се прибра. Уморена беше от емоциите, но любопитството надделя. Какво можеше да е объркала на такава простичка рецепта.. Тя се качи горе и дори не се наложи да търси отново рецептата, защото книгата си стоеше отворена както я беше оставила.

Тогава се зачете по-внимателно..
" 5. 3 връхчета от опашка на .... Мокра котка.."





8 коментара:

  1. Хи-хи-хи-хи!
    Много Хелоуийнско и много сладко.Мен ме спечели и ми даде една гоооляма усмивка! Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  2. Много мила приказка :) През цялото време си я представях илюстрирана!..

    ОтговорИзтриване
  3. Ех Гери как ме пренесе макар и за кратко в света на вълщебства и приказки!Благодаря ти за интересният пост!И от мен усмих!

    ОтговорИзтриване
  4. Ха, ха, да не забравя да си запиша рецептата за отварата! С неочакваното си действие, може да се окаже полезна в определен момент.Поздрави за интересното четиво и хубав ден!

    ОтговорИзтриване
  5. Дени, като я забъркаш да почерпиш!
    Гери, обичам приказки!

    ОтговорИзтриване
  6. Наслада за душата в този така прекрасен следобед! Гери, не можеш да си представиш какво удоволствие и наслада ми донесе твоята приказка! Изчетох я с голям интерес и през цялото време се усмихвах, защото обожавам такива приказки! А накрая дори прихнах като прочетох за малкото недоразумение със съставките! Страшно готина приказка! И ако имаш още такива и ти се споделят, да знаеш, че ще ги чета с удоволствие! А и помежду другото - имам си и аз една такава книжка "Какво да сготвя, когато мама я няма", не е пълна естествено с такива невероятни рецепти, но пък понякога ми върши страхотна работа, когато нямам идея какво да сготвя. Естествено, види ли ме мъжът ми с нея, веднага се пуска по някоя шегичка!
    И да не забравя - Дени, нареждам се на опашката за твоята отвара!

    ОтговорИзтриване
  7. Много интересна и увлекателна приказка! Достави ми голямо удоволствие и наслада докато я четях. Много благодаря, Гери, че я сподели!

    ОтговорИзтриване
  8. Гери, сладкодумка си ти..Много голямо удоволствие ми достави приказката ти, макар и дни след празника. Пренесох се сред приказните ти герои за които така увлекателно си писала,че имах чувството,че ги виждам.
    Хехе..отвара ще прави Дени, ааа? Май се заформя още едно вещерско общество..
    Гери, ако имаш и други рецепти, давай, да ги разпределяме за следващия Хелоуин :)
    Голямо гуш от мен за насладата, която ми достави това четиво..

    ОтговорИзтриване

Няма по-голяма награда от това да знаеш, че това, което си направил е било оценено от някого! Отрицателните оценки ми помагат да стана по-добра, а положителните ми дават увереността, че вървя в правилната посока. Благодаря ви, другарчета!

LinkWithin

Може да харесате и нещичко от: