Буквата На Задоволството

Знам, че не обичате дългите постове обаче тъй като тази вечер витае духът на Хелоуин, барабар с всички прилепчета, тикви, вещици и каквото се сетите... си припомних една приказка, която писах преди години, вдъхновена от празника..Мда, понякога пиша приказки, ама много рядко и съвсем любителски. :) Тази много си я харесвам, защото с нея участвах в един конкурс за лично творчество и макар да не го спечелих, много се забавлявах докато я писах. Идеята и всичко в нея си е изцяло мое хрумване и всякаква прилика с действителни лица и събития е напълно случайна. Хихи:)

***

Слънцето играеше на криеница с рошавите облаци и вече бе започнало да порозовява, докато денят все още упорстваше да отстъпи царуването си на нощта. Суматохата цареше с пълна сила по улиците на малкото градче сякаш всички бяха решили да се "екипират" за празника в последния момент. По улицата се чуваха гръмогласни подвиквания на продавачи на тикви: "Хайде на многофункционалните тикви, Народе! Който иска да пече, да яде, да чертае, да дълбае!". Със сигурност това време от годината бе най-печелившия сезон за тях. Хората се тълпяха и нетърпеливо почукваха тиквите все едно са узрели дини, после грабваха тази, която си харесваха и доволни от покупката се отправяха към домовете си. Децата подрипваха около родителите си и разпалено бърбореха как ще сплашат поредния съсед, а той ще им напълни шапката с лакомства.

Вратата на магазинчето за маскарадни костюми "Островърхата шапка" бе както обикновено отворена и при всяко нейно движение се разнасяше приятния звън на камбанките, закачени в горната й част. Входа бе застелен с изплетено от царевични листа килимче, в което бяха втъкани шарени топчета, с чиято помощ бяха извезани думите:"Але-хоп!". На пръв поглед това странно място хич не беше голямо - по-скоро дори тясно, но многобройните джунджурии наред с цветните дрехи, провесени по стените, му придаваха простор и пъстрота. Почти напъхало се зад вратата едно момиченце, упорито опитваше да нахлузи долната част на уж страховит крокодилски костюм, и неумело се препъваше в него, докато се мъчеше да го направи. Братчето й, което бе вече екипирано в нещо като рошав лилав губер, от който се подаваха само стъпалата и ръцете му вече притропваше от крак на крак до нея като от време на време я смъмряше, че се бави. Освен тези двама мънички клиенти в магазинчето беше и съдържателката му - Мис Кърли Ориндж. Тя беше ниска на ръст с топчесто луничаво лице, което бе винаги озарено от усмивка, а това въпреки привидната й грозота я караше да изглежда приветлива и мила. Картината допълваше неимоверно къдревата й рижава коса, в която тя редовно имаше по някой гребен, който не ставаше ясно дали е забравила или просто не е съумяла да измъкне. Носът й бе чип, а устните почти бледи. Бе облечена в жълта рокля на черни прилепи стигаща почти до глезените й, а около шията й имаше пухкав плетен шал. Единственото бижу, което носеше бе гривната от зъби на плъх, която бе подарък от неин таен обожател - гном, който и до ден днешен си мислеше, че е останал неразкрит, въпреки, че Кърли отдавна бе наясно с чувствата му, но не искаше да го наскърбява, затова се правеше, че не знае.

Виждайки се в напуканото огледало, висящо на отсрещната стена, момиченцето изпищя радостно. Въпреки, че зеления крокодилски костюм му хлопаше доста и всъщност приличаше на нещо средно между шар-пей и крокодил то бе очарована от него. Братчето му набързо извади останалите им пари и ги подаде на Кърли, която грижливо ги прибра в чекмеджето под тезгяха.
Когато звънчетата престанаха да трептят след като децата, хлопнаха вратата, Кърли забеляза, че вече е започнало да се смрачава. Трябваше да побърза! Изприпка до входа и завъртя табелката със задраскана вещица. Качи се по стълбите на горния етаж, където бе работилничката и шивашкото й ателие. Отдавна очакваше този ден - миналите 2 години все пропускаше Вещерските сбирки в навечерието на Вси Светии. Първо си бе навехнала много лошо малкото пръстче на левия крак заради една опърничава метла, която така и не успя да дресира и накрая подари на съседката да си мете двора с нея. А миналата година не присъства, защото бе на гости на далечната си леля по майчина линия Кикимора, която въпреки, че недолюбваше трябваше да търпи заради семейството си.

Приятелките й все я питаха кога пак ще направи от онзи неин вълшебен горещ пунш за поддържане на вещерската грозота и ето, че сега беше най-подходящия момент. Тя завърза престилката си и се надвеси над голямото котле върху огъня, за да провери дали вече е завряло. Със задоволство установи, че приготовлението върви по план - оставаше само да измъкне старата семейна рецепта за пунша. Тя взе едно разкикерчено столче, сложи още 2-3 книги отгоре му, стъпи с един крак върху него, опитвайки се да достигне най-горния рафт на библиотеката. След кратка борба с равновесието, Кърли успя да докопа това, към което се стремеше - доста дебела книга, с поокъсани корици, върху която пишеше "Какво да сготвим, когато мама я няма?". Разгърна я и започна да рови из нея, докато след миг усмивка озари лицето й. "Ето гооо!!!"- каза сякаш на себе си тя. После зачете:

"1. Тригодишен сок от киселици
2. 5 езици от дъждовници
3. 2 щипки от изсушена гъба пърхутка
4. 1 шепа ситно нарязана жабешка кожа
5. 3 връхчета от опашка на.. мо..мо.." - тук тя леко се запъна, прокарвайки пръстче по почти избелелите леко размазани думи.. "Морска котка" - продължи после, "и 6. 1 яйце от сврака"

Кърли отвори големия шкаф до вратата и за малко пирамидата от буркани, бурканченца, колбички и стъкленички да се срути, ако тя с ловък жест не бе подпряла най-долния ред. Тя внимателно разгледа надписите един по един, после измъкна това, което й бе нужно и успя да затвори вратичката точно преди всичко да се сгромоляса в краката й. Личеше си, че не й е за първи път. Погледна старинният стенен часовник. Беше вече близо 21ч., а тя имаше още толкова неща за вършене.

Младата вещица отдръпна капака на котлето - водата клокочеше и сякаш се опитваше да избяга. Тя взе съставките и започна да ги сипва една по една като стриктно измерваше точното им количество. След като сложи и последната оставаше само да разбърка добре, докато сместа се превърнеше в тревисто-зелено желе.

Ето, че към 23ч. след двучасово старателно бъркане пунша изглеждаше повече от великолепно или поне изглеждаше така във вещерските й очи. Определено беше доволна от себе си. Оставаше само да се облече подобаващо. Беше си ушила невероятна рокля с цвят на нощно небе, която въпреки, че бе скъсявала на няколко пъти - все още леко се суркаше след нея докато ходеше. Намираше се за неотразима тази вечер, нищо, че единия шев на роклята бе на криво, а звездите, които втъкна в косите си бяха по-скоро кичозни, отколкото красиви. На тръгване си пръсна малко парфюм от омайниче и носейки все още съвсем горещия пунш Кърли се отправи към хълма над градчето, където живееше Старата вещица Апчих, в чийто дом провеждаха забавата всяка година.

Шумотевицата се чуваше отдалече, а когато приближи Кърли вече можеше да различи надничащите тиквени фенери от прозорците. Дори не беше нужно да чука на вратата, защото нямаше такава. Къщата бе точно такава, каквато я помнеше от преди само дето днес бе по-оживено отвсякога. Някои вещици бяха дошли на метлите си и току профучаваха покрай нея, за да си ги паркират в единия край на огромната гостна, която по-скоро приличаше на зала, отколкото на стая. Традиция беше всяка вещица да носи по нещо на тези Хелоуийнски събирания и сега дългата маса беше отрупана с всевъзможни вещерски вкусотии - панирани крачета от паяци, плъши хапки, печени горчиви бадеми и от любимото й сладко от кисели краставички.

Докато оставяше пунша при останалите неща, чу някой да я вика по име:
- Ей, Кърлииии! Кърли Ориндж? От кога не сме се виждали с теб? Още от вещерския колеж! Помниш ли ме?

Кърли се обърна. До нея стоеше върлинеста жена с неимоверна грозота, която би била гордост за всяка вещица и се усмихваше с почти беззъбата си уста. Как нямаше да я помни - та тя бе най-грозната вещица в групата им и всички момчета я харесваха! Кърли се усмихна с едва прикрито нежелание:
- Естествено, че те помня Ъглина! Виждам, че си погрозняла още повече! - каза Кърли леко завистливо - Как си ти? Какво става с теб?

Ъглина се усмихна още по-широко.
- Ами какво да ти кажа, мила. Омръзна ми да работя за другите, та сега съм отворила мой ресторант и предлагам най-добрата вещерска кухня в областта. Трябва да наминеш някой ден!
- Разбира се. - каза Кърли, но тонът и хич не бе убедителен и докато мислеше как да продължи Ъглина я прекъсна:
- Ела, ела да опиташ от вкусотиите, които съм донесла. Да видиш какви неща правя. - и почти я задърпа към близката маса.

Кърли винаги бе завиждала на Ъглина за грозотата й и колежанските спомени, когато я видя отново - нахлуха като лавина в съзнанието й. Не веднъж й бе задигала гаджетата без дори да й мигне окото. Явно изобщо не помнеше, но Кърли не можеше да забрави такова нещо лесно.
Докато тя се опомни, Ъглина вече бе награбила нещо приличащо на парче изгоряла гума и й го набута в устата. В общи линии вкуса беше подобен, но младата вещица от благоприличие го сдъвка и глътна без възражения. Даже успя някакси да се усмихне. Но тъй като не й се искаше да бъде принудена да яде още от специалитетите на Ъглина реши да й отвлече вниманието, показвайки й своят питеен принос към тържеството.

- Ъглина, винаги си била много изобретателна в кухнята! - каза младата вещица, опитвайки се да не я засегне. - Нека и аз да те почерпя с моето скромно питие, което направих специално за Празненството.

- О, скъпа! Колко чудесно! С удоволствие ще опитам! - възторжено изрецитира Ъглина, докато Кърли вече наливаше в чашата от зеленото желе, подавайки й я.

Грозната вещица отпи малка глътка, после явно й се ослади и пресуши останалото съдържание на чашата на един дъх, след което я подаде за още. И това щеше да се случи ако седящата в съседство вещица не изпищя уплашено:
- Хиляди караконджули! Ъглина! Какво ти е?

А Ъглина гледаше почти толкова недоумяващо, колкото недоумяващо я гледаха и всички останали вещици.. А Кърли бе дори още по-изненадана.
Бръчките по лицето на Ъглина бяха изчезнали. Кожата й бе станала бяла и гладка, а гордостта на всяка вещица - брадавицата, която си има собствена брадавица, която пък има друга брадавица - я нямаше! О, ужас! Зъбите й бяха бели и подредени, а от чорлавата й сплъстена коса нямаше и следа.

Събралите се в кръг около тях вещици започнаха да крещят и да се разбягват в различни посоки, страхувайки се да не е заразно. Самата Ъглина бе изпаднала също в паника и се метна на метлата си без да каже и дума, бързайки към къщи, за да не бере срам пред другите вещици.
Единствено Кърли бързо се сети какво беше станало, но някъде дълбоко в себе си изпита задоволство, че сега ТЯ е по-грозната. От кога бе чакала този миг, а ето, че такава случайност й помогна да се порадва на това чувство. Измъкна се по терлички от суматохата и се прибра. Уморена беше от емоциите, но любопитството надделя. Какво можеше да е объркала на такава простичка рецепта.. Тя се качи горе и дори не се наложи да търси отново рецептата, защото книгата си стоеше отворена както я беше оставила.

Тогава се зачете по-внимателно..
" 5. 3 връхчета от опашка на .... Мокра котка.."

Рижи

Направо съм си глътнала граматиката след като видях прекрасната кукла на Диди, обаче срам не срам ще си покажа моята Рижи, която правих с много мерак и макар да си има своите кусури на мен ми е първата кукла от типа "примитиви" и винаги ще ми е скъпа.

Този петък завърши курса ни за направа на кукли и дано утре по навик като всеки понеделник, не се засиля пак натам.. (хи-хи)
Глупаво ще е ако кажа, че ще ми липсва, защото съм запланувала да ида на повечето, ако не успея на всичките Коледни работилнички, които почват идната събота, обаче тези лежерни 2 часа, които прекарвахме в сладки приказки, шиене, рисуване и обличане на куклите така скорострелно свършиха, че сега с носталгия ще си спомням за тях.:)

Ако сте в София и Ви се шият Коледни чорапчета, играчки, венчета и какви ли не още интересни неща - ето ТУК е програмата на работилничките на TeaKetQuilt Shop. Убедена съм, че много ще се забавлявате.:)

А ето я и Рижи. Кръстих я така заради оранжевата й коса, която пък е такава, защото реших, че ще отива на зелените й очи, които са такива... защото .. и аз не знам защо, защото така ми харесва!:) хихи

Междувпрочем - докато не съм забравила - От утре - 31-ви Октомври, започва нов курс по "Багрене и шиене на играчки" и ако искате и Вие да се научите да шиете такива кукли, можете да се свържете с тях и да се запишете. :)

Книгоразделители-комплект

Човешко е да се греши.. :) Особено човешко е за разсеяни хора като мен.
Та сега както си му е реда - поправям си грешката :)

Днес Елшите гостуват при Картичкофурии и ще Ви разкажа за това, което направих за предизвикателството на Злати .

Всъщност моето е само една картичка де факто, но комплекта е от друго. :)
Тези квадратни мини-неща - с големина 5х5 см. са всъщност книгоразделители.

Много обичам като вляза в книжарница и да разглеждам книгоразделителите. Вече има всякакви видове, размери и дизайни и понеже идеята с магнитното захващане много ми допадна - си я откраднах. От вътрешната страна на всеки книгоразделител има по 2 магнитни ленти, които прилепват една към друга и когато в него се постави една страница, той по-трудно ще изпадне от книгата дори обърната наопъки или разтърсена.

Та така се получи тази картичка с 3-те разноцветни пеперудени книгоразделители. Така получателя й може да си ги сменя според настроението, предпочитанието или дори ако подхваща по няколко книги едновременно - да има за всяка по един. :)

Забавлява ли Ви се?

Здравейте сладури,

Много ме сърбят днес пръстите да погъделичкам любопитството Ви и да Ви издам какво сме намислили със Злати. Бас ловя, че ще Ви ентусиазираме, поне колкото сме ентусиазирани ние.


От доста време не се е пръквало ново Предизвикателство в българското картичкоправяческо пространство и си рекох: "Защо пък да не спретнем едно съвсем любителско?"

И понеже предизвикателствата са главно за забавление, затова нашето ще се казва Забавлятелство "Мър-Мяу" и искрено се надявам, че ще си оправдае името, защото с купонджии като вас няма начин да не е весело!:)

Грабвайте сега де що има шаренийки, хартийки, чудесийки и в пълно бойно снаряжение, очаквайте 1 Ноември, когато започваме да се вихрим както си му е реда.

Зимно

Всеки, който познава тъй нареченото ми "творчество" съм убедена, че ако бъде попитан - "Колко слоя хартия има по моите картички?", светкавично ще отговори "Поне 2-3 и нагоре."
В интерес на истината личният ми рекорд е 10 слоя, но съм твърдо решена някой ден да го подобря. :)
Този ден няма да е днес, защото този път Вели е измислила много предизвикателна тема при Елшите. За тези, които още не са видяли - тя е "Еднослойна Картичка".
Да си призная в първия момент ме поизпоти, поизуми и постъписа, защото НИКОГА до момента не бях правила картичка само с 1 слой хартия.
Ама както са казали мъдрите хора - "Вдъхновението идва с пазаруването.." и хоп - тези два сгушени пингвинчовци "залепнаха" за картичката, малко снежинки и камъчета за разкош и Воала!:)



Тъй и тъй сме на зимна вълна, реших да Ви покажа и двете мечета, които уших. Успях да се справя и с нарисуването на нос и очи дори. :)
След една седмица някъде ще завърша и първата си кукла-примитив и нямам търпение да Ви я покажа. Тя е вече по-сложна, че и с дрешки... :) Изобщо яката работа. :)

Котешки работи

Всичко започна преди 3-4 месеца, когато си поръчах няколко книжки за шиене на играчки. Шиенето на мен лично ми се е струвало почти толкова неразбираемо като ядрената физика и почки толкова недостижимо, колкото отслабването. ;)
Майтапа настрана, но е факт, че ако баба и дядо не ми бяха подарили шевна машина за сватбата, сега нямаше да пиша този пост. Макар едната ми баба да е сръчна шивачка, а другата изкусна плетачка, до скоро бях твърдо убедена, че аз нищичко не съм прихванала. Ни ген, ни чудо..

Истината е, че първоначалния ми опит да ушия една проста патка, състояща се само и единствено от тяло (сиреч без крила и крака...) - бе увенчана с грандиозен погром. Плата, както всички знаете, не е като картичката - да не се гърчи и да се шие само с прави линии. Докато картона си е картон - плата има различна дебелина и разни чалъми, които моя милост не знаеше.

Патката стана безформена, чапата, а червената й човка обхващаше почти цялата й глава (досещате се, че симетрията яко ми е куцала) и дори когато я напълних, само човек с огромно въображение би се сетил какво животно е.

Тук може би е добре да кажа, че съвсем не очаквах да е толкова трудно. Айде шиенето как да е, ама докато се стигне до него имаше още една камара перипетии като сваляне на кройка, което моя милост направи с пермаментен маркер и торбичка, която се хлъзгаше постоянно и последващото очертаване беше истинско изпитание на нервите. На всичкото отгоре бях решила, че трябва за очертаването да използвам креда (както съм виждала баба да прави), което направи всичко още по-изнервящо.

След този неуспешен опит, бях почти на ръба да се откажа от цялата тая идея с шиенето. Все пак като ми идваха гости гордо вадех книжките и се хвалех как един ден и аз ще се науча да шия играчки и факта, че никой не очакваше да уточня кой точно ден ще е това ми действаше много поощряващо.

И.. неочаквано преди седмица Рали ме покани да отида с нея на един курс за багрене на платове и шиене на кукли. Както се сещате не ми трябваше много убеждаване и така се запознах с Кети и Грета в китното магазинче за шити чудесийки - TeaKet Quilt Shop. Намира се на ул.Пиротска 16 (в безистена - навътре и в ляво) и с две ръце Ви препоръчвам да го посетите, за да попаднете като мен в приказния свят на шарените пачуърк одеалца, кукли и най-различни шити красоти!

Безкрайно и вечно ще съм благодарна на Грета за всички умения и хитринки, които ни учи и нещата започнаха с всяко изминало занятие да ми се струват все по-лесни. :)

Разбира се - аз съм съвсем в началото на дългия път, който ще трябва да измина, докато започна да правя кукли като истински майстор, но сега дори мъничките стъпки са голям скок за мен.

Реших да Ви покажа първите си 2Д играчки. Ще започна с втория си опит, защото с него се справих абсолютно самичка без никаква чужда помощ.




А това е котето, което уших, докато бях на работилничката. Платът си го багрих самичка, за да стане такъв розов и на раета и след това с помощта на вещите съвети на Грета, уших котето, а тя ми помогна да му закрепя опашката. Панделката и сърчицето ги добавих по-късно у дома. :)





И за финал - двете котарачета, заедно. :)



Надявам се, че не съм Ви изморила с този дълъг пост, ама толкова въодушевление от този на пръв поглед мъничкъ, но за мен огромен успех, не можах да го събера в по-малко думички. :)

Tiffany

Хай лейдис,
Днес само минавам набързо да Ви покажа тази картичка, която правих специално за две предизвикателства. Едното е The Sugar Bowl, a другото Basic Gray Challenge. http://www.blogger.com/img/blank.gif
Момиченцето, което съм използвала се казва Tiffany, а хартиите са на Basic Gray - вече за съжаление са спрели да ги продават - Two Scoops.
Радвам се, че наминахте. :)