Аз не умея да шия! Особено на ръка. Зная точно 2 вида бод - единия Бод зад игла, другия простичката Тропоска. Разбира се знам и един измислен от мен вид - казва му се "Бодни дето можеш във възможно най-голям безпорядък, така че да не остава дупка на нещото, което закърпваш". Този съм си го патентовала и в студентските ми години всичките ми чорапи бяха горди притежатели на поне един такъв бод.
Е, това беше ерата, когато студетския начин на мислене не включваше често новички чорапи в бюджета. Дето се вика - "Със закърпени чорапки ти бъди, но на дискотека отиди!".
Да не забравя да вметна - Баба ми е шивачка на дрехи. Мама също може да шие, а едно от хобитата беше бродерията на шевна машина. Другата ми баба плете на 1 и на 2 куки, но.. аз съм изтърсака в тази поредица от майсторки. В този тон на мисли за малко да пропусна да кажа, че бодовете, които знам - ги знам едно време от часовете по труд и творчество.
А сега по темата. По Коледа ми влезе някаква муха да правя играчки за елха и украса от филц. Гледам ги толкова хубави в нета и си викам - какво толкова ще се пробвам и аз. Обаче пусто незнание и владеене само на 1-2 бода от зор направих една звездичка дето тропосах с едър бод тъй колкото да не се разпадне. Сега ме е срам да Ви я покажа, ама ще го направя, за да ми видите шеметния напредък след това с финалното ми произведение. :)

Снимката не е добра, но я показвам така, защото й беше 1-вата й последната тъй като бях решила, че не е за пред хора. :)
След като не останах очарована от тропосаната звездичка реших, че ще се уча на 4-тия вид бод. Рових, гледах.. поне името му разбрах - Фестон бод. За мое щастие се оказа лесен.. Не знам иначе какво бих правила! В общи линии трудно асимилирам снимки от нета, в които е показано уж от къде и как се мушка иглата, ама се оказах неочаквано схватлива и бързо усетих как става номера. А в чест на Жълтурчо се научих и как да започвам и да завършвам бода без да се набиват на очи възлите и намотките. :)
Ето го и него - Негово величество - Жълтурчо:

Той ще се кипри гордо на входната ни врата през празниците! Има си връзка на темето (на снимката не се вижда) и ще се поклаща патешки при всяко влизане и излизане. (хихи)
Това е финала на може би най-дългия ми пост някога в моя блог и искрено се надявам да не съм ви уморила. :)