събота, 19 февруари 2011 г.

Втори Опит

За сметка на първия ми опит за минимализъм, където бях заложила предимно на малкия размер, сега пък заложих на малко елементи.
А тези думи на Марк Твен са ми любими и някак си неусетно се присламчиха към идеята, която имах - да използвам дървеното часовниче като елемент, а и толкова рядко ползвам надписи на български, че просто нямаше начин да не уловя момента сега. :)

Усмихната вечер, момичета!



четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Чернокожо

Винаги всичките ми момиченца и момченца са били с бяла кожа, но от известно време ми се искаше да направя някое чернокожо. Беше ми доста трудно, защото исках да не стане съвсем тъмно, но в крайна сметка резултатът се оказа доста удовлетворяващ. И понеже след толкова оцветяване, тази феичка трябваше да види бял свят, си казах, че така и така съм почнала да експериментирам, реших картичката да е в синьо и оранжево - комбинация, която до сега не съм изпробавала. :)



Нещо..

Преди известно време си бях купила тези мънички рамчици, които тъй на пръв поглед не изглеждат толкова мънички навярно, но са с размер 6х6 см.
Та купих си ги тия рамчици с идеята да ги правя нещо... Ама това "нещо" така и не се побра в този дребусен размер и като цяло до преди няколко дена, тя бяха тъй да се каже в класацията ми за "разочароващи и неприложими" придобивки.

Все пак като един ревностен хоби-маниак се придържам към максимата, че всичко се пази, докато не му дойде времето.. дето се вика - да узрее.
Е, рамчиците узряха по повод новото предизвикателство на Елшите, което ни задава Светлето. Напоследък нещо ме е заразил минимализма, който върлува повсеместно. Хи-хи:)

Тук бих казала - Да живеят бившите хобита! (Имах един период, в който рисувах върху дърво, но понеже не съм добър художник, съвсем бързо се преквалифицирах), защото благодарение на тях съживих полуизсъхналите си акрилни боички и боядисах рамчиците (иначе си бяха просто дървени). След това оцветих котараците с добрите стари акварелни моливи, сложих ги да надничат през прозорчетата и украсих с цветенца, а копченца, приватизирах от баба миналото лято. Тя е шивачка и за моя радост в шкафа й имаше много примамливи неща, които да се сложат на картички.







Реших да Ви покажа и въпросният ми неуспешен опит с предшестващото хоби и рисуването върху дърво или по-точно една преобразена кутия за бижута, която правих за една приятелка. Тази е втората, но първата така и не успях да снимам. Ще ме извините, че снимката е смотана и некачествена, но като видите датата й, ще разберете, че това беше наистина отдавна. ;)

вторник, 15 февруари 2011 г.

Мини

Поначало не правя малки проекти. Не, че не ми харесват, напротив! Но желанието ми да сложа колкото се може повече неща върху тях е тотално несъвместимо с малкото място, с което разполагам. :) Обикновено картичките, които Ви показвам са с големина 15 на 15 см. и дори и тези 225 кв. см. понякога са ми недостатъчни, а какво остава за нещо по-малко.
Затова и своеобразното предизвикателство на Тони, се оказа камъчето, което моята каручка успешно прескочи и според мен не се обърна. :)

Вчера така се ентусиазирах от тематиката му, че чела-недопрочела, запретнах ръкави да опитам да направя нещо, което бях виждала преди време и все отлагах да направя именно, защото беше доста дребничко. Едва след като ми остана да добавя едва няколко финални щрихи се върнах на блога и прочетох отново условието,тогава чак забелязах, че пише "картичка".

Е, моето не е картичка, затова и няма да го включа, но въпреки това след всичкото старание няма начин да не Ви го покажа, а и да споделя урока за тази мини книжка.
Тя е с големина 3х3 инча.. или около 7,5х7,5 см. Направих й джобчета, в които пъхнах по една "картичка" с мишок с различни изненади, а на страниците й има по едно малко етикетче където може да се напише пожелание.

Усмихнат и ведър ден, мацки! :)



















събота, 12 февруари 2011 г.

Зайче-Байче

Хоп-Троп 2 дена преди края и едно нощно бодърстване до 2 часа, за да я направя, вече съм готова с кандидатурата си за предизвикателството на Течето при Картичкофуриите. :)
1 бр. заек, доволно количество бяло и едно метално ключе. :)
Първоначалната ми идея беше съвсем различна, но като пристигна това ново печатче, не можах да му устоя и воала. Освен това от толкова време се каня да направя навити цветенца. Още откакто Нана ми беше пратила една чудесна картичка с такива и подробно ми беше обяснила как става номера. :) Моите разбира се пасти да ядат, но като за начало-стават. За да не е просто обикновена хартия, напечатах листа, от който ги правих с безцветно мастило и ембоснах с блещукаща пудра. Не се вижда много добре от снимката ама на живо тия цветенца станаха много сладки. И понеже моя милост е все още начинаеща нещо пъпките в средата не ги докарах и се виждаше една дупка, която за мой късмет успях да замаскирам с тичинки.






Ще включа картичката в още две предизвикателства, в които никога до сега не съм участвала:
Copic Creations Challenge - We're Cool!
The Sugar Bowl - A Sketch and a Picture Inspiration

петък, 11 февруари 2011 г.

Love is all Around

Откакто съм с Него по всякакъв начин се опитвам да му показвам, че го обичам. Той за сметка на това е доста непретенциозен и дори съвсем елементарни неща могат да го зарадват. Това на пръв поглед би следвало да прави моите любовни задачки далеч по-лесни, ако не беше непрестанния ми стремеж да надскачам себе си всеки следващ път...

Правила съм най-различни любовни изненади за него - любовна кръстословица, кутия във формата на сърце със 100 причини, поради, които го обичам, навити на малки папирусчета, километрично любовно писмо, което е дълго поне 20 метра, забавни игри от сорта "топло-студено", докато намери всички буквички от някакво изречение скрити у дома.. Това последното беше достра трудно, защото буквите бяха много и в един момент и аз се обърках къде ги бях покрила една част.

Миналата година за Св. Валентин направих своеобразна книжка с картинки, която така и не стигна до публикация в блога уж за да остане тайна от неговите очи. :) Ако Ви е интересно можете да я видите ето тук. Стихчетата са лично мое дело. Дизайна на книжката сега не мога да се сетя къде го бях гледала, но ако някой проявява интерес-ще го потърся. :)

Тази година исках да му направя пощенска кутия - от онези дето са модерни в САЩ и за малко да започна да я правя докато не видях един малко по-различен модел тук и набързо смених концепцията. Добре, че имаше клипче за това как се сглобяват частите и макар самия дизайн да не е сложен, на сайта продаваха файлче само за електроните режещи машини, и на мен ми се наложи да си го приспособя и оразмеря самичка.

Бях решила първоначално да направя опитен модел и след това да направя "официалния". Затова и го направих от бял картон. В последствие се оказа, че тези извивки не бяха никак лесни за лепене. Всъщност ме изтормозиха доста и след като сглобих уж пробния макет, след това успях да загубя листчето, където бях написала размерите на всички части за да направя в последствие и втори дубъл, убедено реших, че всъщност не се получи толкова зле, да не кажа, че даже се получи неочаквано добре.

Така че, сега на вашето внимание да представя - моята любовна пощенска кутия, в която ще бъде ритуално пусната мини картичка, а през вратичката ще мушна шоколадова фигурка или пък бонбони във формата на сърце.. :)













И тъй като сега е времето на любовните предизвикателства, ще я включа в няколко:
Simon Says Stamp - anything but a card
C.R.A.F.T. - Valentine's
Dutch Dare Card Challenge - love is in the air / red, white, pink
Crafts and Me - red
Stampin' Royalty - hearts
A Spoonful Of Sugar - show some love
Bunny Zoe's Craftс - Love is in the air
Crafty Cardmakers - Hearts
Crazy Challenge - Lots of Love
Die Cut Dreams - Lots of hearts but no sentiment
Stamp with Fun - Love

И за финал - емблематичната песен, на която кръстих поста си и която звучеше по време на първият ни танц като семейство. :)






P.S.
I find it very difficult to translate large posts like this in English, so please use Google Translate on the sidebar. Please excuse me for the inconvenience.

вторник, 8 февруари 2011 г.

Candle Girl

Тъй като вече знам, че е пристигнало благополучно - мога и на Вас да покажа какво направих по повод рождения ден на Течето, който беше на 1-ви февруари. :) Тогава баш ме беше налегнал гадния грип и вдъхновението ми бе оскъдно, а пък исках да не е просто картичка и да е хубаво. Е, стигнах до календарче и поне на мен си ми харесва. ;)




петък, 4 февруари 2011 г.

Playmates

Отдавна не съм правила картичка специално за някое предизвикателство, ако не броим тези, които редовно творя за Елшите. :)
Оцветяването на големи животинки - като това симпатично куче си беше голямо изпитание за мен. Все още ми е много трудно да слагам светлосенки и не стана точно както си го представях, но пък стана по-добре, отколкото очаквах. Хи-хи.. :)
Сърчицата пък са поредния ми опит с Ultra Thick Embossing Powder, която наслоена 3-4 пъти добива ефекта на Glossy Accents - с тази разлика, че като я сложиш за половин минутка на студено, може да се напука. :)
Аз малко попрекалих .. не знам дали с наслояването или с огъването, за да я напукам, но пък дефекта се превърна в ефект, защото освен напукани сърцата имат тук таме като кристални сектори.






Ще я включа в две предизвикателства:

Mo's Challenge, където темата е - любов, а като допълнително условие има да се използва дантела, копче и панделка.


А другото е Sketch Saturday, от където ползвах ето този скеч.

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Жълто-черно

След черно-бялата комбинация, някак си днешната картичка се явява естествено продължение на тази тема... Само че към тези два цвята Рали ни предизвика да добавим и жълто. :)
Ето и какво направих аз.:)





Усмивки!

сряда, 2 февруари 2011 г.

Outstanding :)

Здравейте мацки! :)
Сега ще Ви покажа една картичка и плик, които правих специално за едни сладури, които искаха да подарят нещо индивидуално на едно чистак-бърсак ново семейство на Големият им ден. :)
Идеята тръгна от поканата за сватба, която беше черно-бяла и младоженците на нея бяха самите те, само че в анимационен вариант. :) Точно затова решихме и картичката да бъде в черно-бялата гама.
От тук насетне с общи усилия стигнехме до финалния вариант.
А именно - предложих им, тъй като младоженеца сочи с ръка, да сложим един пътепоказател и на съответната посока да се сменят по ето този начин, няколко надписа - пожелания.
Един вид - да сочат към пътя, който започват заедно като семейство - общия дом, децата, любовта, щастието, разбирателството и т.н... В последствие идеята се видоизмени и сложихме картинки. Сменят се 6-7, но съм снимала само две, за да добиете представа.





И понеже напоследък съм ужасно разсеяна... забравих за молбата да добавя джобче на картичката, за да може да сложат паричките..
Но пък това си имаше и хубава страна, защото за пръв път направих сватбен плик. :)

LinkWithin

Може да харесате и нещичко от: