петък, 18 март 2011 г.

От Картичките с Любов





Здравейте мили наши създателки!

Днес някак си спонтанно решихме да излеем душите си пред вас. Да, точно така - душите си. Нищо, че сме от хартия! Той и Пинокио беше от дърво, ама си имаше сърце и мечти...
Тъкмо като него, всяка от нас живее собствен живот, мечтае си кого ще зарадва, облича се в различни багри, кичи се с цветя и пепруди..
И тъкмо защото много от Вас, нашите феи създателки, не осъзнават това, от което се нуждаем, решихме да Ви го споделим и дано думичките ни да стигнат до вас и да ви докоснат.

И ние като всяко нещо в женски род сме много кокетни. Хубаво ни е като ни забелязват, да.. И обикновено все нямаме търпение да ни покажете в блоговете си. Да, ама често се случва тъй, че от бързане да се киприм в някоя публикация, все не излизаме хубаво на снимките. То поначало колкото и да сме фотогенични, на снимка не сме толкова прекрасни като на живо, ама пък като ни правите фотосесията вечерно време или пък с телефона си, съвсем погрозняваме.
Ние искаме да Ах-кат и Ох-кат по нас, ама наистина, а не защото тъй се очаква.

Още нещичко, което сигурно не знаете - Ние много обичаме думичките да ни правят компания.. Чувстваме се много самотно в постовете като няма думички с нас. С тях е толкова весело, пък и сме сигурни, че и на гостите, които идват да ни видят им е по-забавно. Пък те думичките могат да са всякакви. Може да са за нас, щото ние картичките сме суетни и много ни харесва да разказвате как сме се появили на бял свят, пък може и за вас да са думичките, защото ние освен суетни сме и любопитни картички и ни харесва да знаем какво става с вас и да се чувстваме полезни, че сме направили денят Ви по-ведър. Изобщо... чувстваме се някак неудобно като си стоим самички в поста, а пък гостите идват и ни хвалят, а пък нашата фея не се е постарала дори да ни представи...Друго си е като си имаме една тълпа с думички за агитка. :)

И на финала.. От известно време си мислим, че има нещо гнило в цялата работа.. Гостите едно такова, като идват да ни посещават, забиват поглед в земята и без да ни гледат в очите, все ни казват колко сме хубави.. Е, ние обичаме комплиментите, верно си е.. Ама в тия комплименти има нещо нередно някак си. Щото ние може да сме просто картички, ама правим разликата между случаите, когато някой ни казва, че сме готини само за да не ни обиди, и тези, когато ни се ухилват широко и ни казват, че сме невероятни. То си се разбира просто. Знаем, че нашите феи много са се старали, за да изглеждаме добре и да сме неповторимо очарователни, ама то не винаги се получава съвсем и си мислим, че ще е по-добре гостите да ни казват като има нещо не както трябва в одеждите ни, за да може после феята да ни го оправи. Тогава ще сме наистина щастливи, пък те критиките щом са градивни са много полезни според нас. Дано само феите ни не се засягат от съветите на гостите, ама ние - Картичките, тържествено обявяваме, че няма да се цупим!

С обич,
Вашите Кокетни Картички




31 коментара:

  1. Много, много си права, скъпа Гери!
    На мен лично напоследък ми е много криво, че постовете ми са едни такива вяли. Но знаеш ли тези дни като си мислех защо съм изоставила думичките, хрумна ми точно това - че май никой не ги чете. Всъщност, не искам да обобщавам, аз мисля, че знам кои са хората, които са искрени с мен и може би единствената причина да публикувам в блога все още, са именно те.
    Що се отнася до моите коментари, иска ми се да имам повече време за такива, както и по-богат речник, но със сигурност и зад най-баналната ми фраза се крие искрено възхищение :).
    Поздрави за поста!

    ОтговорИзтриване
  2. ЕЕЕЕ, Гери!Направо ме разби с тази публикация!Много на място написана!Аз теб си те уважавам изключително много,защото си да не кажа единствената с честни коментари,когато е зле си казваш,че е зле,а когато ти харесва си уау!Чест е за мен да чета твои коментари под моите публикации(без значение хвалебствени или критични-хубаво нещо е градивната критика,друг е въпроса кой си взима поука)
    Усмивки и на теб!

    ОтговорИзтриване
  3. Мнооого се забавлявах докато четох тоя пост :)
    И ги разбирам идеално(картичките имам предвид) и съм съвсем съгласна с тях, от позицията ми на гостуващ!
    Целувам те :)

    ОтговорИзтриване
  4. Нети, как да не ги чете, чете ги! На мен такива блогове са ми най-интересните... Картинките са си картинки, но именно текста те доближава до човека някак си.. Разбира се не всеки има вдъхновение за дълги постове всеки път и в това няма нищо лошо...
    Пък за коментари също... Аз напоследък също съм в тази ситуация и хич не смогвам, но поне гледам..

    Голди, благодаря ти! Трудно ми е и на мен да се пречупя да кажа точно каквото мисля... На мен деликатността не ми е силно качество, но и това шушу-мушу, след като "спестим"на някой истината за картичката, в женското ни картичко-общество хич не ни прави чест...

    Тече, много се радвам;) И аз гуш!

    ОтговорИзтриване
  5. Взе ми думите от устата, Гери! Само, че много по- красиво и толерантно изказани!
    Същото разочарование изпитвам и аз напоследък, въпреки че, лично за себе си мога да кажа,се старая да погледна във всички блогове, които следя и да направя коментар. Трудничко е и всеки който го прави редовно ще се съгласи с мен!
    Усещам някаква избирателност!
    Някой харесва определени хора и всичките му картички и проекти са....повече от прекрасни!
    А друг, който нещо не му е симпатичен по не знам какви причини, дори не му става последовател, какво да говорим за коментари!
    И това се случва сега, отскоро, близките 2-3 месеца!
    Някои се сърдят сигурно, защото съм си позволявала да пиша разни критични коментари, особено когато не се споменават оригиналните идеи.
    Дори започвам да си мисля, че доста от "старите" Фурийки вече не постват точно поради тази причина! Сигурна съм, че не са спрели да творят, но нали знаеш, когато ти липсва мотивация и една добра дума казана от сърце - по- добре да останеш инкогнито.
    Така че, напълно споделям всяка една твоя дума!
    И разбирам защо ти е болно и се вълнувате - ти и останалите Фурийки!
    Започнахте една невероятна мисия и сега както положението в държавата сте в криза, защото и хората са в криза - свършиха им хубавите и топли думи, виждат само себе си и собственото си отражение! Но това не е достатъчно, за да си пълноправен член в една общност! Има си правила, които трябва да се спазват, за да се живее хармонично!
    А когато не се четат дори....
    Бъдете оптимисти!
    Защо пък трябва правилата да са неписани и всеки да се сеща сам?
    Не е ли по- добре да има такива, както в предизвикателствата?
    Не знам,....разсъждавам! Трябва да се променят нещата!

    ОтговорИзтриване
  6. Ах, тези картички-кокетки! :)Но признавам прави са. Аз много обичам да чета постовете, съпровождащи картиките. А за критиката-човек се учи от грешките си, но все пак някой траябва да го насочи къде са те. :)
    Поздрави :)

    ОтговорИзтриване
  7. Гери много съм съгласна с написаното,но аз съм една от тези които не пише в своите постове,защото не ми се отдава,просто не мога да съм забавна по този начин,а само да отекча посетителите и затова си мълча и си мисля ,че когато няма какво интересно да напишеш по-добре да си замълчиш.Но поне за представянето на картичките ще си взема бележка.

    ОтговорИзтриване
  8. Гери мила много тактично казано:))))Тези картички-кокетки умеят да се изказват:))))Напоследък и аз не съм от многословните,но и коментарите към моите постове намаляха та все си мисля,че или не харесват хората това ,което правя или не им се пише:)))Нямам и достатъчно време с тея болести ,но все гледам да напиша по нещо към вашите красоти:))))Аз съм още тооооолкова нова в това,което правя,че хич не смея да критикувам като се има предвид и че повечето от техниките не са ми познати:)))))))Обаче един ден като набера скорост и гледай какво ще стане(хихихихихи:))))))
    Целувки:))

    ОтговорИзтриване
  9. Преди една година бяхме доста активни. И в публикациите си, и в коментарите си. Според мен наистина има избирателност- но в това не виждам нищо лошо! Понякога се дразня от прекалено превземане относно коментари..., но всеки има право на избор. Аз обичам да чета публикациите Ви. На мен не винаги ми се удава да пиша интересни постове. А в последно време и рядко творя... Нямам много коментари след публикациите, но пък виждам, че блога има много голяма посещаемост. Едното, за сметка на другото:)!
    Айде, че много дълъг стана коментара:)!
    Целувки!!!

    ОтговорИзтриване
  10. Колко е искрено и изчерпателно това писмо от Картичките - много са прави и явно всички са съгласни :)
    А коментиралите тук потвърждават това, което си мисля от известно време, но не бях сигурна - Кenli го е описала достатъчно добре.. :)
    Относно моите коментари - не оставям такива, когато картичката не е по вкуса ми и с удоволствие пиша, когато ми харесва, досега мисля винаги искрено, въпреки използваните и от мен банални "страхотно", "чудно" и т.н.
    Критики - и на мен ми е рано да давам, въпреки че често разсъждавам за някои картички кое им е невероятното, както твърдят постовете след тях.. съжалявам, но е така. Забелязвам и когато нещо е направено прекалено еднакво с направеното от друг - не че не може да е съвпадение, пък и е неизбежно нещата да си приличат, но все пак..
    Е, мисля, че важното е да им поука от писмото на Картичките, нали?

    ОтговорИзтриване
  11. Дили, напълно съм съгласна с написаното от теб. Тази тенденциозност и аз съм я забелязала, но пък аз от своя страна също ще кажа, че наистина имам няколко любими блога, където обичам да ходя и да оставям коментари, защото човека там се е постарал да се обърне към гостите си, като към публика, написал им е нещичко било за себе си, било за това какво е направил и т.н. Съжалявам, че ще го кажа, но една голяма част от блоговете следват принципа - "Ето тука да Ви покажа новата си картичка - айде сега коментирайте, пък аз ще чакам." Не може ти да не си си мръднал пръста да направиш поста си интересен, а си сложил няколко снимки само със заглавие и изредени предизвикателства и да искаш да получаваш купища коментари.

    Разбира се, всеки има период, в който не му се пише, няма муза, няма настроение, но аз пък знам много блогове, където това е правило, а не изключение.

    Нищо лично момичета, но Вие колко такива постове сте виждали в чуждестранните блогове? Аз защото никъде не съм виждала!

    Това е втората основна причина да не оставям навсякъде коментари, а там където не ми хареса нещо или си казвам ако мога да дам градивна критика, или си мълча ако не мога.
    Освен това... едно време преди половин година и повече, блоговете бяха значително по-малко като бройка. Сега сигурно следя (на думи) над 50 блога..С интензитета на постовете, човек няма физическата възможност да мине през всички и да коментира дори да му се иска.. Знам го, защото опитвам всеки път, като задавам предизвикателство при Елшите, да мина и да кажа на всеки по някоя думичка... И на средно 50 участия това ми отнема около 2 часа..с проверката на дума и т.н.

    А за правилата, Дили, не знам... Мисля си, че всеки се държи с хората така както той прецени. То си е до характер, разсъждение и собствени решения.
    Просто исках да напиша тези неща, за да замисля хората за това как изглеждат нещата от страни и дали отдават на картичкоправенето нужното уважение като едно наистина красиво хоби.

    ОтговорИзтриване
  12. Маги, благодаря ти за коментара! Макар че, ти си според мен от малкото хора, които претърпяха грандиозно развитие без някой да им е казал, че първоначалните картички, които е правил не са чак толкова хубави, само защото самата ти си искала да научиш нови неща и да експрериментираш. Но да, казването на истината според мен помага..

    Кречи, това с коментарите и активността е подари намножилите се блогове според мен, както каза. И си напълно права за статистиката, според мен тя е далеч по-меродавна отколкото коментарите.:)

    Жени, аз по-скоро имах пред вид критика за очевидни неща - като това, че съчетанието на цветовете не е много добро, че е изрязано на криво.. Неща, които са видими за всички...
    Всеки творец разбира се си има гледна точка за творчестовото си, но някои хора пък изобщо нямат никакво чувство за естетика.
    За мен щом една картичка е показана в някой блог, тя освен хвалби, има възможност да получи и критики.

    Ади, радвам се, че въпреки, че съм ти казвала право в очите, когато не съм харесвала твои картички, не си ми се разсърдила. :)

    Цвети, разбирам те напълно..
    И аз често съм си го мислила това, какво й е невероятното на дадена картичка... все си повтарям, че ако нещо не ми харесва на мен и не съответства на моя вкус, не е непременно грозно, а просто различно. Все пак за всеки влак навярно си има пътници, но пък си права, че за някои разбичкани влакове пътниците са подозрително много :)

    ОтговорИзтриване
  13. Сега...аз да коментирам ли...да не коментирам ли...
    Айде ще се изкажа "импотентно" по въпроса. Много се радвам, че тез картички са се разписали и съм съгласна с тях. Обаче истината е, че понякога като пиша по блога си, 'щоТ аз съм съвестна и се опитвам да преведа глупостите си и на английски, дали пък не отегчавам хората с "бисерите" си. Щото да сме си честни, аз може и да смятам "всичко-що-мърда-и-става-за-гушкане-а-може-и-да-не-става-животнолюб" за врЪхтЪ на моЙто просташко съзнание, ама някой да си каже - тая е яката тъпанарка :-)
    За коментарите - не знам, но не мога да се пречушя и да коментирам някой в "публичното" пространство, за това като нямам какво хубаво да кажа, не казвам нищо.
    За снимките - мечтая си да мога да снимам и някой ден шЪ успея, дано само до тогава дните да са станали с по 30 часа, но се старая поне малко де. А ако не се старая - имам си критики деТ мЪ режат кЪт кисела краставичка и много се кефя за това и искрено благодаря.

    Ай - с любоФ и варен картоФ до скоро!

    ОтговорИзтриване
  14. Гери, много мило изказване на картичките. Имат дар слово!

    Последните няколко дни чета спора в темата за Scrapbooking, но не смея да взема отношение.

    Мисля, че във всяко мнение се крие доза истина.

    Следя много блогове. Наскоро установих, че блогъра не ми показва всички нови публикации, а да минавам през всеки един поотделно си е времеемко.

    Не се сърдя, когато нямам коментари под някоя публикация - като видя статистиката обаче, често се смайвам от броя посещения.

    Радвам се на всеки коментар - независимо какъв.

    От доста време съм някак безмълвна, а преди дори пишех в другия си блог. Сега си изгубих думите.

    Обаче си взех някои поуки от развилия се "спор". В забързаното ежедневие забравяме колко малко може да накара човек да се усмихне. Колко мотивиращи, поучителни или развиващи за нас самите могат да бъдат коментарите. И че наистина... не е честно спрямо творенията ни просто да ги "пльосваме" в блоговете.

    Усмивки и хубав ден!

    ОтговорИзтриване
  15. Геринце, много ми хареса тази изповед на картичките. Определено имаш талант в писането. И мен честно казано ме дразни това с коментарите особено. Защото не мисля, че всички са на 100% честни, а когато пък ти си честен с тях се сърдят. Истина е, че всеки си има своята представа за красота, естетика и цветово съчетание.И Пикасо са му критикували творбите, но сега струват цяло състояние. Затова винаги когато нещо не ми е съвсем идеално се запитвам - коя съм аз да критикувам нечий стил или представа за красота? Макар, че четем много по чуждестранни блогове и има някакви общоприети стандарти. Определено вярвам, че можем да си помогнем едни на други да качим качеството на това, което излиза от ръцете ни, без да променяме стила си. А за моя блог и моите картички ви моля всички да бъдете честни като коментирате. Човек се вглъбява в това, което прави и понякога не вижда очевадни неща... за мен би било полезно да знам истинското ви мнение и да се развивам. Тържествено обещавам, че и аз ще съм честна с вас:)

    ОтговорИзтриване
  16. Ех, че интересен пост, съгласна съм с повечето неша, които каза, но честно не ми харесва снизходителното и ироничното му звучене, Гери!

    Коментарите под него, по съшия начин доказват, как се гъделичкаме един друг!
    Но без коментари не става, и в тази връзка, ти имаше една инициатива за спиране на коментари, зашо не я задържа за повече от седмица?

    Но пък адски много ме кефи, това, че изразаяваш мнение, и че си съпричастна и ангажирана, затова ме кефи и дискусията във форума, в крайна сметка има лично присъствие и това е супер.Значи всичкио правят нещата с чувство.
    И това е нааааай-готините.
    Лично засегнатите - ваше право си е, и да се засягате и да засягате:)
    Мцууууууа!

    ОтговорИзтриване
  17. Злати, ама нали блоговете са лично пространство, което модифицираме по наша преценка, пишем каквото ни се иска и т.н. Наистина, поста ти може да е интересен за едни, скучен за други, но най-важното е, че при теб ще идват хора и ще ти оставят коментари, защото наистина им харесва да го правят. :) Нали тъй, като се замислиш?

    Рали, права си много за това, че качеството може да бъде подобрено, без това да повлияе на стила! А колкото до Пикасо, аз и до ден днешен не го харесвам и не ме притеснява това :)


    Ле, хич не ми е била целта да звучи иронично и снизходително, честно! :)
    Хората, които ме познават са до болка наясно колко иронична и гадна мога да бъда и съм сигурна, че се познава от далече. :)

    Това с гъделичкането, не важи според мен точно за тези коментари. Според мен е дискусия и изразяване на мнение.
    А пък за спирането на коментарите - не ми издържа търпилото.Не знам дали е повече, защото ми липсваше обратна връзка или защото съм по-пристрастена към коментарите, отколкото си мислех.. хи-хи :)

    ОтговорИзтриване
  18. Много умно казано! Картичката може да говори сама за себе си, но без да я придружи мнението на автора й, сякаш се губи част от красотата й... И на мен понякога ми се случва да си оставям скромните творения без думички-придружители и сега се замислям върху правотата на думите ти... А доколкото искреността на коментарите- все си мисля че някой трябва да го е трогнало и грабнало творението на автора, за да го коментира дори и с 2 думички като например "Харесва ми"!Пък и както Рали каза- никой не е перфектен и всеки вижда нещата през своята собствена призма и няма право да прави забележки на другия. Аз, примерно, като не харесам нещо- просто не коментирам... :) Много реални мисли, Гери! Прочетох ги с трепет! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  19. Гери,аз съм от 3 месеца в блог пространството и в интерес на истината ти точно ме запали по правенете на картички.Избягвам да правя коментари на картички ,които не ми харесват,но и аз като всички нови в блогпространството страшно се ядосвам,на това че има една групичка от хора,които са ми станали/незнам защо/последователи и не са написали един ред под моя публикация,в същото време точно тези хора се подкрепят взаимно със страхотни суперлативи колко са уникални и неповторими техните "творби",които голяма част от тях са отчайващо кичозни .Не претендирам че разбирам от правенето на картички кой знае колко,не използвам някой техники,но това което правя е наистина отражение на това как аз чуствам и виждам нещата.Все пак блогпространството на всяка една от нас ,си е нашето лично пространство и в него имаш правото и да пишеш и да не пишеш/въпрос на личен избор/,а за откровенността незнам-дано се променят наистина публикациите,да са градивни,дано.....Хубава неделя от мен ;)

    ОтговорИзтриване
  20. Здравейте! От два дни се чудя дали да се включа и аз в дискусията, тъй като и аз като Ива съм от "новите блогъри" и не съм сигурна дали не нарушавам някое писано или неписано правило. От всичко, което прочетох до тук, мнението ми се доближава най-много до това на Ива. Нека всеки прави нещата така както ги чувства. Критериите за кич и стил на всички са различни. Кой как си подрежда и списва блога си е негова работа и понякога дори въпрос на достатъчно умения. Важното е да прави нещата от сърце! Не е нужно да очакваме непременно да се пишат коментари или да има посещения. Нито пък е задължително да ставаме последовател на някой, който е станал наш последовател. Иначе ще заприличаме на тинейджърите, които се надпреварват кой ще събере повече на брой "приятели" във фейсбук.
    Нека само, който пише да бъде искрен в коментарите си.Позитивни или градивна критика- няма значение-нека са честни. И моля ви, нека не се делим на "нови" и "стари" блогъри - такива отпреди 2-3-5 месеца и отпреди 1 и повече години. Правенето на картички, убедена съм, е удоволствие за всяка една и нека винаги да е така, независимо дали участваме в предизвикателства или не, дали сме станали първи или изобщо не сме се класирали. Лично аз се въздържам от участия в предизвикателства и ще продължа да се въздържам. Но ще продължа да правя картички за мое удоволствие и да ги показвам блога си. Пък който иска да го посещава е "Добре дошъл!" и ако напише нещо го вижда веднага след като натисне бутона "Публикуване на коментар" и не чака моето одобрение. И досега все пак оставам с убеждението, че "обществото на майсторите на картички" е изключително позитивно и добронамерено, така както го установих за първи път на 2-ри октомври - Денят на картичките.
    И за финал на този дълг коментар ще добавя пожеланията си за пролетно настроение, усмивки и вдъхновение! Правете всичко с любов!

    ОтговорИзтриване
  21. Гери, блога ти е страхотен. Толкова приятна вечер изкарах докато разглеждах творенията ти, но само една вечер не е достатъчна да разгледам всичко и утре продължавам. Много красиви неща правиш, едни от любимите са ми печатите, които така хубаво оживяват, свещите също са превъзходни и аз ще пробвам (те са едни от любимите ми декорации в къщи).
    Редовете които си написала за картичките са много интересни, личи си че правиш всичко със сърцето си.

    ОтговорИзтриване
  22. Гери, отличавам блога ти с награда.
    Можеш да видиш подробности тук - http://lionelsa.blogspot.com/2011/03/awards.html

    ОтговорИзтриване
  23. Гери, твоят блог е от моите любими. Аз съм от скоро, ако въобще съм, в обществото, наречено картичкотворене. Под моите публикации няма много коментари, но ако трябва да сме честни това не ме спира.:)И...текстът е важен според мен. Читатели на блога ми, които нямат нищо общо с превенето на картички са ми споделяли, че именно текстът следят в моите публикации.Това го казвам като обратна връзка понеже не само ние си четем взаимно блоговете. Понякога е добре да разберем какво мислят за нас и останалите, непредубедените. Аз пиша рядко коментари, но когато наистина харесвам картичката. За критика не може да става и дума - много съм зелена още:).За финал - благодаря за този пост - накара ме да се старая повече!

    ОтговорИзтриване
  24. Докато чакаме следващата картичка от теб, може да погледнеш тук - http://cvetyland.blogspot.com/2011/03/blog-post_21.html. Според една инициатива твоят блог е сред 15-те избрани от мен за награждаване и там ще разбереш повече :)

    ОтговорИзтриване
  25. Тази награда е за блога ти и за теб:
    http://deniarch.blogspot.com/2011/03/blog-post_22.html

    ОтговорИзтриване
  26. И аз те награждавам: http://dariadna.blogspot.com/2011/03/blog-post_22.html

    ОтговорИзтриване
  27. Много хубава изповед за картичките си написала :) ето ти една наградка - изненадка от мен тук http://maistoriikite-na-petinka.blogspot.com/2011/03/blog-post_22.html

    ОтговорИзтриване
  28. Доста хора сме се наредили с хагради, но как да заобиколи човек блога ти ;-). http://kornishonka-handmade.blogspot.com/2011/03/blog-post_2819.html

    ОтговорИзтриване
  29. Mini i prez moia blog - http://thegreeneyedgirl.blogspot.com/2011/03/blog-post_22.html

    ОтговорИзтриване
  30. Гери, твоят блог вдъхновява и мен. Ето тук може да прочетеш повече: http://esipassions.blogspot.com/2011/03/blog-post_22.html

    ОтговорИзтриване
  31. Много добре написано!!! И аз си мисля, че е хубаво да разменяме опит, да постваме уроци, дори и да се критикуваме с цел по- добър резултат.
    И аз ти връчвам наградка:)
    http://creations-marta.blogspot.com/

    ОтговорИзтриване

Няма по-голяма награда от това да знаеш, че това, което си направил е било оценено от някого! Отрицателните оценки ми помагат да стана по-добра, а положителните ми дават увереността, че вървя в правилната посока. Благодаря ви, другарчета!

LinkWithin

Може да харесате и нещичко от: