Винаги съм се възхищавала на красиви снимки на картички..и не само..ама сега за картичките ще Ви разказвам.
Аз не съм добър фотограф.. всъщност не съм никакъв фотограф и нямам мераци да ставам. Това е нещо, което никак не ме влече и това е главно заради факта, че иска много търпение и истински зашеметяващия кадър се случва 1 на 10000 (примерно).
Преди да направя ретроспекцията на моето фотографско израстване обаче искам с гордост да покажа до къде стигнах към момента. Не, че е нещо впечатляващо, но си направих скромния "печат" на CorelDraw и успях да снимам картичка на цветен фон - нещо, което ужасно много ми харесва как изглежда, но никога не бях се престрашавала да го направя.
Да ви кажа, откакто правя картички се боря с моята липса на снимачен талант. При все това искам гордо да заявя, че никога не съм правила компромис и не съм снимала нито една картичка с мобилния си телефон.
Въпреки това обаче първите ми снимки са класика в жанра или с други думи - достойни представителни екземпляри, презентиращи всички неща, които НЕ трябва да се правят, когато се снимат картички.
За да илюстрирам нагледно през какви фотографски перипетии съм минала в процеса на усъвършенстване на неугледните си снимачески способности шЪ споделя няколко Коледни картички.
Моля съсредоточете се върху околната стеда, а не произведенията ми. ;)
Та значи:
Етап I: Много ентусиазъм и никакво понятие от фотография.
Това е един от първите ми снимкови "шедьоври". Както виждате използвала съм тъмно зелената си подложка за рязане и бъркотията на заден план. Единствения плюс на тази снимка е това, че е правена на дневна светлина.
Идея си нямам защо съм решила, че неразборията отзад е подходящ фон за този кадър и дори сега от разстояние на времето не мога да си обясня толкова ли е било сложно да се сетя да сложа един лист хартия или нещо друго за фон, та да я скрия...
Разбира се архива ми от снимки блика и от такива снимани на светкавица през нощта. На тази даже съм успяла да овековеча и няколко остатъчни изрезки. Красота! :)
Етап II: Белият фон - най-удачното решение за фотографите-лаици
През 2010г. някак си съм стигнала до извода, че на бял фон нещата може да изглеждат по-прилично, както и това, че дневната светлина е пръв приятел на фотографа.
Всяка картичка й правя около 10-20 кадъра.. от които поне 1 не е размазан и ми изглежда достатъчно приличен, за да види бял свят пред публика.
Етап III: "Photo Studio Box" или как да си улесним живота
Понеже нашия апартамент е такъв, че и пред двете стаи има тереси, което значи, че в стаите е по-сумрачно и неподходящо за снимки, а пък от друга страна изложението е такова, че на терасите или грее пряко силно слънце или пък го няма никакво, на мен ми се налагаше да чакам по няколко дена подходящ момент, за да снимам някоя картичка.
Затова реших, че ми трябва "Photo Studio Box" или с други думи - един куб, който е направен от бял шушляк, на който от 3-те страни - горе, ляво и дясно се поставят лампи.
Целта на съоръжението е да имитира дневна светлина и смея да кажа, че се справя доста успешно.
Тази джаджа ми е незаменим помагач и ме прави абсолютно независима от атмосферните условия навън. Ей тази снимка горе е правена около 23 ч. вечерта например.
И така до ден днешен, когато за пръв път се престраших да снимам на цветен фон. Не, че е нещо кой знае какво всъщност, но за мен беше стъпка в правилната посока, а пък по-натам ще взема да си прочета книжката с инструкции за моята "сапунерка" и може пък да науча някоя функция разлина от "auto focus". :)
Щуро посрещане на новата година, симпатяги!
И до година, до амина! ;)
За малко да публикувам без да съм си казала в кои предизвикателства ще го включа:
