Фотографски неволи или Ретроспекцията на един лаик...

Винаги съм се възхищавала на красиви снимки на картички..и не само..ама сега за картичките ще Ви разказвам. 

Аз не съм добър фотограф.. всъщност не съм никакъв фотограф и нямам мераци да ставам. Това е нещо, което никак не ме влече и това е главно заради факта, че иска много търпение и истински зашеметяващия кадър се случва 1 на 10000 (примерно). 

Преди да направя ретроспекцията на моето фотографско израстване обаче искам с гордост да покажа до къде стигнах към момента. Не, че е нещо впечатляващо, но си направих скромния "печат" на CorelDraw и успях да снимам картичка на цветен фон - нещо, което ужасно много ми харесва как изглежда, но никога не бях се престрашавала да го направя.  

 Да ви кажа, откакто правя картички се боря с моята липса на снимачен талант. При все това искам гордо да заявя, че никога не съм правила компромис и не съм снимала нито една картичка с мобилния си телефон.

Въпреки това обаче първите ми снимки са класика в жанра или с други думи - достойни представителни екземпляри, презентиращи всички неща, които НЕ трябва да се правят, когато се снимат картички. 

За да илюстрирам нагледно през какви фотографски перипетии съм минала в процеса на усъвършенстване на неугледните си снимачески способности шЪ споделя няколко Коледни картички. 

Моля съсредоточете се върху околната стеда, а не произведенията ми. ;)

Та значи:

Етап I: Много ентусиазъм и никакво понятие от фотография.

Това е един от първите ми снимкови "шедьоври". Както виждате използвала съм тъмно зелената си подложка за рязане и бъркотията на заден план. Единствения плюс на тази снимка е това, че е правена на дневна светлина.

Идея си нямам защо съм решила, че неразборията отзад е подходящ фон за този кадър и дори сега от разстояние на времето не мога да си обясня толкова ли е било сложно да се сетя да сложа един лист хартия или нещо друго за фон, та да я скрия...

Разбира се архива ми от снимки блика и от такива снимани на светкавица през нощта. На тази даже съм успяла да овековеча и няколко остатъчни изрезки. Красота! :)

Етап II: Белият фон - най-удачното решение за фотографите-лаици

 

През 2010г. някак си съм стигнала до извода, че на бял фон нещата може да изглеждат по-прилично, както и това, че дневната светлина е пръв приятел на фотографа. 

Всяка картичка й правя около 10-20 кадъра.. от които поне 1 не е размазан и ми изглежда достатъчно приличен, за да види бял свят пред публика.

Етап III: "Photo Studio Box" или как да си улесним живота

 

Понеже нашия апартамент е такъв, че и пред двете стаи има тереси, което значи, че в стаите е по-сумрачно и неподходящо за снимки, а пък от друга страна изложението е такова, че на терасите или грее пряко силно слънце или пък го няма никакво, на мен ми се налагаше да чакам по няколко дена подходящ момент, за да снимам някоя картичка. 

Затова реших, че ми трябва "Photo Studio Box" или с други думи - един куб, който е направен от бял шушляк, на който от 3-те страни - горе, ляво и дясно се поставят лампи.

Целта на съоръжението е да имитира дневна светлина и смея да кажа, че се справя доста успешно.

Тази джаджа ми е незаменим помагач и ме прави абсолютно независима от атмосферните условия навън. Ей тази снимка горе е правена около 23 ч. вечерта например.

И така до ден днешен, когато за пръв път се престраших да снимам на цветен фон. Не, че е нещо кой знае какво всъщност, но за мен беше стъпка в правилната посока, а пък по-натам ще взема да си прочета книжката с инструкции за моята "сапунерка" и може пък да науча някоя функция разлина от "auto focus". :)

Щуро посрещане на новата година, симпатяги! 

И до година, до амина! ;)

Сребърните ангелчета

Наваксването.. :)

Едно от характерните за мен неща е, че обичайно решавам да правя нещо в последния момент. Като имам време най-обичам да спрягам глагола "мотам се" и когато остават примерно няколко дена до някой празник (както сега) или срокът на нещото, което е трябвало да направя вече чука на вратата - ето точно тогава ме прасва (ама като голям парен чук ме прасва) просветлението, че искам да зарадвам "еди колко си" човека и видиш ли  не е много ясно дали ще смогна.

Най-се ядосвам, когато обмислям, мъдря и умувам как да стане еди какъв си проект... и почти съм си харесала след доста самонавиване въпросната идея... че дори понякога се случва да съм преполовила и изработването и ПРАССССС! иззад ъгъла с бясна сила се задава едно ми ти вдъхновение невиждано, което тотално преобръща нещата с краката нагоре и прави дългите размишления на пух и прах - точно 1 ден преди "Рождения, Именния... и там какъвто и да е празничен ден".

Ама нека не звуча като някоя неблагодарница де... Просто ми се ще тоя големия незадоволителен процес по мъчителното измисляне на разни идеи да можех да си го спестя понякога, ама понеже вдъхновението е много ненадеждно нещо и никога не знаеш дали аджеба ще благоволи да се появи дори и в последния момент... просто няма как. 

Та така де.. в тоя случай таз картичка по-скоро резултат на усилието ми да наваксам с Коледната партида... Други години още от септември запретвах ръкави, а пък то вече е средата на декември, а аз съм до никъде. :)

(: Мишо Мишев :)

На вашето внимание - представям - Мишо Мишев - Крадецът на много крафтърски сърца. :)

Дори съм почти убедена, че току що открадна още няколко. :)

Мисля, че Мишо се заформя като моята коледна любов  от пръв поглед и въобще не мЪ е срам да си го призная.

При мен има няколко неща, които действат като афродизиак на вдъхновението ми:

Нови материали, нови картинки, набелязан получател и конкретен скеч. :) Простичко обаче винаги безотказно.

Материалченца :

InLinkz.com

За малко да публикувам без да съм си казала в кои предизвикателства ще го включа:

Cute Card Thursday - Snowflakes

Fussy and Fancy Challenge - I Love Christmas

Двете Елши - Коледа Идва

The comeback..

От известно време си мисля за тази публикация...

Хем ми е гузно, че така изоставих блогването, хем ми е някакво такова странно, че вече толкова месеци така и не събрах думички да поддържам огънчето тук.

Нямам отговор защо... или поне не и основателен такъв. Малко ме мързеше, малко се разсейвах с други неща, малко ремонтирах, малко бях заета в работата, малко ме беше хванала една апатия и изобщо от всичко по малко... ама истината е, че ако исках щях да си намеря причина да поствам, а не сега да се крия зад оправдания защо не съм го правила.

Истината е, че правих разни картички последните месеци, но всъщност само част от тях снимах. Някои отидоха по предназначение преди да успея да ги щракно, но пък тези, които документирах - обещавам да покажа. 

 Искам обаче първо да Ви благодаря, че не ме съдите толкова строго за разсеяността ми, за тоталното ми занемаряване на всякакви блог пътешествия, за да разглеждам и да ви се радвам на талантливите творения (добре, че е Мър-Мяу, че да надничам тук таме, за да не е без хич), за това, че не оставям коментари и изобщо за всичките ми забравански прегрешения.

Искам и да благодаря на момичетата от Картичкофурии, които ми дадоха още една причина да се взема в ръце и да почна отново да публикувам в блога. :)

И понеже казах, че малко картички успях да снимам, сега ще ви покажа тази, която така или иначе остана у дома. 

Защо остана ли? 

Имаше си получател, спокойно. :)

Просто получателя беше моята половинка, който преди няколко дена имаше рожден ден.

Исках картичката да е хем подходяща и непретрупана хем пък да е лична и символична. 

Този дървен елемент си го пазя мнооого отдавна и понеже мнооого ми харесва исках да го ползвам на някоя наистина ценна картичка и ето че точния момент дойде. 

Въпреки, че като изработка не е нищо сложно реших да не рискувам с добавянето на повече елементи. :)

До скив, сладурки!

Bird Swing

*My Mind's Eye 6 x 6 LOVE ME Paper Pad LM0112

InLinkz.com

Ежко-Смешко

Бързам, бързам да Ви го покажа... Не щото ей ся го свърших ами щот се бях заблеяла, пък го правих уж за две предизвикателства и ще вземат да свършат докато се натуткам да го постна тука в блога..

 Хаха.. тая цветуща българска думичка "Туткам се" много ми подхожда да знаете.. Има и една такава турска ако не бъркам - "Назлъндисвам се" само дето не знам дали на турски значи същото дето ние си мислим на български. Едно другарче дето вече е по-на ти с международните отношения между българи и турци (хихи) ме светна наскоро колко всъщност разминавания има между българските турцизми и истинското значение на думите в техния език. Като нищо може да засегнеш някой там, казвайки някой израз, който ние смятаме за съвсем безобиден. 

Да не се отклонявам прекалено - все пак за Ежко-Смешко си говорим и за картичката, на която съм го накиприла. Да ви кажа - това наш'то с него е любов от пръв поглед. Докато се видяхме и сЪ харесахме безвъзвратно. Толкова безвъзвратно, че вече никога няма да му изневерявам с ежковците на Penny Black. Хахаха :)

Картичката правих специално за:

Sketch Saturday Challenges - Sketch

The Sugar Bowl - Free for All

Flowery

Прерових си печатчетата...Държа ги подредени в кутийки от CD-та.. Подредени е силно казано всъщност, защото все ги местя и трябва да отворя почти всяка кутийка докато намеря това, което търся.

Сега не търсих.. или поне не печат, а просто вдъхновение. От известно време с Вдъхновението си играем на криеница.. И сякаш се случва то да печели в повечето случаи. :)

Хем с Вдъхновението сме приятели от край време и се познаваме доста добре, хем въпреки това от време на време се спотайва. 

Подозирам, че може да ми е леееко сърдито, задето не си играя с него напоследък. Разбирам го, а и знам, че търпението не е сред силните му качества.

Е, в крайна сметка се оказа, че любопитството му надделя, когато седнах на бюрото вчера, и Вдъхновението се показа иззад няколкото разхвърляни цветни хартии. :)

Ще включа картичката в следните предизвикателства:

The Sugar Bowl Challenge - Sketch

Saturated Canary Challenge - May Flowers

Отворено! ;)

Знам, знам...мина бая време, откакто нищичко не съм Ви писала. :) Не е като да не съм имала желание всъщност, ама пуст мързел.

Винаги съм се чудела някой като каже "Нямам време за еди какво си. Много съм зает." И да Ви кажа въпреки, че времето наистина в един момент става оскъдно и задачките се надпреварват коя ще открадне най-много от него, истината е, че човек започва да си структурира по друг начин ежедневието и приоритетите.

В това разбира се няма нищо лошо, но оправдателната реплика, че някой е зает и затова не е могъл да направи еди какво си, винаги ме е дразнела. Не за друго, а защото се ползва като  извинение, че не сме направили едно или друго нещо, вместо да си признаем, че малкото свободно време, което ни е останало през деня сме предпочели да посветим на нещо по-интересно, нещо, което повече ни се е правило или на нищо, защото ни е мързяло. 

Затуй няма хич да крия, че намирам тук таме свободно време, ама предпочитам да го загубвам в други дейности, а не в блогописане. 

Причината да се захвана с таз публикация е едно нещо, което направих за една приятелка, посветено на новото начинание, което тя реши да започне. Тази приятелка всъщност е "едната половинка" от тандема в TeaKet Quilt Shop, на чиито работилнички се научих да шия.

Съдбата отреди, Кети от половинка да се превърне в завършено цяло и да започне с ентусиазъм едно съвсем ново начинание, а именно ново собствено магазинче за красиви шити неща и полезни работилнички. 

И понеже тя кръсти новото си магазинче Dvergen, което в превод от норвежки означава Джудже, украси интериора с червени кофички на точки и подреди всичко на дървени полички... аз мислих, мислих... и реших, че всяко магазинче има нужда от табела, която да показва на хората кога да влизат и кога не. :) Исках да сложа и още нещица, но въображението ми имаше други планове и никак не ми помогна този път, така че на финала табелката се получи ето така:

Туй то.. имам и още за показване, признавам, ама... друг път. ;)

Няма да се мусите (много), че навярно пак ще зачезна, нали? Знам, че ме разбирате.:)

Гуш и умната!

Благодаря! :)

Тази публикация, макар и малко закъсняла ще е посветена на картичките за 8-ми Март, които си разменяхме всичките картичкофурии. :) Днес си взех двете изненади от пощата.. и късното получаване си е единствено по моя вина, щото все се прибирам след като затворят. Моето късметче беше Павли, а пък аз пращах картичка на Ири. :) Всъщност изненадите ни се оказаха взаимни, защото те и двечките ми пратиха страхотни картички, а пък аз също се надявам да съм ги зарадвала. 

Благодаря Ви мили дами! За вниманието, милият жест и способността Ви да предизвиквате усмивки! :)

Късно е и не мога да снимам техните чудни картички, затова се надявам те самички да покажат какви красоти ми изпратиха. 

Моите ги снимах отдавна, затова сега ще покажа тях. 

Исках и двете да са обединени от една идея, да носят настроение и същевременно да не са еднакви. 

За целта използвах две подобни печатчета, елементи и листчета от едно скъпо на сърцето ми блокче, което отдавна не може да се намери на пазара.

Ще използвам това, че в момента темата на едно от любимите ми предизвикателства - Saturated Canary Challenge e Twine, и ще включа втората картичка там.

За едно малко слънчице

Дойде ли събота.. и моята душа светва точно като слънчицето навън днес. Става ми едно такова готско и приповдигнато и.. творя. Въпреки, че напоследък не ми остава кой знае какво време за хобито, преди два дена обещах на една дама, която ме помоли да направя картичка за рождения ден на малката й дъщеричка и днес запретнах ръкави. 

 Разбира се - ето го и резултатът. Моделът го краднах от Злати и хич не мЪ е срам да си го призная, щото картичката й е страхотна. Аз мързелешката смених само цветовете и картинката и си признавам, че никакво лично творчество не вложих, само малко труд. И както се казва - "Извинявай мило другарче, повече няма да правя така." 

 Ето и предизвикателствата, в които ще я включа: 

Paper Sundaes - Feminine Flair!

Cute Card Thursday - Happy Birthday!

Papertake WeeklyChallenge - One for the Girls...or Moms!

Cupcake Craft Challenges - Going Dotty! 

 Digi Doodle Shop Challenge - People!

Зелено и...

Ех, почти мина 1/3 от месец Март пък аз още не съм се отчела с ни една мартенска публикация. Натворих доста мартенички ама нито една не снимах.. Пък и сега нали е навечерието на нежния женски празник затова тематично ще Ви покажа една катичка с огрооомен букет, която стана притежание на моя колежка, която имаше рожден ден днес. 

Второто нещичко вече сте го виждали. По мър-мяуски решихме този месец да Ви изненадваме с Мъжка тема и това е моето момчешко календарче. :) 

Много съм несловоохотлива по това време на деня, не за друго, а защото съм наистина гроги. 

Но пък на финала искам да Ви пожелая утрешния ден да бъде много цветен, щастлив и да сте обсипани с цветя и внимание и нека това да не е само тогава, а Винаги!