Roxette - Once in a Lifetime преживяване...

Аз не съм концертен тип човек... Някак си винаги по-ми е харесвала идеята да гледам някой концерт у дома по телевизията. Самия момент с блъскането, тълпищата хора, недоброто озвучаване, подскачането за да виждаш от по-предните или пък това, че поради огромните стадиони, на които се провеждат мащабните мероприятия, обичайно виждаш изпълнителите като мънички точици в далечината и си ограничен от това, което показват екраните до сцената, не ми допада особено.
А може би просто до сега не беше идвал изпълнител в България, за който ми се иска да зачеркна всичките тези минуси.

Всички навярно знаете, че първоначално концерта на Роксет беше предвиден да се осъществи в Зала 1 на НДК. За мен - необяснимо, тъй като те никога до сега не са имали концерт в България и беше очеизвадно, че интересът ще бъде огромен. Може би затова не бях толкова учудена, когато в последствие го преместиха на Герена с идеята да запазят разположението на редовете в НДК.
Чудех се що за абсурдно решение на въпроса и бях изключително недоволна от това, че се очаква да стоим на пластмасови столчета и да тактуваме с крак, когато си си взел билет, за да се изкефиш на любимата си група на макс. Слава Богу това ми притеснение, че ако стана ще преча на задните редове се реши от самосебе си в последствие, но ще стигна и до там.

До сега не бях влизала на стадиона на Левски, всъщност не бях ходила на нито един стадион и ми беше много любопитно как точно ще бъде организирано всичко. За мое учудване влязохме напълно спокойно, човешки, нямаше блъсканици или неразбории. Интересното беше, че ни пуснаха с шишетата минерална вода, но... ни накараха да хвърлим капачките. :) Не разбрах много добре съображението им, щото все пак човек не дава 150 лв за билет, за да замеря кумирите си.. А и все си мисля, че бутилка с малко вода би била далеч по-лесна за хвърляне отколкото леката капачка. :) Както и да е, просто отбелязвам един любопитен факт.

Охраната беше стабилна и специално за хората закупили билети за концерта в НДК имаше една камара разпоредители, които с помощта на някакви странни схеми ни посочваха местата, на които би следвало да седим. :)



Ето ни и нас вече открили заветните си места. Бяхме съвсем, съвсем близко до сцената. Голям кеф!



Към 20.15 ч. излезе подгряващата изпълнителка - Нора. Аз я знам още от Music Idol и поначало я харесвам, но бях учудена, че изпълни само 3-4 песни.. Не зная дали защото толкова изпълняват подгряващите изпълнители или просто толкова й е репертоара.. ;) Хората все още си седяха по столчетата...





След като Нора напусна сцената, мина повече от половин час, през който разни техници се суетяха по сцената, музиканти си пробваха звука и ... се изсипа ГОЛЕМИЯ ДЪЖД.
До този миг, тайничко се надявах, че небето е притъмняло защото се мръква, а не заради кълбестите облаци, но уви.
Заваля при това съвсем не на шега.Аз направих генералната грешка да бъда по къс ръкав и сандали, което всъщност беше логично решение, когато излязохме към 18 ч. от къщи, но не се оказа добър избор в последствие.. Най-лошото беше, че просто нямаш къде да се скриеш. Доста хора се бяха оказали по-предвидливи и си бяха взели/купили дъждобрани и чадъри, но ние с милото бяхме мокри почти до кости. Други пък бяха проявили изобретателност и като се обърнахме назад видяхме гора от крака на пластмасови столове. Хората ги бяха вдигнали над главите си и въпреки дупките, върху седалките явно все пак вършеха някаква работа.



Докато валеше Роксет се смилиха над нас и се появиха на сцената - да ни сгреят душите. :)(Тук даже се вижда какъв дъжд се изсипва...)



Мари изглеждаше много добре. И макар да беше някак си по-статична от Пер, за човек сблъсквал се с рак, беше в завидна форма. Диагнозата й "тумор в тила" през 2002 г. анулира всичките им публични изяви и концерти и тя беше изчезнала от сцената за няколко години, беше загубила способността си да чете и да смята, беше с обездвижена ръка и изчезнало зрение на едното око. Ако не беше тази злощастна болест за Мари, можеше да ги видим и по-рано, защото това световно турне е било планирано още тогава. Дано наистина твърденията й, че вече е здрава са верни...



Не бих могла да Ви опиша магията на концерта им. Как изпълнителите заразяват публиката и черпят обратно енергия от нея. Има някаква тайнственост в любовта на феновете. И макар аз да не съм от вманиачените такива, според мен няма човек, който да не може да изтананика дори само една тяхна песен.



Раздадоха се до край, изпяха всички любими песни. Беше точно това, което очаквах и много, много повече, защото аз съм израстнала с техните песни. "Crash Boom Bang!" беше 1-вия техен албум, който си купих на пиратска касетка от някаква сергия на Колхозния пазар във Варна, когато бях на 13-14 години.. И сега 15 години по-късно успях да ги видя на живо и да стоя на 20-тина метра от тях.



Един от най-неочакваните и изненадващи моменти беше инструменталното изпълнение на "Хубава си моя Горо" от китариста им. Много мил и личен жест към българската публика, който я взриви щом чуха първите акорди на родната песен. Беше невероятно!



На края публиката ги изкара на два биса.. в които Мари и Пер се раздадоха до края.



Въпреки, че не направих много снимки... (Всъщност аз правих, но просто условията и моята сапунерка не бяха благоразположени, затова и са толкова некачествени, надявам се да ме извините.) За мен това ще е един от най-ярките спомени в меломанската ми душа!
And... Things Will Never Be The Same!