Обикновено не си пиша публикациите в 3 часа посред нощ, но за тази ще направя изключение. (хи-хи)
Не, че е с нещо по-особена. Напротив. Даже си е съвсем обикновена, при това мисля да "набутам" в нея цели три картички.. Хем си ме мързи да пиша три отделни публикации, хем смятам с един куршум да ударя три заека. Така е то, като изпия 1 литър Кола и след това се ококорвам като караконджул...
Ще почна с нещо невиждано до сега. :)
Ама не нещо забележително, а просто нещо, което още не сте виждали т.е. не съм Ви показвала. (хи-хи)
Втората картичка е с печатче от същата серия, но за направата й си имаше съвсем конкретен повод и той беше рожденият ден на Жени. :)
Този път ще съм телеграфна, защото няма какво толкова забележително да видите в тази ми публикация. :) Печатчето Ви е вече познато, както Ви е позната и запалилата се страст у мен към Sugar Nellie и тези сладки момиченца. Затова и направих тази картичка за Предизвикателството им във Facebook.
Тъй като ползвах скеча на Friday Sketchers, ще я включа и там.
Хартиите, които съм ползвала са едни от любимите ми на Basic Gray.
За сметка на първия ми опит за минимализъм, където бях заложила предимно на малкия размер, сега пък заложих на малко елементи.
А тези думи на Марк Твен са ми любими и някак си неусетно се присламчиха към идеята, която имах - да използвам дървеното часовниче като елемент, а и толкова рядко ползвам надписи на български, че просто нямаше начин да не уловя момента сега. :)
Винаги всичките ми момиченца и момченца са били с бяла кожа, но от известно време ми се искаше да направя някое чернокожо. Беше ми доста трудно, защото исках да не стане съвсем тъмно, но в крайна сметка резултатът се оказа доста удовлетворяващ. И понеже след толкова оцветяване, тази феичка трябваше да види бял свят, си казах, че така и така съм почнала да експериментирам, реших картичката да е в синьо и оранжево - комбинация, която до сега не съм изпробавала. :)
Преди известно време си бях купила тези мънички рамчици, които тъй на пръв поглед не изглеждат толкова мънички навярно, но са с размер 6х6 см.
Та купих си ги тия рамчици с идеята да ги правя нещо... Ама това "нещо" така и не се побра в този дребусен размер и като цяло до преди няколко дена, тя бяха тъй да се каже в класацията ми за "разочароващи и неприложими" придобивки.
Все пак като един ревностен хоби-маниак се придържам към максимата, че всичко се пази, докато не му дойде времето.. дето се вика - да узрее.
Е, рамчиците узряха по повод новото предизвикателство на Елшите, което ни задава Светлето. Напоследък нещо ме е заразил минимализма, който върлува повсеместно. Хи-хи:)
Тук бих казала - Да живеят бившите хобита! (Имах един период, в който рисувах върху дърво, но понеже не съм добър художник, съвсем бързо се преквалифицирах), защото благодарение на тях съживих полуизсъхналите си акрилни боички и боядисах рамчиците (иначе си бяха просто дървени). След това оцветих котараците с добрите стари акварелни моливи, сложих ги да надничат през прозорчетата и украсих с цветенца, а копченца, приватизирах от баба миналото лято. Тя е шивачка и за моя радост в шкафа й имаше много примамливи неща, които да се сложат на картички.
Реших да Ви покажа и въпросният ми неуспешен опит с предшестващото хоби и рисуването върху дърво или по-точно една преобразена кутия за бижута, която правих за една приятелка. Тази е втората, но първата така и не успях да снимам. Ще ме извините, че снимката е смотана и некачествена, но като видите датата й, ще разберете, че това беше наистина отдавна. ;)
Поначало не правя малки проекти. Не, че не ми харесват, напротив! Но желанието ми да сложа колкото се може повече неща върху тях е тотално несъвместимо с малкото място, с което разполагам. :) Обикновено картичките, които Ви показвам са с големина 15 на 15 см. и дори и тези 225 кв. см. понякога са ми недостатъчни, а какво остава за нещо по-малко.
Затова и своеобразното предизвикателство на Тони, се оказа камъчето, което моята каручка успешно прескочи и според мен не се обърна. :)
Вчера така се ентусиазирах от тематиката му, че чела-недопрочела, запретнах ръкави да опитам да направя нещо, което бях виждала преди време и все отлагах да направя именно, защото беше доста дребничко. Едва след като ми остана да добавя едва няколко финални щрихи се върнах на блога и прочетох отново условието,тогава чак забелязах, че пише "картичка".
Е, моето не е картичка, затова и няма да го включа, но въпреки това след всичкото старание няма начин да не Ви го покажа, а и да споделя урока за тази мини книжка.
Тя е с големина 3х3 инча.. или около 7,5х7,5 см. Направих й джобчета, в които пъхнах по една "картичка" с мишок с различни изненади, а на страниците й има по едно малко етикетче където може да се напише пожелание.
Хоп-Троп 2 дена преди края и едно нощно бодърстване до 2 часа, за да я направя, вече съм готова с кандидатурата си за предизвикателството на Течето при Картичкофуриите. :)
1 бр. заек, доволно количество бяло и едно метално ключе. :)
Първоначалната ми идея беше съвсем различна, но като пристигна това ново печатче, не можах да му устоя и воала. Освен това от толкова време се каня да направя навити цветенца. Още откакто Нана ми беше пратила една чудесна картичка с такива и подробно ми беше обяснила как става номера. :) Моите разбира се пасти да ядат, но като за начало-стават. За да не е просто обикновена хартия, напечатах листа, от който ги правих с безцветно мастило и ембоснах с блещукаща пудра. Не се вижда много добре от снимката ама на живо тия цветенца станаха много сладки. И понеже моя милост е все още начинаеща нещо пъпките в средата не ги докарах и се виждаше една дупка, която за мой късмет успях да замаскирам с тичинки.
Откакто съм с Него по всякакъв начин се опитвам да му показвам, че го обичам. Той за сметка на това е доста непретенциозен и дори съвсем елементарни неща могат да го зарадват. Това на пръв поглед би следвало да прави моите любовни задачки далеч по-лесни, ако не беше непрестанния ми стремеж да надскачам себе си всеки следващ път...
Правила съм най-различни любовни изненади за него - любовна кръстословица, кутия във формата на сърце със 100 причини, поради, които го обичам, навити на малки папирусчета, километрично любовно писмо, което е дълго поне 20 метра, забавни игри от сорта "топло-студено", докато намери всички буквички от някакво изречение скрити у дома.. Това последното беше достра трудно, защото буквите бяха много и в един момент и аз се обърках къде ги бях покрила една част.
Миналата година за Св. Валентин направих своеобразна книжка с картинки, която така и не стигна до публикация в блога уж за да остане тайна от неговите очи. :) Ако Ви е интересно можете да я видите ето тук. Стихчетата са лично мое дело. Дизайна на книжката сега не мога да се сетя къде го бях гледала, но ако някой проявява интерес-ще го потърся. :)
Тази година исках да му направя пощенска кутия - от онези дето са модерни в САЩ и за малко да започна да я правя докато не видях един малко по-различен модел тук и набързо смених концепцията. Добре, че имаше клипче за това как се сглобяват частите и макар самия дизайн да не е сложен, на сайта продаваха файлче само за електроните режещи машини, и на мен ми се наложи да си го приспособя и оразмеря самичка.
Бях решила първоначално да направя опитен модел и след това да направя "официалния". Затова и го направих от бял картон. В последствие се оказа, че тези извивки не бяха никак лесни за лепене. Всъщност ме изтормозиха доста и след като сглобих уж пробния макет, след това успях да загубя листчето, където бях написала размерите на всички части за да направя в последствие и втори дубъл, убедено реших, че всъщност не се получи толкова зле, да не кажа, че даже се получи неочаквано добре.
Така че, сега на вашето внимание да представя - моята любовна пощенска кутия, в която ще бъде ритуално пусната мини картичка, а през вратичката ще мушна шоколадова фигурка или пък бонбони във формата на сърце.. :)
И за финал - емблематичната песен, на която кръстих поста си и която звучеше по време на първият ни танц като семейство. :)
P.S. I find it very difficult to translate large posts like this in English, so please use Google Translate on the sidebar. Please excuse me for the inconvenience.
Тъй като вече знам, че е пристигнало благополучно - мога и на Вас да покажа какво направих по повод рождения ден на Течето, който беше на 1-ви февруари. :) Тогава баш ме беше налегнал гадния грип и вдъхновението ми бе оскъдно, а пък исках да не е просто картичка и да е хубаво. Е, стигнах до календарче и поне на мен си ми харесва. ;)
Отдавна не съм правила картичка специално за някое предизвикателство, ако не броим тези, които редовно творя за Елшите. :)
Оцветяването на големи животинки - като това симпатично куче си беше голямо изпитание за мен. Все още ми е много трудно да слагам светлосенки и не стана точно както си го представях, но пък стана по-добре, отколкото очаквах. Хи-хи.. :)
Сърчицата пък са поредния ми опит с Ultra Thick Embossing Powder, която наслоена 3-4 пъти добива ефекта на Glossy Accents - с тази разлика, че като я сложиш за половин минутка на студено, може да се напука. :)
Аз малко попрекалих .. не знам дали с наслояването или с огъването, за да я напукам, но пък дефекта се превърна в ефект, защото освен напукани сърцата имат тук таме като кристални сектори.
Ще я включа в две предизвикателства:
Mo's Challenge, където темата е - любов, а като допълнително условие има да се използва дантела, копче и панделка.
А другото е Sketch Saturday, от където ползвах ето този скеч.
След черно-бялата комбинация, някак си днешната картичка се явява естествено продължение на тази тема... Само че към тези два цвята Рали ни предизвика да добавим и жълто. :)
Ето и какво направих аз.:)
Здравейте мацки! :)
Сега ще Ви покажа една картичка и плик, които правих специално за едни сладури, които искаха да подарят нещо индивидуално на едно чистак-бърсак ново семейство на Големият им ден. :)
Идеята тръгна от поканата за сватба, която беше черно-бяла и младоженците на нея бяха самите те, само че в анимационен вариант. :) Точно затова решихме и картичката да бъде в черно-бялата гама.
От тук насетне с общи усилия стигнехме до финалния вариант.
А именно - предложих им, тъй като младоженеца сочи с ръка, да сложим един пътепоказател и на съответната посока да се сменят по ето този начин, няколко надписа - пожелания.
Един вид - да сочат към пътя, който започват заедно като семейство - общия дом, децата, любовта, щастието, разбирателството и т.н... В последствие идеята се видоизмени и сложихме картинки. Сменят се 6-7, но съм снимала само две, за да добиете представа.
И понеже напоследък съм ужасно разсеяна... забравих за молбата да добавя джобче на картичката, за да може да сложат паричките..
Но пък това си имаше и хубава страна, защото за пръв път направих сватбен плик. :)
