Праволинейно или Как кривините стават Правини?
Преди известни време писах за
Багрите на картичките, а днес реших да акцентирам върху нещичко, което е не по-малко важно, а именно „тялото” на картичката - картона, който служи за основа, както и върху „дрешките й” – цветните хартии, които всеки подрежда според свооя вкус и идея.
Картичката се ражда, в мига в който изберем картона, за основата й. Затова и той е много важен. Или по-точно – изрязването му. Изхождайки от моя опит стигнах до извода, че изрязването не е никак лесна работа. В началото, когато започнах да се занимавам с картички имах само
Ножица. Първоначално кълцах хартията на око. Изобщо даже не съм мерила или чертала, само че не след дълго стигнах до извода, че тая работа така няма да я бъде. Бяха се получили форми приличащи на всичко друго само не и на правоъгълници, каквито ревностно твърдях, че са. После реших, че ще меря... Взех си обикновена пластмасова 20 сантиметрова линийка и пиромолив и старателно започнах да очертавам хартията от вътрешната страна и после да изрязвам с ножицата. И до ден днешен режа някои неща именно по този начин, само че сега съм си взела по-функционална желязна линийка.
Установих, че едно от важните неща при рязането с ножица е тя да е възможно най-голяма (дълга) и да е остра. Когато е дълга – тя самата не ти позволява да изкривиш от начертаната линия, колкото са по-дълги разрезите – толкова по-прав ще е изрязания картон. Важно е да е остра, за да не ръфа хартията, защото това придава на изрязания край рошав и неугледен вид в сравнение с другите. Освен това е добре да не затваряте ножицата до крайна позиция, защото острото й крайче ще прокъса хартията, и когато продължите да режете нататък – ще личи къде точно сте затворили ножицата.
Доста ефикасно и почти напълно елиминиращо всички написани преди малко неудобства при рязането с ножица е използването на
Скалпел. Скалпелът за хартия е много удобно и нужно на всеки уважаващ себе си картичкоправяч. Той трябва да върви в комбина с желязна линийка. Сигурно ще попитате – Защо желязна? Ами защото скалпелът е много остър и ако не сте внимателни може да издялка пластмасовата линия, а с нея и някое и друго пръстче.
А освен това ще ви трябва и подложка, за да не нараните повърхността на бюрото или масата върху която ще режете. Най-добри за целта са самолекуващите се подложки, които поради материала, от който са направени, възстановяват цялостта си след като сте рязали върху тях.
В краен случай при липса на скалпел – може да опитате с макетно ножче, но аз лично не го препоръчвам, защото скалпела сам по себе си е с по-късо острие, което не позволява той да се криви.
Скалпелът също трябва да е остър, за да можете да режете без усилие и натиск. Когато започне да се изтъпява, натискът, който ще започнете да прилагате ще втъква част от хартията в подложката вместо да я реже и така разрезите ще стават наръфани и не-добри. И послено, но не по-малко важно – рязането със скалпел се прави бавно и внимателно. Ако бързате е възможно ръката ви да кривне, защото ограничението от линията е само от едната страна и ще трябва да правите нещата наново.
Последното и най-ефикасно нещо за рязане на прави линии е т.нар.
Тример.
Той е предпочитан пред гилотината за хартия най-вече защото по-лесно се измерва картона тъй като разполага с мерителни линийки. Всъщност тримера представлява инструмент комбинирал в себе си линийката и скалпела заедно. Изключително лесен за употреба и удобен за съхранение. При предните два начина за рязане на картон/хартия се губи техническо време докато изчислите размерите на парченцето хартия, което трябва да изрежете, да отбележите с молив и едва след това да пристъпите към рязането. Докато с тримера – просто пъхаш хартията и придвижваш резеца по улея на мерителната линийка. Улеят е специално пригоден така, че разрезите винаги да стават прави и хубави. Разбира се и тук резеца трябва да е остър и когато започне да дъвче хартията – значи му е време за смяна.
Не забравяйте – това как са изрязани хартийките върху картичката е не по-малко важно от това как те са разположени върху нея!
