Прасковка

Е, момичета, нямам с какво да се похваля... Не ме избраха за гост дизайнер, обаче аз пък не смятам да се отказвам. То човек как да се откаже като Мо не спира да рисува кое от кое по-сладки момиченца. :)
Ето го и поредното, чиято картичка направих на един дъх, за да се кипри доволно на нея.





Заради перличките и цветенцето ще я включа отново в Mo's Digital Challenge.
Скеча пък е на Sketch Saturday Challenge.
Цветовете си избрах заради 4 Crafty Chicks.

Наведнъж

Здравейте момичета,
Макар че това, което ще Ви покажа днес го направих още преди 2 седмици за една специална рожденичка, която много искаше да получи бежова чанта като подарък. :) Всъщност това с чантата ми го подшушна сестра й, но тъй като жените сме много различни и не бях сигурна, че ще уцеля точно желания модел, затова прибегнах към нещо по-безопасно, а именно хартирена чантичка. :)
направих и една мадамска картичка към нея, която трябваше уж да се побере вътре. Не зная какво мерих, обаче картичката в последствие стърчеше половин пръст и нямаше как да се затвори, затова трябваше да си остане отвън. :)











Реших да използвам този си пост, за да Ви покажа и напредъка в една инициатива "От нищо - Нещо", подета от Craft Diva. При мен картичката долетя от красива Варна или по-точно от Катя, която беше посадила на нея красиво дръвче. :) На свой ред, аз пък сложих малко шарени хартийки и "градинката" отпътува към Русе, където скоро Нети ще добави и нещо от себе си...





И на края, но не на последно място - както винаги в края на месеца "Двете Елши" са на гости при Картичкофуриите с цветовата комбинация - "Лайм и Лавандула". Мен не ме бива много да се ограничавам в цветовете, които използвам, но пък отдавна исках да имам този печат на Hero Arts и за мой късмет се оказа много подходящ за целта. Мисля си, че можех и по-добре да се справя, при втория опит ще съм още по-добра. :)

Синьо Настроение

Здравейте симпатяги,

Днес мислех да Ви покажа нещо съвсем различно, но една изненада промени първоначалната ми идея. :) Затова и всичко, което ще видите сега е под емблемата на синия цвят. :)

Преди седмица приятелката на брат ми ме помоли да направя синя картичка за рожден ден, на която да има котка. :) Всъщност исках да сложа цели 3 котки, но в процеса на работа така и не остана място за всички, затова и картичката се оказа само с 2 косматковци и една мишка за цвят. ;)





Ето го и "виновникът" за тази публикация, а именно подаръкът от Маги, който получих от играта "Pay It Forward". Аз си знаех, че съм щастливка, ама не подозирах, че ще получа нещо толкова красиво! Маги, мила, много, много, много ти благодаря! Брошката е невероятна, а синьото е един от най-любимите ми цветове!:)
Айде сега, да покажа и на вас, за да ми позавиждате. Хи-хи :)

Here Comes Summer

Здравейте момичета,
След като блогър претърпя блогокрушение последните няколко дена - музата ми някъде се е скрила, затова и думичките към тази публикация няма да са много. :)
Моя милост продължава щурма за гост дизайнер на Мо.Тъй като ще го избират измежду всички участвали в първите две предизвикателства на месеца - реших да направя картичка и за темата "Лятото идва" тази седмица.

Monochromatic

Здравейте мили дами,
Който ме следи по-отдавна знае, че пристрастеността ми към дигиталните печати на Мо датира от почти година. Всъщност, поглеждайки назад вероятно поне 1/3 от всички картички и проекти, които съм правила са с нейни картинки. Дори се кандидатирах да дизайнер миналата година, но тогава щастието не ми се усмихна, защото имаше ужасно много участия, кое от кое по-красиви.

Сега реших да участвам с тази картичка в новото предизвикателство на Мо, чиято тема е Монохромно - или с други думи - бяло + още един цвят. Освен всичко друго мисля отново да опитам късмета си - този път за гост дизайнер. :)

P.S. For English, please use Google translate on the side bar. Thank you!

Бухалско

Привет мили дами,
днес ще Ви разкажа за един проект, който много ме въодушеви, когато ми го възложиха. Не, че е някакъв грандиозен или нещо, но преди няколко седмици родителите на племенницата ни, ме помолиха да изработя украсата за партито, което планираха заедно с още едно момиченце, родено на същата дата. Времето беше кратко, но това по-скоро ме амбицира, отколкото разтревожи. Бяха си избрали темата на детското парти да са бухалчетата, а цветовете да са розово и кафяво. Това беше изходната точка, от която бяха тръгнали, а моята задачка беше да направя гирлянд, торбички за подаръчета за гостите, както и парти шапчици за двете малки госпожици.
Само че поради лошото стечение на обстоятелствата - факта, че партито се падаше по Великден, а повечето от гостенчетата щяха да пътуват - то така и не се състоя.
До момента, в който разбраха това, аз вече бях готова с гирлянда и торбичките, затова и ще мога да Ви покажа само тях.
Надявам се да не ме бичувате за кошмарните снимки на нещата, защото ги правих много набързо, нямах добри условия за снимане, най-вече защото гирлянда нямаше как да го закача за снимката. А в последствие въпреки неосъщественото парти - си им ги дадох нещицата, за да им се порадват.

Сега едно по едно.
Това са бухалчетата, които сглобих аз. Тук даже не са залепени все още. Направих си шаблонче за формата на тялото, очите, крилцата, а крачетата рязах с накъдрена ножичка.



А това е прототипа на торбичката за подарък. Снимана е вечерта, затова и цветовете са доста кофти.Идеята беше всяка торбичка да има различен бухал като комбинация от цветове.Аз тъй като не съм свикнала да правя големи количества - всичката работа по 11-те торбички ми отне около 2 вечери от по няколко часа, включващи рязане и сглобяването на всяко бухалче и рязането, лепенето и декорирането на торбичките.



Гирлянда също ми отне около 2 вечери. Рязах всяка буква поотделно, декорирах с цветенца и капчици роса, но лепенето на самите картончета с буквите за панделката беше това, което най-много ме изтормози, но в крайна сметка успях.
Тук се виждат и готовите торбички, на които нарочно не съм им вързала панделките за снимката, за да не се мачкат при вързването и развързването, и затова седят малко голички.






И за финал - картичката, която направих за двугодишната млада дама, стараейки се да е в същото цветово съчетание като планираното парти. Съчетах я с предизвикателството на Елшите, което реших да задам тази седмица, и така се появи дантеленото цвете. :)
Всъщност това е единствената ми картичка с около 20-минутен живот. Двете палави ръчички й видяха сметката в мига, в който я докопаха. И май аз бях единствената, която хич не си го сложи на сърце. За мен една картичка си е изпълнина предназначението щом някой я е получил и прочел. :)

Някакво такова...

Напоследък правя картички, които така и не показвам..

В началото като си направих блог - бях като невидяла. Пубикувах ли публикувах - не можех да се спра. Всичко, което правех, цопвах тук само за да го покажа. Изпитвах нужда да бъда похвалена, потупана по рамото, окуражена... Понякога публикувах по 2, даже 3 публикации на ден. Голям ентусиазъм ме тресеше.

След време поразредих публикациите - по една на ден, понякога през ден... Някои мои картички дори не виждаха бял свят тук, било поради липса на снимка, било поради факта, че не си ги харесвах особено.

Вече публикувам веднъж-два пъти на седмица... именно защото след направата на толкова много картички ми се иска да показвам неща, които си струват отделеното Ви време да надникнете тук. Такива, които не са просто някакви си картички, защото си мисля, че сте се нагледали на тях, или поне ако са картички, то да се отварят по интересен начин или да са сгънати необичайно. Иска ми се да правя повече нестандартни проекти, по-времеемки, по-сложни.

Истината обаче е, че откакто ме повишиха на работа, времето за хобито ми драстично намаля и в крайна сметка докато вляза в крак с тази промяна, отново опрях до съвсем стандартни картички.

Мислех си дали да ги публикувам в различни постове тъй като тематично не се връзват изобщо една с друга, защото са правени за различни поводи, но в крайна сметка ще направя една "Манджа с грозде", защото макар и много да си ги харесвам и трите са картички, съвсем в мой стил.

Първата и втората правих по молба на моя колежка (ставам известна вече във фирмата хихи) :)
Тази е за предстояща сватба, на която ще присъства и искаше да е в пролетни цветове, затова я направих в розово, зелено и бяло.





А тази е за рождения ден на майка й. Трябваше да е симпатична и сладка картичка. Опасявам се, че я направих май малко по-натруфена, отколкото ми беше първоначалния замисъл, тъй че ако не допадне на колежката - ще повторя опита.





Последната картичка е за едно мило младо семейство - също мои колеги, които току що се нанесоха в нов дом. Никога не бях правила картичка за новодомци и бях много ентусиазирана, а тези птичета много ги харесвам, тъй че стана неочаквано добра комбинация. :)

Едно бюро и хиляди усмивки

Здравейте момичета,
Наскоро и аз правих реорганизация на работните пособия и понеже Тони повлече крак, сега се оказа, че е най-подходящия момент да снимам моето местенце, докато не съм разхвърляла безобразно отново. Вдъщност до преди тази зима се ширех на едно друго дваж по-голямо бюро в другата стая, но тъй като блока ни единодушно спря парното и се принудихме да вземем климатик - трябваше да се преместя в топлата стая, ако не искам да кристализирам докато творя.
За тази цел си взехме и това малко бюро, което ще Ви покажа и се наложи на него да побера всичко, което използвам най-често. Така го натъпках, че реално не остана място за Cuttlebug-a и шевната машина. Те си останаха в другата стая, където цяла зима прескачах за няколко минутки да потракам със зъби докато шия или режа нещо. :)
За сега още съм в чуденка дали да местя през лятото всички тъкъми отново там, но ако съвсем ми отеснее ще му мисля.
Бюрото ми се намира между прозореца и спалнята ни, и е широко около метър.



А това е поглед по-отблизо с обяснения какво има отгоре. :)




П.П.Едва като публикувах видях колко са ужасни снимките в голям размер.. Съжалявам за това, ама обещавам, че при първа възможност ще ги подменя..Честна картичкоправяческа!

А бяхме млади.. ;)

Сега да не помислите, че като малка съм била момченце. ;) Нищо подобно! Просто всичките ми съзнателни спомени от детството ми са свързани с моето братче-акробатче (по този закачлив начин го наричаше баба като беше малък, не че е бил с гимнастически заложби хихи). И понеже деляхме една стая, както и всичко в нея и извън нея - си имахме и едно колело в един определен период от живота ни преди да се сдобием с по-голямо с помощни колелца. Та това прословуто триколелно (има ли такава дума, а?)колело беше нашата стихия през лятото и се надпреварвахме кой ще се дореди първи. :)





Хартията, която ползвах е Up Up Away (Високо в небесата) на Dovecraft и понеже тя сама по себе си е изключително красива с глитърен ефект, реших да се въздържа от други неща по картичката. Буквичките и те са изрязани от тази хартия - за мое учудване имаше няколко листа само с буквички - нещо, което до сега не съм имала в другите си хартиени блокчета. :)

И тъй - всички от Зеления отбор Ви чакаме в новото предизвикателство "Детски Спомени". :)

Лимон-ада

Здравейте дами!

Караоке преживяването беше супер! Всъщност надмина очакванията ми. Ние разбира се бяхме една от най-забавляващите се компании, независимо от това, че ни един от нас нямаше певчески данни.
Даже моя милост се престраши да пее, но.. в квартет. Което беше доста стратегическо решение, защото ако някой не успее да прочете навреме текста или го сбърка - има още 3-ма, които ще замажат положението.;)

За мое учудване имаше невиждан наплив от неосъществили се певци. Една част, от които си беше повече от очевидно защо са попаднали в тази категория. Но пък не мога да си кривя душата и да не кажа, че имаше 2-3 таланта, които се отличаваха със завидни гласови данни. Чак се учудих колко добре им се получава. :)

Като цяло след посещението ми на караоке-бара стигнах до заключението, че непременно ще повторя! ;) А пък който не е бил на такова място - горещо му препоръчвам поне едно посещение дори само от любопитство. ;)

Накрая ще Ви покажа и картичката, която се въртеше в главата ми отдавна, но понеже счупих иглата на шевната машина (не ме питайте как), направата й се отложи доста във времето.




И да Ви поздравя с песничката, която пяхме с малко данни, но огромно желание на караокето.