Едно бюро и хиляди усмивки

Здравейте момичета,
Наскоро и аз правих реорганизация на работните пособия и понеже Тони повлече крак, сега се оказа, че е най-подходящия момент да снимам моето местенце, докато не съм разхвърляла безобразно отново. Вдъщност до преди тази зима се ширех на едно друго дваж по-голямо бюро в другата стая, но тъй като блока ни единодушно спря парното и се принудихме да вземем климатик - трябваше да се преместя в топлата стая, ако не искам да кристализирам докато творя.
За тази цел си взехме и това малко бюро, което ще Ви покажа и се наложи на него да побера всичко, което използвам най-често. Така го натъпках, че реално не остана място за Cuttlebug-a и шевната машина. Те си останаха в другата стая, където цяла зима прескачах за няколко минутки да потракам със зъби докато шия или режа нещо. :)
За сега още съм в чуденка дали да местя през лятото всички тъкъми отново там, но ако съвсем ми отеснее ще му мисля.
Бюрото ми се намира между прозореца и спалнята ни, и е широко около метър.



А това е поглед по-отблизо с обяснения какво има отгоре. :)




П.П.Едва като публикувах видях колко са ужасни снимките в голям размер.. Съжалявам за това, ама обещавам, че при първа възможност ще ги подменя..Честна картичкоправяческа!

А бяхме млади.. ;)

Сега да не помислите, че като малка съм била момченце. ;) Нищо подобно! Просто всичките ми съзнателни спомени от детството ми са свързани с моето братче-акробатче (по този закачлив начин го наричаше баба като беше малък, не че е бил с гимнастически заложби хихи). И понеже деляхме една стая, както и всичко в нея и извън нея - си имахме и едно колело в един определен период от живота ни преди да се сдобием с по-голямо с помощни колелца. Та това прословуто триколелно (има ли такава дума, а?)колело беше нашата стихия през лятото и се надпреварвахме кой ще се дореди първи. :)





Хартията, която ползвах е Up Up Away (Високо в небесата) на Dovecraft и понеже тя сама по себе си е изключително красива с глитърен ефект, реших да се въздържа от други неща по картичката. Буквичките и те са изрязани от тази хартия - за мое учудване имаше няколко листа само с буквички - нещо, което до сега не съм имала в другите си хартиени блокчета. :)

И тъй - всички от Зеления отбор Ви чакаме в новото предизвикателство "Детски Спомени". :)

Лимон-ада

Здравейте дами!

Караоке преживяването беше супер! Всъщност надмина очакванията ми. Ние разбира се бяхме една от най-забавляващите се компании, независимо от това, че ни един от нас нямаше певчески данни.
Даже моя милост се престраши да пее, но.. в квартет. Което беше доста стратегическо решение, защото ако някой не успее да прочете навреме текста или го сбърка - има още 3-ма, които ще замажат положението.;)

За мое учудване имаше невиждан наплив от неосъществили се певци. Една част, от които си беше повече от очевидно защо са попаднали в тази категория. Но пък не мога да си кривя душата и да не кажа, че имаше 2-3 таланта, които се отличаваха със завидни гласови данни. Чак се учудих колко добре им се получава. :)

Като цяло след посещението ми на караоке-бара стигнах до заключението, че непременно ще повторя! ;) А пък който не е бил на такова място - горещо му препоръчвам поне едно посещение дори само от любопитство. ;)

Накрая ще Ви покажа и картичката, която се въртеше в главата ми отдавна, но понеже счупих иглата на шевната машина (не ме питайте как), направата й се отложи доста във времето.




И да Ви поздравя с песничката, която пяхме с малко данни, но огромно желание на караокето.

Шик

Отивам на караоке. Първото ми караоке в живота. Може би и то нямаше да се случи ако не беше рождения ден на една приятелка. Само се надявам да не се налага да пея..
Навярно и без да го кажа, ще се досетите, че пея зле.. Не, всъщност не пея зле - пея кошмарно зле. :) Въпреки, че съм музикална и възпроизвеждам добре в главата си съответната мелодия - някак си устното възпроизвеждане не ми се удава.
Да, сигурно ще кажете, че в караокето народа пее и без да може, ама като за сефте не мисля, че ще се очупя от 1-вия път... Ако повторя някой друг ден - може пък да се престраша да пограча. ;)

И докато не съм почнала съвсем да закъснявам ще Ви покажа картичката, която ще й подарим.

Обич

Хай банда!
Доста дълго време не успявах да се настроя на публикуваща вълна. Хем ми се искаше да Ви покажа и тук какво съм правила напоследък, хем си намирах оправдание, че така или иначе виждате картичките ми в предизвикателствата на Елшите.
Тъй и тъй съм решила да си ги събирам и на собствения си блог, затова ще ги цопна и тях, но не преди да свърша с това, което съм си наумила да Ви кажа. :)

Картичката, която днес съм решила да споделя с Вас е направена и посветена на една конкрета тема, която поради така стеклите си обстоятелства не мога да кажа, но това от своя страна ме наведе на ред мисли. Мисли за братята и сестрите, за обичта и перипетиите помежду им.

Винаги съм искала да имам сестра. На това отгоре аз съм по-голямото дете в семейството и да речем, че съм имала известно време да си помечтая да имам сестричка, но.. мечтите ми траеха едва 3 години, точно до тогава, когато не се оказах с братче.

Няма да отрека, че на моменти това ми се е струвало като наказание. :) Сигурно тези, които имат по-малки братя ще ме разберат най-добре. Като малки колкото сме се забавлявали заедно, толкова сме се и били... Разбира се до момента, в който той не стана по-висок от мен и вече.. нямаше как да надделявам в боя. Но разбира се тогава ми дойде на помощ женската хитрост. Когато той ме ядосваше или исках да му отмъстя се разревавах и се оплаквах на мама, без дори да ме е пипнал и тя го мъмреше, което беше всъщност доста удовлетворително за моя милост. :)

Към сегашния момент имам за брат един чудесен млад мъж, поне с една глава над мен, който отдавна не се обръща към мен с "Како".(което всъщност намирам за доста основателно) и когото много обичам!






Следващите две картички, както казах са Ви вече познати.

Едната е Pop-Up картичка, която правих за вдъхновение с голям ентусъазъм за темата, която приключи този понеделник при Картичкофуриите.





А с тази картичка специално направена за Елшовото предизвикателство, искам и тук да пожелая на Рали и Ем много енергия, за да издържат на темпото, с което така светкавично се развиват и винаги да вървят напред и нагоре! Много съм щастлива, че сбъдват не само своята мечта, но и тази на много крафтъри - да има място, където всеки да се чувства по-близо до това прекрасно хоби, да се учи и да среща много нови приятели! Успех, мацки! :)

Една нова картичка, една стара картичка и една "заразна" награда

:) Добър вечер, мацки..
Тъмно е, късно е и... ми се спи! :) Колко учудващо за 01ч посред нощ, а?:)
От край време си мисля да си променя режима, обаче съм като караконджул... и това си е.
Няколко дена по ред правя ей тази картичка. 1-во оцветявах момиченцето една камара време.. Не мога и аз да повярвам, че откакто правя картички това е първата червенокоска, която правя.
Пу-пу да не й е уруки. Ха-ха-ха:) Опитвах се да я нагодя за един скеч, но опита ми се сгромоляса с гръм и трясък, защото противно на всичките ми желания, ръцете ми направиха нещо тотално различно от въпросния скеч. Тъй че се получи картичка, правена с безцелно удоволствие.





Втората картичка вече Ви е позната, но тъй като се опитвам да събирам всичките си картички в блога, реших да си я публикувам и тук. Вече сте виждали полските мишоци и няма с какво да Ви изненадам, но пък няма да пропусна да опомена повода, по който я правих - Предизвикатеството на Двете Елши и разбира се да Ви поканя да участвате, ако темата Ви е вдъхновила както вдъхнови мен.. (че и по-добре от мен).



И за финал, но не на последно място, искам да благодаря на всички сладурки, които наградиха блога ми. Щастлива съм, че толкова много хора намират вдъхновение на моята страничка и се връщат отново и отново. Наистина това е както радост, така и отговорност и се надявам, че и занапред ще Ви е приятно в моето хартиено царство. :)
Простете ми, че ще ми е трудно да Ви изброя поименно - толкова сте много. :)
Аз няма да предам нататък, защото не съм много фен на този тип игри. Надявам се да не Ви засегна..И за да се реванширам реших да изпълня поне половината от условието на "щафетата", а именно да кажа 7 неща за себе си.


1. Имам котка - казва се Мърличка... Името й е съчетание от две неща. Когато я намерих във входа на блока ни - дребусна и зъзнеща - вонеше нечовешки. Дожаля ми и я прибрах. Разбира се изкъпах я и се преборихме с ароматът, но прозвището от тогава й остана. Сега се оправдавам, че вече е придобило друг аспект - сиреч, че е Мърли, защото много мърка. :)

2. Завършила съм финанси, но работя в информационна агенция. :)

3. Не умея да върша повече от 1 нещо в едно и също време. Затова компенсирам този си недостатък с бързото вършене на много неща едно след друго.

4. Отделям на всяка от картичките си ужасно много време. Между 2 и 3 часа, заедно с почесването и връткането на стола, а пък понякога и доста повече.

5. Обичам sci-fi филми, трилъри и ужаси предимно.

6. Много обичам да чета Джеймс Ролинс и Майкъл Крайтън. Понякога ако имам муза пиша приказки.

7. Импулсивна съм. Казвам това, което мисля, не умея да си трая и не обичам да ми се налага чуждо мнение.

От Картичките с Любов

Здравейте мили наши създателки!

Днес някак си спонтанно решихме да излеем душите си пред вас. Да, точно така - душите си. Нищо, че сме от хартия! Той и Пинокио беше от дърво, ама си имаше сърце и мечти...
Тъкмо като него, всяка от нас живее собствен живот, мечтае си кого ще зарадва, облича се в различни багри, кичи се с цветя и пепруди..
И тъкмо защото много от Вас, нашите феи създателки, не осъзнават това, от което се нуждаем, решихме да Ви го споделим и дано думичките ни да стигнат до вас и да ви докоснат.

И ние като всяко нещо в женски род сме много кокетни. Хубаво ни е като ни забелязват, да.. И обикновено все нямаме търпение да ни покажете в блоговете си. Да, ама често се случва тъй, че от бързане да се киприм в някоя публикация, все не излизаме хубаво на снимките. То поначало колкото и да сме фотогенични, на снимка не сме толкова прекрасни като на живо, ама пък като ни правите фотосесията вечерно време или пък с телефона си, съвсем погрозняваме.
Ние искаме да Ах-кат и Ох-кат по нас, ама наистина, а не защото тъй се очаква.

Още нещичко, което сигурно не знаете - Ние много обичаме думичките да ни правят компания.. Чувстваме се много самотно в постовете като няма думички с нас. С тях е толкова весело, пък и сме сигурни, че и на гостите, които идват да ни видят им е по-забавно. Пък те думичките могат да са всякакви. Може да са за нас, щото ние картичките сме суетни и много ни харесва да разказвате как сме се появили на бял свят, пък може и за вас да са думичките, защото ние освен суетни сме и любопитни картички и ни харесва да знаем какво става с вас и да се чувстваме полезни, че сме направили денят Ви по-ведър. Изобщо... чувстваме се някак неудобно като си стоим самички в поста, а пък гостите идват и ни хвалят, а пък нашата фея не се е постарала дори да ни представи...Друго си е като си имаме една тълпа с думички за агитка. :)

И на финала.. От известно време си мислим, че има нещо гнило в цялата работа.. Гостите едно такова, като идват да ни посещават, забиват поглед в земята и без да ни гледат в очите, все ни казват колко сме хубави.. Е, ние обичаме комплиментите, верно си е.. Ама в тия комплименти има нещо нередно някак си. Щото ние може да сме просто картички, ама правим разликата между случаите, когато някой ни казва, че сме готини само за да не ни обиди, и тези, когато ни се ухилват широко и ни казват, че сме невероятни. То си се разбира просто. Знаем, че нашите феи много са се старали, за да изглеждаме добре и да сме неповторимо очарователни, ама то не винаги се получава съвсем и си мислим, че ще е по-добре гостите да ни казват като има нещо не както трябва в одеждите ни, за да може после феята да ни го оправи. Тогава ще сме наистина щастливи, пък те критиките щом са градивни са много полезни според нас. Дано само феите ни не се засягат от съветите на гостите, ама ние - Картичките, тържествено обявяваме, че няма да се цупим!

С обич,
Вашите Кокетни Картички

Големият Кораб Минава...

Една семпла и непретенциозна картичка за мореплавател...



И поздрав с емблематичната песен...

Розово и мечесто

Хай, мацки!:)
Днес наминавам да Ви покажа една импровизирана кутийка за бижута, която направих с хартиите от новата колекция на Dovecraft - Fizzy. Моята е с четири чекмедженца, но хубавото е, че всеки може да си я модифицира както си поиска, с колкото на брой чекмедженца си пожелае. :)
Ето тук можете да видите как се прави.:)















Използвани материали:

Dovecraft Хартии Fizzy
Пънч Палмово Листо
Декоративна ножичка "Накъдрено"
Пролетен Микс Цветчета

Мър-мяУ

Петък е най-хубавия ден! :) И бас ловя, че няма някой, който да го оспори.. или поне от тези, които работят. :)

Толкова рядко сядам да правя картички напоследък... рядко, щото до преди 2-3 месеца релаксирах така почти всяка вечер, но напоследък и мен ме е натиснал времевия недостиг. ;)
Въпреки това вчера напук на него, спретнах една бърза, лесна и ..ъъъ.. вкусна картичка. :)
Е, не става за ядене, но пък на мен самата й направа ми се услади доволно. Хаха:)
Преди година бе първият ми и последен опит да направя side stair step card.
И сега спонтанно реших, че ще повторя. :)



Използвани материали:

Basic Grey хартии Джин с лайм и сода
Печат - Penny Black Перрррфектно послание
Гросгрейн Панделка Dovecraft
Копче от Микс Копчета Основни цветове
Дълбоко изрязваш Бордюрен пънч Градинска асма