Roxette - Once in a Lifetime преживяване...

Аз не съм концертен тип човек... Някак си винаги по-ми е харесвала идеята да гледам някой концерт у дома по телевизията. Самия момент с блъскането, тълпищата хора, недоброто озвучаване, подскачането за да виждаш от по-предните или пък това, че поради огромните стадиони, на които се провеждат мащабните мероприятия, обичайно виждаш изпълнителите като мънички точици в далечината и си ограничен от това, което показват екраните до сцената, не ми допада особено.
А може би просто до сега не беше идвал изпълнител в България, за който ми се иска да зачеркна всичките тези минуси.

Всички навярно знаете, че първоначално концерта на Роксет беше предвиден да се осъществи в Зала 1 на НДК. За мен - необяснимо, тъй като те никога до сега не са имали концерт в България и беше очеизвадно, че интересът ще бъде огромен. Може би затова не бях толкова учудена, когато в последствие го преместиха на Герена с идеята да запазят разположението на редовете в НДК.
Чудех се що за абсурдно решение на въпроса и бях изключително недоволна от това, че се очаква да стоим на пластмасови столчета и да тактуваме с крак, когато си си взел билет, за да се изкефиш на любимата си група на макс. Слава Богу това ми притеснение, че ако стана ще преча на задните редове се реши от самосебе си в последствие, но ще стигна и до там.

До сега не бях влизала на стадиона на Левски, всъщност не бях ходила на нито един стадион и ми беше много любопитно как точно ще бъде организирано всичко. За мое учудване влязохме напълно спокойно, човешки, нямаше блъсканици или неразбории. Интересното беше, че ни пуснаха с шишетата минерална вода, но... ни накараха да хвърлим капачките. :) Не разбрах много добре съображението им, щото все пак човек не дава 150 лв за билет, за да замеря кумирите си.. А и все си мисля, че бутилка с малко вода би била далеч по-лесна за хвърляне отколкото леката капачка. :) Както и да е, просто отбелязвам един любопитен факт.

Охраната беше стабилна и специално за хората закупили билети за концерта в НДК имаше една камара разпоредители, които с помощта на някакви странни схеми ни посочваха местата, на които би следвало да седим. :)



Ето ни и нас вече открили заветните си места. Бяхме съвсем, съвсем близко до сцената. Голям кеф!



Към 20.15 ч. излезе подгряващата изпълнителка - Нора. Аз я знам още от Music Idol и поначало я харесвам, но бях учудена, че изпълни само 3-4 песни.. Не зная дали защото толкова изпълняват подгряващите изпълнители или просто толкова й е репертоара.. ;) Хората все още си седяха по столчетата...





След като Нора напусна сцената, мина повече от половин час, през който разни техници се суетяха по сцената, музиканти си пробваха звука и ... се изсипа ГОЛЕМИЯ ДЪЖД.
До този миг, тайничко се надявах, че небето е притъмняло защото се мръква, а не заради кълбестите облаци, но уви.
Заваля при това съвсем не на шега.Аз направих генералната грешка да бъда по къс ръкав и сандали, което всъщност беше логично решение, когато излязохме към 18 ч. от къщи, но не се оказа добър избор в последствие.. Най-лошото беше, че просто нямаш къде да се скриеш. Доста хора се бяха оказали по-предвидливи и си бяха взели/купили дъждобрани и чадъри, но ние с милото бяхме мокри почти до кости. Други пък бяха проявили изобретателност и като се обърнахме назад видяхме гора от крака на пластмасови столове. Хората ги бяха вдигнали над главите си и въпреки дупките, върху седалките явно все пак вършеха някаква работа.



Докато валеше Роксет се смилиха над нас и се появиха на сцената - да ни сгреят душите. :)(Тук даже се вижда какъв дъжд се изсипва...)



Мари изглеждаше много добре. И макар да беше някак си по-статична от Пер, за човек сблъсквал се с рак, беше в завидна форма. Диагнозата й "тумор в тила" през 2002 г. анулира всичките им публични изяви и концерти и тя беше изчезнала от сцената за няколко години, беше загубила способността си да чете и да смята, беше с обездвижена ръка и изчезнало зрение на едното око. Ако не беше тази злощастна болест за Мари, можеше да ги видим и по-рано, защото това световно турне е било планирано още тогава. Дано наистина твърденията й, че вече е здрава са верни...



Не бих могла да Ви опиша магията на концерта им. Как изпълнителите заразяват публиката и черпят обратно енергия от нея. Има някаква тайнственост в любовта на феновете. И макар аз да не съм от вманиачените такива, според мен няма човек, който да не може да изтананика дори само една тяхна песен.



Раздадоха се до край, изпяха всички любими песни. Беше точно това, което очаквах и много, много повече, защото аз съм израстнала с техните песни. "Crash Boom Bang!" беше 1-вия техен албум, който си купих на пиратска касетка от някаква сергия на Колхозния пазар във Варна, когато бях на 13-14 години.. И сега 15 години по-късно успях да ги видя на живо и да стоя на 20-тина метра от тях.



Един от най-неочакваните и изненадващи моменти беше инструменталното изпълнение на "Хубава си моя Горо" от китариста им. Много мил и личен жест към българската публика, който я взриви щом чуха първите акорди на родната песен. Беше невероятно!



На края публиката ги изкара на два биса.. в които Мари и Пер се раздадоха до края.



Въпреки, че не направих много снимки... (Всъщност аз правих, но просто условията и моята сапунерка не бяха благоразположени, затова и са толкова некачествени, надявам се да ме извините.) За мен това ще е един от най-ярките спомени в меломанската ми душа!
And... Things Will Never Be The Same!

Прасковка

Е, момичета, нямам с какво да се похваля... Не ме избраха за гост дизайнер, обаче аз пък не смятам да се отказвам. То човек как да се откаже като Мо не спира да рисува кое от кое по-сладки момиченца. :)
Ето го и поредното, чиято картичка направих на един дъх, за да се кипри доволно на нея.





Заради перличките и цветенцето ще я включа отново в Mo's Digital Challenge.
Скеча пък е на Sketch Saturday Challenge.
Цветовете си избрах заради 4 Crafty Chicks.

Наведнъж

Здравейте момичета,
Макар че това, което ще Ви покажа днес го направих още преди 2 седмици за една специална рожденичка, която много искаше да получи бежова чанта като подарък. :) Всъщност това с чантата ми го подшушна сестра й, но тъй като жените сме много различни и не бях сигурна, че ще уцеля точно желания модел, затова прибегнах към нещо по-безопасно, а именно хартирена чантичка. :)
направих и една мадамска картичка към нея, която трябваше уж да се побере вътре. Не зная какво мерих, обаче картичката в последствие стърчеше половин пръст и нямаше как да се затвори, затова трябваше да си остане отвън. :)











Реших да използвам този си пост, за да Ви покажа и напредъка в една инициатива "От нищо - Нещо", подета от Craft Diva. При мен картичката долетя от красива Варна или по-точно от Катя, която беше посадила на нея красиво дръвче. :) На свой ред, аз пък сложих малко шарени хартийки и "градинката" отпътува към Русе, където скоро Нети ще добави и нещо от себе си...





И на края, но не на последно място - както винаги в края на месеца "Двете Елши" са на гости при Картичкофуриите с цветовата комбинация - "Лайм и Лавандула". Мен не ме бива много да се ограничавам в цветовете, които използвам, но пък отдавна исках да имам този печат на Hero Arts и за мой късмет се оказа много подходящ за целта. Мисля си, че можех и по-добре да се справя, при втория опит ще съм още по-добра. :)

Синьо Настроение

Здравейте симпатяги,

Днес мислех да Ви покажа нещо съвсем различно, но една изненада промени първоначалната ми идея. :) Затова и всичко, което ще видите сега е под емблемата на синия цвят. :)

Преди седмица приятелката на брат ми ме помоли да направя синя картичка за рожден ден, на която да има котка. :) Всъщност исках да сложа цели 3 котки, но в процеса на работа така и не остана място за всички, затова и картичката се оказа само с 2 косматковци и една мишка за цвят. ;)





Ето го и "виновникът" за тази публикация, а именно подаръкът от Маги, който получих от играта "Pay It Forward". Аз си знаех, че съм щастливка, ама не подозирах, че ще получа нещо толкова красиво! Маги, мила, много, много, много ти благодаря! Брошката е невероятна, а синьото е един от най-любимите ми цветове!:)
Айде сега, да покажа и на вас, за да ми позавиждате. Хи-хи :)

Here Comes Summer

Здравейте момичета,
След като блогър претърпя блогокрушение последните няколко дена - музата ми някъде се е скрила, затова и думичките към тази публикация няма да са много. :)
Моя милост продължава щурма за гост дизайнер на Мо.Тъй като ще го избират измежду всички участвали в първите две предизвикателства на месеца - реших да направя картичка и за темата "Лятото идва" тази седмица.

Monochromatic

Здравейте мили дами,
Който ме следи по-отдавна знае, че пристрастеността ми към дигиталните печати на Мо датира от почти година. Всъщност, поглеждайки назад вероятно поне 1/3 от всички картички и проекти, които съм правила са с нейни картинки. Дори се кандидатирах да дизайнер миналата година, но тогава щастието не ми се усмихна, защото имаше ужасно много участия, кое от кое по-красиви.

Сега реших да участвам с тази картичка в новото предизвикателство на Мо, чиято тема е Монохромно - или с други думи - бяло + още един цвят. Освен всичко друго мисля отново да опитам късмета си - този път за гост дизайнер. :)

P.S. For English, please use Google translate on the side bar. Thank you!

Бухалско

Привет мили дами,
днес ще Ви разкажа за един проект, който много ме въодушеви, когато ми го възложиха. Не, че е някакъв грандиозен или нещо, но преди няколко седмици родителите на племенницата ни, ме помолиха да изработя украсата за партито, което планираха заедно с още едно момиченце, родено на същата дата. Времето беше кратко, но това по-скоро ме амбицира, отколкото разтревожи. Бяха си избрали темата на детското парти да са бухалчетата, а цветовете да са розово и кафяво. Това беше изходната точка, от която бяха тръгнали, а моята задачка беше да направя гирлянд, торбички за подаръчета за гостите, както и парти шапчици за двете малки госпожици.
Само че поради лошото стечение на обстоятелствата - факта, че партито се падаше по Великден, а повечето от гостенчетата щяха да пътуват - то така и не се състоя.
До момента, в който разбраха това, аз вече бях готова с гирлянда и торбичките, затова и ще мога да Ви покажа само тях.
Надявам се да не ме бичувате за кошмарните снимки на нещата, защото ги правих много набързо, нямах добри условия за снимане, най-вече защото гирлянда нямаше как да го закача за снимката. А в последствие въпреки неосъщественото парти - си им ги дадох нещицата, за да им се порадват.

Сега едно по едно.
Това са бухалчетата, които сглобих аз. Тук даже не са залепени все още. Направих си шаблонче за формата на тялото, очите, крилцата, а крачетата рязах с накъдрена ножичка.



А това е прототипа на торбичката за подарък. Снимана е вечерта, затова и цветовете са доста кофти.Идеята беше всяка торбичка да има различен бухал като комбинация от цветове.Аз тъй като не съм свикнала да правя големи количества - всичката работа по 11-те торбички ми отне около 2 вечери от по няколко часа, включващи рязане и сглобяването на всяко бухалче и рязането, лепенето и декорирането на торбичките.



Гирлянда също ми отне около 2 вечери. Рязах всяка буква поотделно, декорирах с цветенца и капчици роса, но лепенето на самите картончета с буквите за панделката беше това, което най-много ме изтормози, но в крайна сметка успях.
Тук се виждат и готовите торбички, на които нарочно не съм им вързала панделките за снимката, за да не се мачкат при вързването и развързването, и затова седят малко голички.






И за финал - картичката, която направих за двугодишната млада дама, стараейки се да е в същото цветово съчетание като планираното парти. Съчетах я с предизвикателството на Елшите, което реших да задам тази седмица, и така се появи дантеленото цвете. :)
Всъщност това е единствената ми картичка с около 20-минутен живот. Двете палави ръчички й видяха сметката в мига, в който я докопаха. И май аз бях единствената, която хич не си го сложи на сърце. За мен една картичка си е изпълнина предназначението щом някой я е получил и прочел. :)

Някакво такова...

Напоследък правя картички, които така и не показвам..

В началото като си направих блог - бях като невидяла. Пубикувах ли публикувах - не можех да се спра. Всичко, което правех, цопвах тук само за да го покажа. Изпитвах нужда да бъда похвалена, потупана по рамото, окуражена... Понякога публикувах по 2, даже 3 публикации на ден. Голям ентусиазъм ме тресеше.

След време поразредих публикациите - по една на ден, понякога през ден... Някои мои картички дори не виждаха бял свят тук, било поради липса на снимка, било поради факта, че не си ги харесвах особено.

Вече публикувам веднъж-два пъти на седмица... именно защото след направата на толкова много картички ми се иска да показвам неща, които си струват отделеното Ви време да надникнете тук. Такива, които не са просто някакви си картички, защото си мисля, че сте се нагледали на тях, или поне ако са картички, то да се отварят по интересен начин или да са сгънати необичайно. Иска ми се да правя повече нестандартни проекти, по-времеемки, по-сложни.

Истината обаче е, че откакто ме повишиха на работа, времето за хобито ми драстично намаля и в крайна сметка докато вляза в крак с тази промяна, отново опрях до съвсем стандартни картички.

Мислех си дали да ги публикувам в различни постове тъй като тематично не се връзват изобщо една с друга, защото са правени за различни поводи, но в крайна сметка ще направя една "Манджа с грозде", защото макар и много да си ги харесвам и трите са картички, съвсем в мой стил.

Първата и втората правих по молба на моя колежка (ставам известна вече във фирмата хихи) :)
Тази е за предстояща сватба, на която ще присъства и искаше да е в пролетни цветове, затова я направих в розово, зелено и бяло.





А тази е за рождения ден на майка й. Трябваше да е симпатична и сладка картичка. Опасявам се, че я направих май малко по-натруфена, отколкото ми беше първоначалния замисъл, тъй че ако не допадне на колежката - ще повторя опита.





Последната картичка е за едно мило младо семейство - също мои колеги, които току що се нанесоха в нов дом. Никога не бях правила картичка за новодомци и бях много ентусиазирана, а тези птичета много ги харесвам, тъй че стана неочаквано добра комбинация. :)