сряда, 27 април 2011 г.

Едно бюро и хиляди усмивки

Здравейте момичета,
Наскоро и аз правих реорганизация на работните пособия и понеже Тони повлече крак, сега се оказа, че е най-подходящия момент да снимам моето местенце, докато не съм разхвърляла безобразно отново. Вдъщност до преди тази зима се ширех на едно друго дваж по-голямо бюро в другата стая, но тъй като блока ни единодушно спря парното и се принудихме да вземем климатик - трябваше да се преместя в топлата стая, ако не искам да кристализирам докато творя.
За тази цел си взехме и това малко бюро, което ще Ви покажа и се наложи на него да побера всичко, което използвам най-често. Така го натъпках, че реално не остана място за Cuttlebug-a и шевната машина. Те си останаха в другата стая, където цяла зима прескачах за няколко минутки да потракам със зъби докато шия или режа нещо. :)
За сега още съм в чуденка дали да местя през лятото всички тъкъми отново там, но ако съвсем ми отеснее ще му мисля.
Бюрото ми се намира между прозореца и спалнята ни, и е широко около метър.



А това е поглед по-отблизо с обяснения какво има отгоре. :)




П.П.Едва като публикувах видях колко са ужасни снимките в голям размер.. Съжалявам за това, ама обещавам, че при първа възможност ще ги подменя..Честна картичкоправяческа!

четвъртък, 21 април 2011 г.

А бяхме млади.. ;)

Сега да не помислите, че като малка съм била момченце. ;) Нищо подобно! Просто всичките ми съзнателни спомени от детството ми са свързани с моето братче-акробатче (по този закачлив начин го наричаше баба като беше малък, не че е бил с гимнастически заложби хихи). И понеже деляхме една стая, както и всичко в нея и извън нея - си имахме и едно колело в един определен период от живота ни преди да се сдобием с по-голямо с помощни колелца. Та това прословуто триколелно (има ли такава дума, а?)колело беше нашата стихия през лятото и се надпреварвахме кой ще се дореди първи. :)





Хартията, която ползвах е Up Up Away (Високо в небесата) на Dovecraft и понеже тя сама по себе си е изключително красива с глитърен ефект, реших да се въздържа от други неща по картичката. Буквичките и те са изрязани от тази хартия - за мое учудване имаше няколко листа само с буквички - нещо, което до сега не съм имала в другите си хартиени блокчета. :)

И тъй - всички от Зеления отбор Ви чакаме в новото предизвикателство "Детски Спомени". :)

понеделник, 18 април 2011 г.

Лимон-ада

Здравейте дами!

Караоке преживяването беше супер! Всъщност надмина очакванията ми. Ние разбира се бяхме една от най-забавляващите се компании, независимо от това, че ни един от нас нямаше певчески данни.
Даже моя милост се престраши да пее, но.. в квартет. Което беше доста стратегическо решение, защото ако някой не успее да прочете навреме текста или го сбърка - има още 3-ма, които ще замажат положението.;)

За мое учудване имаше невиждан наплив от неосъществили се певци. Една част, от които си беше повече от очевидно защо са попаднали в тази категория. Но пък не мога да си кривя душата и да не кажа, че имаше 2-3 таланта, които се отличаваха със завидни гласови данни. Чак се учудих колко добре им се получава. :)

Като цяло след посещението ми на караоке-бара стигнах до заключението, че непременно ще повторя! ;) А пък който не е бил на такова място - горещо му препоръчвам поне едно посещение дори само от любопитство. ;)

Накрая ще Ви покажа и картичката, която се въртеше в главата ми отдавна, но понеже счупих иглата на шевната машина (не ме питайте как), направата й се отложи доста във времето.




И да Ви поздравя с песничката, която пяхме с малко данни, но огромно желание на караокето.





петък, 15 април 2011 г.

Шик

Отивам на караоке. Първото ми караоке в живота. Може би и то нямаше да се случи ако не беше рождения ден на една приятелка. Само се надявам да не се налага да пея..
Навярно и без да го кажа, ще се досетите, че пея зле.. Не, всъщност не пея зле - пея кошмарно зле. :) Въпреки, че съм музикална и възпроизвеждам добре в главата си съответната мелодия - някак си устното възпроизвеждане не ми се удава.
Да, сигурно ще кажете, че в караокето народа пее и без да може, ама като за сефте не мисля, че ще се очупя от 1-вия път... Ако повторя някой друг ден - може пък да се престраша да пограча. ;)

И докато не съм почнала съвсем да закъснявам ще Ви покажа картичката, която ще й подарим.



четвъртък, 7 април 2011 г.

Обич

Хай банда!
Доста дълго време не успявах да се настроя на публикуваща вълна. Хем ми се искаше да Ви покажа и тук какво съм правила напоследък, хем си намирах оправдание, че така или иначе виждате картичките ми в предизвикателствата на Елшите.
Тъй и тъй съм решила да си ги събирам и на собствения си блог, затова ще ги цопна и тях, но не преди да свърша с това, което съм си наумила да Ви кажа. :)

Картичката, която днес съм решила да споделя с Вас е направена и посветена на една конкрета тема, която поради така стеклите си обстоятелства не мога да кажа, но това от своя страна ме наведе на ред мисли. Мисли за братята и сестрите, за обичта и перипетиите помежду им.

Винаги съм искала да имам сестра. На това отгоре аз съм по-голямото дете в семейството и да речем, че съм имала известно време да си помечтая да имам сестричка, но.. мечтите ми траеха едва 3 години, точно до тогава, когато не се оказах с братче.

Няма да отрека, че на моменти това ми се е струвало като наказание. :) Сигурно тези, които имат по-малки братя ще ме разберат най-добре. Като малки колкото сме се забавлявали заедно, толкова сме се и били... Разбира се до момента, в който той не стана по-висок от мен и вече.. нямаше как да надделявам в боя. Но разбира се тогава ми дойде на помощ женската хитрост. Когато той ме ядосваше или исках да му отмъстя се разревавах и се оплаквах на мама, без дори да ме е пипнал и тя го мъмреше, което беше всъщност доста удовлетворително за моя милост. :)

Към сегашния момент имам за брат един чудесен млад мъж, поне с една глава над мен, който отдавна не се обръща към мен с "Како".(което всъщност намирам за доста основателно) и когото много обичам!






Следващите две картички, както казах са Ви вече познати.

Едната е Pop-Up картичка, която правих за вдъхновение с голям ентусъазъм за темата, която приключи този понеделник при Картичкофуриите.





А с тази картичка специално направена за Елшовото предизвикателство, искам и тук да пожелая на Рали и Ем много енергия, за да издържат на темпото, с което така светкавично се развиват и винаги да вървят напред и нагоре! Много съм щастлива, че сбъдват не само своята мечта, но и тази на много крафтъри - да има място, където всеки да се чувства по-близо до това прекрасно хоби, да се учи и да среща много нови приятели! Успех, мацки! :)




LinkWithin

Може да харесате и нещичко от: