~ Fairy Dreams ~

Влюбени пиленца

2012-02-14T11:56:00.004+02:00

От години не съм празнувала Трифон Зарезан. Алкохол много много не пия, лозе отдавна не съм виждала, а освен това от няколко години съм перманентно влюбена и отбелязването на Св. Валентин ми е по-на сърце. Всеки път се старая да направя нещо , което да е лично за Сънчо, свързано по някакъв начин с любовта ни или с нас самите като двойка. Тази година направих тези две влюбени птичета. Замислям ги от няколко месеца, но в крайна сметка успях да ги завърша едва ден преди Св. Валентин. Символиката е, че на галено му казвам "пиле" и някак си идеята се появи от самосебе си, а с нея и тази беличка двойка.

Не беше никак толкоз лесно, колкото изглежда! Най-ме затрудни човката. Накрая просто я оцветих, вместо да я пришивам от отделен плат. После всяко пиле бе прилежно "набучено" на дървено шишче, а от самосъхнеща глина им направих стойките, след което ги с скрих с тревичка направена от креп хартия. Туй то... Двете пиленца ще хвръкнах при Елшите този месец.

И на финала искам да пожелая на всички влюбени-загубени и опиянени от от днешния празник - независимо дали Любовен или Винен да отбележите деня подобаващо както си му е реда - с много целувки или весела компания, а защо не и двете! :)

Малко, но от Сърце

2012-02-08T11:00:00.000+02:00

Подгответе се!

Днес няма да Ви показвам нещо забележително, ама хич даже. Тъй че да не очаквате много. ;)

Викам си ей тъй да се намирам на приказка, да Ви покажа какво направих вчера под натиска на времето, желанието да използвам новите платове на Тилда и изкопченото вдъхновение, което се запъваше като магаре на мост и не щеше да ми съдейства изобщо.:)

Натиска на времето беше щото напоследък вечерите ми минават в спане или опит да не заспя още в 20ч., а на всичко това отгоре - идеята за въпросното "подаръче за спомен" се пръкна в последния момент.

Стига толкоз дъра-бъра - ето го и нещото, което правих за една момиче, което започва поредното пътешествие в дебрите на професионалното си развитие и отива да работи на друго място. По този повод исках да й направя нещичко с пожелание за успех и много обичащи я хора на новата работа.

Edit: И понеже съм изключително разсеяна - едно птиченце ме подсети, че вдъхновителните елементи при Елшите включват точно сърце - моменталически се засилвам да участвам ТАМ.

Правих я по ето това клипче:

(За)меч(т)ателно...

2012-02-03T23:26:00.000+02:00

Признавам си, правих тази картичка, отпускайки се по течението на идеята, която имах в главата си. Исках цветовете да са по-бледи, леко увяхнали, малко състарени. Не ме бива обаче много в старинния стил и каквито усилия и да положа не го докарвам баш.

Тая картичка не е особено shabby chic май. Оказва се, че освен пастелните тонове и старинния вид, другите неща, характерни за този стил са ми Тъмна Индия, но тъй като я правих с мисълта за предизвикателството на Тони и за Crazy Challenge, заради което тези два слънчогледа озариха картичката, съм решила, че ще я включа на двете места.

Обаче да знаеш, Тони, че не съм от сръдливите и ако не съм докарала картичката да пасва достатъчно на темата - хич не се тревожи да ме дисквалифицираш, ок?:)

Voodoo Love

2012-02-01T10:00:00.000+02:00

Така е хора.. Любовта не е само рози, бонбони, сърца и сладникави имена.. ;)

Много ми се прииска този път да подходя към Св. Валентин по един по-различен и майтапчийски начин. На пук на всичкото розово и червено да заложа на съвсем различни цветове и да се пошегувам с любовта. Е, не съм толкова смела да си правя шеги с нея в истинския живот, но затова пък в картичкоправенето - мога да си експериментирам колкото си искам. :)

Печатът, който съм използвала е на почти две години, но все още е сред тези, които най-си харесвам. Жалко само, че заради тематиката му, не мога да го ползвам често, но затова пък винаги е с удоволствие.

В комплект с картичката този път уших една вуду кукличка - репродукция на тази от картинката. ;)

Вече сте се сетили сигурно, че туй всичко го правих по повод новото Забавлятелство, което този месец е под емблемата на любовта и заедно с останалите вдъхновителки ви предизвикваме да направите Любовна или Сватбена картичка или друг хартиен проект. :)

Колкото повече - толкова по-хубаво!:)

2012-01-27T16:24:00.000+02:00

Хора, какво да Ви кажа- Много ми е трудно да отказвам. :) От два дена си мисля, че годината е пред мен и, че сърце не ми дава да оставя някоя от вас без нещо, дори малко, направено от мен, затова реших, че подаръци ще има за всички дето оставиха коментар под предишната публикация. :)

Да видим дали ще успея да ви изредя всички без да сбъркам:

Kaxala

Lionelsa

Te4eto

Пъстър Свят

Goldie

Iva

KalySto

Arcadia

Cvety

Esi

Мила

Dani

Щурчо

Donika

Дани-Цветни Фантазии

Svetla

Общо - 16. С някои от вас се знаем и Ви имам координатите, че и не само тях хихи, с други не още и затова плийз - метнете на мейла по един адрес, за да зная къде да разпращам изненадите. Мейлът ми го има в профила. Ако случайно съм пропуснала някой - не е било нарочно и веднага ще се поправя - само да се обади. :)

И за да си има публикацията картинка, ще Ви покажа какво правих за майката на моята половинка, която вчера беше рожденичка. :) Тя е много сантиментална дама и реших подаръкът да е посветен на това. Уших й малко несесерче, направих й едно календарче и облякох в същия десен кориците на едно албумче за снимки.

Pay Some Love Forward - 2nd Edition:)

2012-01-25T14:00:00.000+02:00

Банда, вижте ся..

Тая игрица не бива да се превърща в дебнене и надпревара кой ще се запише на най-много места да получава нещичко.Аз затова и почаках малко да се уталожат страстите и публикувам чак сега този пост.Знам, че на всеки му се иска да получи от всички, но има два момента, върху които размишлявах и се надявам да не ми се разсърдите, че ще ги споделя.

1-во.. Ако 5-те места бъдат заети от хора вече пуснали публикация за играта в блога си.. то това неминуемо води до спирането на веригата в играта. Нейната изначална цел е да създава радост и да може да се включват постоянно нови и нови хора.

2-ро.. Да, няма ограничение в при колко човека ще се включиш, но тъй като идеята е да даваш повече отколкото получаваш. И тъй като реално няма как като се включиш при 4-ма човека - да направиш 20 подаръка (за всяко включване по 5), за себе си съм решила да оставя тази публикация за известно време най-отгоре, за да добавям по още едно свободно място, всеки път, когато участвам в инициативата при някого.

И така - условията са ясни.Първите 5 човека, които коментират под тази публикация с желание да получат нещо ръчно правено от мен, ще се постарая да им изпратя по една изненада до края на 2012г.Те на свой ред ще трябва да предадат тази хубава инициатива нататък, да публикуват такъв пост в блога си и всеки от тях да подари по нещо ръчно правено на още 5 човека.

В моя случай - към настоящият момент ще пратя подаръче на първите 8. (това число ще бъде променяно ако се запиша още при някого така че .. To Be Continued...)

С цвят на кафе и небе...

2012-01-21T00:50:00.000+02:00

Много ми се иска да съм като онази богиня с многото ръце. Няма да възразя да имам и много крака и глави, все ще са от полза. Но към дадения момент мечтата ми е предимно за ръцете. Обичайно хората се молят за повече време, ама си мисля, че с наличното човек би се справил прекрасно ако имаше тук таме по някой друг крайник в повече.

Сигурна съм, че няма жена, на която да не си е помечтала поне веднъж да можеше едновременно да мие чинии, да простира, да прахосмуче, да се гримира и да прави картички. :)

Бас ловя, че дори да не сте си помечтали, със сигурност се замислихте колко хубаво би било да разполагаме с чифт ръце за всяка дейност, а не да се налага да редуваме тия дейности с един единствен чифт ръце и постоянно недостигащо време.

Та за недостига на времето си говорим. Не, не се оплаквам! Да поясня, за да не ме разберете погрешно. Започнах тази година с нагласата за промени и сега, когато те ми се случват, възнамерявам само да се хваля. :)По-скоро казах всичко това, за да обясня защо така се скътавам и не публикувам тъй интензивно. :)

Все пак опитвам се да мятам едно очо тук и там. Да се изказвам за щяло и нещяло и да коментирам, където успея де що сваря картички и творения. :)

Даже се опитвам и картички да правя. Ама от две седмици опитване, резултатът едва сега е на лице. :)

Ето и предизвикателствата, в които с най-голяма гордост ще я включа:

Mo's Digital pencil Challenge - Stitching

Digi Doodle Shop Challenge - Blues and Browns

(Купи)Дончо

2012-01-06T18:05:00.002+02:00

Така е то - няколко месеца преди Коледа, започва празничната еуфория, след това има малко затишие колкото да си поемем дъх и ... ей го де е Св. Валентин.

Абе не съм още на розовата вълна, още тъгувам, че Коледата отлетя, обаче пък много ми се шиеше нещо и така този Купидончо се появи на бял свят като талисманче на нашата любов с милото. :)

My Favorite Top 11 for 2011

2012-01-05T11:05:00.001+02:00

Да Ви кажа, не обичам много равносметките. Най-вече защото те се появяват след като нещо е приключило, за да се даде път на новото. Но истината е, че си имам отделни папки на компютъра, където си събирам картичките за всяка година и обичам от време на време да се връщам в различните години и да си спомням какво съм правила. :)

В случая се заразих от публикациите на няколко момичета с любимите им картички през 2011 и аз "Барабар Гери с крафтърките" реших, че идеята е много яка и ... Ей ги на -

Моят личен Топ 11 за 2011.

Картичката за РД-то на Злати.

А тази беше за РД-то на Жоро - половинката на Злати.

Двете правят едно цяло и все още държат първенството за най-оригиналната лично моя идея в цялото ми творчество. :)

Тази си я харесвам много, защото е изчистена, синя и я прави в момент на вдъхновение. :)

Хартиите, които използвах за тази пък - ги имам от самото начало на картичко-кариерата ми. На Basic Gray са и отдавна са спряни от производство и много ми се свидят поначало, но тук не устоях на желанието да сложа именно тях.

Тази картичка е притежание на Кали. Посветих я на нея, защото тя много обича да ползва хартиени дантелки в своите картички и по този начин вдъхнови и мен.

Тази е правена по скеч на Sketch Saturday мисля, но всъщност тогава точно си бях взела тази Прасковка на Мо и си търсех повод да я използвам.

Тази е един от личните ми рекордьори по брой цветни хартии. В нея са точно 5 различни десена.

Тази е за мама. :)

Тази също правих с много желание. Хартиите отново са на Basic Gray и отново отдавна ги няма на пазара, а идеята с пеперудката в кафеза си е мое хрумване, макар да съм сигурна, че и някой друг се е сетил ама ми харесва да си го казвам.

Цветята тук са лично мое производство. Държа да го отбележа, защото аз поначало съм мързеливичка и ползвам предимно готови елементи. :) Направени са от канава или канаваца (не съм сигурна кое е правилното) Горната част е от по-тънка, затова се получи този рошав ефект, а долната е от по-плътна канава.

Любимите ми гушнати пингвини.

И на финала - най-трудно избираната последна картичка от Топ-а. :)

That's all folks! :) I decided to make Top 11 cards for 2011, although I wanted to make Top 211 :) It's always so difficult to choose only several cards when you make every single one with love.

This post is inspired by Debby's Challenge and I had a lot of fun looking back and seeing what cards I've made the previous year.

С желание и пожелание

2012-01-01T10:25:00.000+02:00

Здравейте банда!

Наспахте ли се?Бас ловя, че всички са будували поне до 24ч. снощи :Р Пък аз на басове дето ще загубя не се фащам.. хихи! :)

Сега по темата и по-накратко, че съм отвикнала да пиша толкова начесто в блога, а напоследък все пиша ли пиша, а Вие четете ли четете.. Ще вземе да Ви доскучее! :)

В деня, в който се роди младата 2012г., започва и Третото Забавлятелство, което е на тема "Рожден Ден". Фасулска работа, нали? Почти мога да си представя как доволно потривате ръце, а в мозъчетата Ви има тълпа от идеи, които се ръчкат една друга, коя да мине по-напред. ;)

Аз да си призная направих 2 картички. Едната я претупах ама така безобразно, че чак мен ме беше яд на себе си. Знам, че сега ще кажете, че не е лоша, ама на фона на тази, която направих наистина с желание - чудовищно бледнее. :)Ето да Видите за какво говоря:

Тази 1-вата ще я включа в още няколко предизвикателства:

Sketch Saturday

Mo's Challenge

А ето я и попретупаната картичка:

Пожелавам Ви Новата 2012г. да е благодатна и щедра към вас във всеки аспект на живота Ви! :)

И да не Ви разочарова по никакъв начин!

Пенсионерско

2011-12-30T13:25:00.001+02:00

Споко, не съм чак толкова дъртичка, ама то с тия постоянни промени в закона и увеличаване на възрастта за пенсиониране, човек взема да се чуди какво да прави. :)Та и аз така - Викам си: "2 години при Елшите, време е да дам път на младите!" :) Пък и както казват мъдрите хора - "Нова Година - Нов Късмет".

Как неусетно се изтърколи това време само, а? То всъщност аз съм си същински дизайнер-ветеран - щото по чужбинско, периодите за дезайнери са 3 или 6 месеца.

Освен туй сега вече и аз ще мога да се боричкам за страхотните им награди. :) До сега можех само лакомо да се облизвам отстрани. Хи-хи :)

Много ми беше вълнуващо да съм част от Екипа на "Двете Елши", да Ви предизвикваме, вдъхновяваме, че и себе си барабар с вас. :) Всичките са големи пичове, не че е нещо, което не знаете, и съм убедена, че са Ви замислили много нови изненади през 2012!

Ей го и момента с благодарностите, нали не смятахте, че ще пропусна. :) Искам да благодаря специално на Елшовият тандем - Рали и Ем и на двете други Елшови клончета - Светлето и Злати, за всички усмивки, за сплотения екип, за отдадеността, разбирането и най-вече приятелството!:)

И за финал тъй както сме на пенсионерска тема - един виц - да се похилите и вие:

Някаква баба за пръв път трябва да напише чек. Стои в банката и се чуди какво да прави. Чиновникът й казва:
- Само се подпиши отдолу.
- Как да се подпиша?
- Ами както се подписваш като пишеш писма примерно.
Бабата усърдно изписва:
"Целувам ви всички. Баба"

Еленчета и интересности

2011-12-29T21:00:00.000+02:00

Здрасти банда, липсвах ли Ви?:)

Планирах да напиша това предпразнично, ама едва сега се добирам до интернет и до време, което да отделя за това. :)Идеята за този пост се роди, когато видях едни елени на Тилда, които много ми се искаше да пробвам да ушия. С две думи, планирах да разпрегна елените на Добрия Старец и да ги подаря на обичните си хора. И понеже преди Коледа те му бяха нужни, за да си раздаде подаръците, вече след като тази важна работа е свършена - с чиста съвест направих всичко запланувано.

Да си призная, понеже не бях съвсем наясно с тези благородни създания с големи рога, специално реших да се просветя по повод на тази публикация. И тъй и тъй съм почнала, викам си - да взема да споделя с вас какво и къде прочетох, щото е се оказа далеч по-интересно, отколкото очаквах. :)

"Английският преподавател в семинария Клемънт Кларк Мур е кръстникът на елените на дядо Коледа. През 1822 година Мур написал стихотворение, което посветил на Свети Николай, и го прочел в тесен семеен кръг по случай Коледа.Стихотворението, което преобърнало представите на съвременниците на Мур за добрия старец, се казва „Twas The Night Before Christmas” – „Беше нощта преди Коледа”, което е известно и като „Посещението на Свети Николай”.Мур е първият човек, който описва Санта Клаус като възрастен червенобузест човек с кожух, който пристига на шейна, теглена от северни елени, и влиза в къщата през комина, за да остави подаръци на децата.

Мур дори дал имена на осемте елена на дядо Коледа – Dasher (Изумителен), Dancer (Танцьор), Prancer (Луда глава), Comet (Комета), Cupid (Купидон), Vixen (Кавгаджия), Donner и Blitzen.Последните два елена са с имена от немски произход и означават Гръм и Светкавица.

Мур не искал никой да знае за стихотворението, тъй като бил уважаван преподавател и не можело името му да се свързва с лека поезия.Но приятелка на семейството изпратила творението му в четен нюйоркски вестник и той го публикувал, като се уточнило, че авторът е анонимен.

Едва след 22 години, Мур признал, че той е писал стихотворението.В стихотворението се разказва как мъж, чиито жена и деца спят, се събужда от шум и вижда Свети Николай, който се приземява върху покрива на къщата му с шейна, в която са впрегнати осем елена. Той влиза през комина и оставя подаръци в чорапите на децата, които се сушат до камината.

Най-известният елен на дядо Коледа – Рудолф, известен с червения си нос, е създаден от Робърт Мей през 1939 година. Писателят измислил историята за Рудолф в детска приказка в стихотворна форма. Пръв неин слушател и може би вдъхновител била 4 годишната дъщеричка на Мей – Барбара.В оригиналната версия Рудолф е с червен нос и не е израснал на Северния полюс, заедно с другите елени на Дядо Коледа. Той живял в обикновено селце когато Дядо Коледа минал оттам, видял го и го харесал за водач на еленския впряг най-вече заради добрият му нрав и червеното носле. Така елените на дядо Коледа станали девет.

Рудолф е този, който е впрегнат най-отпред, той е и най-важният елен сред всички останали.Червеният нос на Рудолф помага на дядо Коледа да намери пътя към домовете на децата, дори когато времето е мъгливо – тогава носът на Рудолф свети като фар."Има доста теории за това от какъв пол е Рудолф. Смята се, че всъщност прочутото еленче е от женски пол, защото през това време на годината мъжките елени губят рогата си, а тъй като Рудолф все още е с рога, той биологично е момиче."

Източници: Sanovnik.bg, Az-deteto.bg, Dnes.bg

А сега, ако не ви се е изчерпало търпението - да Ви покажа моето 1-во еленче, както и второто.. :) Останалите сладури отидоха при новите си собственици без да успея да ги снимам, но тъй като породата им е еднаква - с малко въображение ще си представите как са изглеждали и останалите. :)

И на финала - една забавна Коледна флаш игричка с еленчета и джудженца. :)

Весели празнични дни на всички!:)

Щастливи Празници, симпатяги!

2011-12-22T20:29:00.001+02:00

Не знам дали има предКоледна депресия, ама имам чувството, че последните дни нещо хич не ми се пише тук. То всъщност не е депресия, ми думичките ми и те са запразнили или просто са се скрили на топло, пред вид студът навън.Добрата новина е, че ще си имаме снежна Коледа! :) Разбира се и тази година по традиция Коледните картички, които направих - няма да стигнат. Затова се успокоявам с мисълта, че ще се постарая да се реванширам за предстоящите празници през следващата година. :)

Искам тази картичка да е поздрав за всички, които надничаха при мен през изминалата година! Да знаете, че ми топлите душата! А коментарите Ви винаги са ми били скъпи и всеки път ги чакам с нетърпение и трепет! Много съм щастлива, че именно Blogger е причината да намеря много нови приятели, да се запозная с такива сладурани като вас и да обменяме идеи и опит! Обичам Вииииии!

Нека тези светли празници Ви донесат много топлина в сърцата, обкръжение от близки и обични хора, много щастливи емоции и... разбира се Добрия Старец да Ви донесе това, което най-много желаете! :)

Голямо ГУШ от мен:)

Закърпено:)

2011-12-16T10:12:00.002+02:00

Викам си, да разнообразя малко, че от известно време все коледни картички показвам, а пък тази дето ще ви споделя днес я правих отдавна, отдавна и все не идваше ред да я покажа.Не е от най-впечатляващите ми проекти, но пък идеята за нея има замисъл, който ако не Ви го кажа, няма сигурно да му обърнете внимание. :) Цялостната концепция, когато я правих беше да прилича на Пачуърк, защото специалната й получателка се занимава именно с това. Освен това е супер позитивен, лъчезарен и сърдечен човек и нямаше как да не се спра на тези шарени цветове. :)

Много се радвам като наминавате насам и Ви пожелавам един страхотен предколеден уикенд!:)

Звънчета с Медени Гласчета

2011-12-12T18:43:00.001+02:00

След вчерашната ожесточена битка с облика на блога, чийто резултат завърши с щастливото 1:0 за мен, ред е да си покажа и камбанката, че ей сега ще дойде четвъртък и ще свърши Елшовото предизвикателство.

Под секрет да Ви кажа, че това беше един от нерезлизираните проекти за "Предай Нататък". Бях взела 7 такива дървени шаблончета с формата на камбанки, за да ги превърна в коледни украшения за елха, но след като идеята за подаръчетата претърпя метаморфоза, украсена стоеше само тази 1-вата. Добре че преди 2 седмици на гости ми дойде една приятелка, за която вече подозирам, че е дигизирано джудже на Дядо Коледа, и една вечер с дружни усилия декорирахме останалите камбанки. :)

Всички те, заедно с десетина коледни играчки и също толкова украсени свещи(които така и не снимах) ще бъдат моят принос за Благотворителния базар на Движение на Българските Майки, който ще се проведе от 17-ти декември, в рамките на една седмица в City Center (гр. София).

Всички неща на базара са направени с любов от много и все талантливи дами, а какво по-ценно да се сдобиете с нещо ръчно изработено или пък да подарите такова на някой обичан от вас човек!

Пожелавам Ви една наистина страхотна седмица!

Някъде там

2011-12-08T22:28:00.001+02:00

Тази картичка чака търпеливо от сутринта. 1-во седеше кротко на бюрото и тихо ме гледаше докато работя... А след като свърших, вече я чувах как нетърпеливо потропваше и надничаше зад гърба ми кога ще седна да й напиша думички. За съжаление днес нещо нямам вдъхновение за писане, затова колкото и сърдито да ме гледа, възнамерявам да я оставя самичка тук, а пък се надявам, че ще напишете някоя и друга дума да я утешите.

Коледна Книжка-звезда и Картичка с Изненада

2011-12-01T11:26:00.008+02:00

Отдавна исках да направя тази книжка-звезда. Още от момента, в който се сдобих с 1-вото си крафтърско списание, на чиято корица за пръв път я видях.
То е също толкова сантиментално, колкото и сегашният повод да я направя, а именно "Забавлятелството Мър-Мяу", което започнахме със Злати с много любов и ентусиазъм.
Темата този месец е Коледна и се надявам, че много ще й се зарадвате. Ще стане чуден коледен купон! :)

Докато не съм забравила - ще включа книжката в 1-вото Хоби Предизвикателство, с тема "Тиха Нощ, Свята Нощ!"

За любопитковците как се прави книжката-звезда - Ето Урочe:

И накрая, тъй като днес е Четвъртък, а по традиция в този ден излиза ново-новеничко Елшово предизвикателство, затова ще Ви покажа и моето вдъхновение там. :)
Вели ни предизвиква този път и ще правим Картички с изненада. :)

Аз мушнах в моята картичка една Мура Трио (нищо, че едва се вижда през дупчицата):)
Милото много ги обича и напоследък ги унищожава светкавично. И понеже поради тази причина запасите от сладки работи в къщи бързо, бързо свършват, го закачах, че ще направя именно такава картичка, за да му запазя поне една вафла до Коледа. (хи-хи)

Айде банда, запретвайте ръкави, а от мен Гуш и Весел ден!:)

За мама

2011-11-29T19:29:00.002+02:00

Хрумна ми спонтанно... Не, че е нещо ново под слънцето, но когато искаш да направиш нещо красиво и изключително за мама, липсата на вдъхновение може да е съкрушаваща.

Добре, че моето се завърна съвсем на време за рождения й ден. :) И всичко си дойде на мястото от самосебе си... :) За първи път оцветявам с дистрес мастила.. (да не повярва човек). Не е перфектно, но пък цветовете стават също толкова живи и наситени като с копик маркерите и много ми хареса! :)

До нови срещи, мацки! :)

Търпилото ми свърши... Бисквитено ми е..

2011-11-23T15:59:00.006+02:00

Аз не правя такива неща по принцип!

Да знаете, че иначе съм самата Търпеливост и мога да пазя тайни... ама това по принцип.

Де факто съм доста експанзивна, емоционална и си изпявам всичко дето ме вълнува. Разбира се стискам зъби, ама попитат ли ме и Край! :)

Не, че сега някой ме е питал, обаче вече не издържам и понеже резултатът е 4 на 2, ще спра да дъвча тва камъче и ще го изплюя. :) Искрено се надявам двечките, за които не зная все още дали са се докопали до туй дето ще Ви покажа сега - просто да не са имали възможност да ми кажат, че са си получили бисквитките... И най-вече да не ми се сърдят (много), че съм направила изненадата им на пух и прах.

Аз се пооплаках преди седмица за неволите си по Предаването Нататък. Наистина ми беше много трудно да се спра на нещо, което да намеря за достойно да получат другарчетата, които се записаха при мен. Добре, че се понаучих криво-ляво да шия, та да реша какво да направя. :)
Разбира се и тази идея претърпя промени докато стигне до финалния резултат.

1-во беше Бисквитко, затова и ще Ви покажа 1-во него. Кройката му обаче се оказа леко несъразмерна и главата му се получи по-малка от очакваното. И така си ми харесва де, но в последствие направих няколко подобрения. :)

Ето ги и Бисквитките, които получиха моите късметчета от "Предай Нататък" - Тони, Нети, Злати, Течето и Ади. Реших да зарадвам и Маги, която пък на свой ред ми прати една прекрасна брошка преди месеци, пак от същата инициатива и исках да й благодаря с нещо. На това отгоре тя пък утре има рожден ден и без да знам съм уцелила и този неин празник.

Реших да са Бисквитки, а не Бисквитковци, уших им по една поличка, оцветих ги самичка с кафе, какао и канела (дано още да миришат на меденки) и им нарисувах личица. :) И макар, че са Коледни, избързах малко, защото ме достраша да не би по празниците при натовареността на пощите да стане нещо и да не си ги получат навреме.

Ангелче със Зайчета

2011-11-21T11:07:00.006+02:00

Отдавна заглеждах това ангелче и много ми се искаше да го имам и понеже като всяка жена си търся повод или празник да се сдобия с нещо, което искам, си го самоподарих за рождения ден.. хихи.. ако трябва да съм честна наред с още няколко неща.
И бързо бързо реших да си намеря причина да го оцветя и направя на картичка. :)
Скеча е на Sketch Saturday, затова и ще я шмугна там.

Приятно ми е...

2011-11-18T15:20:00.004+02:00

Приятно ми е да се запознаем!
Казвам се Гери-Предизвикателството. :)

Какво да Ви кажа, хич не се замислих, че в един момент ще помъкна толкова мишници под една диня(хи-хи) или обратното.
И тъй неусетно се получи, че сЪ намърдах да Ви предизвиквам на две места едновременно, а пък на трето съм сред вдъхновителките...

Тази седмица е моя честта и удоволствието да гостувам на Картичкофуриите и за тоз светъл петък съчиних цяло стихче, посветено на темата на предизвикателството там. Верно, че не съм Деса-Поетеса, но пък не съм и за изхвърляне, какво ще кажете?:)

Ако по някаква невероятна случайност някой не е схванал - очаквам от вас Картички с Елхички или поне елхови клончета на тях, независимо дали ще са украса или просто хартията Ви ще е с такъв десен. :)

Втората картичка е Easel Коледна Картичка, специално направена за предизвикателството на Елшите, което измисли Рали! :) Няма кой знае какво да Ви разказвам за нея, а и пингвинчовците вече сте ги виждали, само че този път са в различна премяна. :)

И накрая, но не на последно място - имате още 10-тина дена да се включите в Забавлятелството, щото после иде новата тема и който успял да направи Картичка за жена - успял. ;)

Венец и малко гъдел

2011-11-15T12:25:00.007+02:00

Не помня кога за последно съм писала две публикации в един ден, ама тъй като в предишната не Ви показах нищо, което да не сте виждали, реших, че е редно да споделя нещо съвсем прясно. Хи-хи:)

Та значи - вече знаете за моят шивашки устрем, който така ме е понесъл, че съм във вихъра си.
Такъв вихър, че машината ми започна да скърца много застрашително, въпреки почти цялата тубичка смазка, която изсипахме с милото вътре.
Добрата новина е, че има и неща от плат, които не искат много шиене или поне моя милост от мързел и нетърпение го замени с лепене.
Сега ще Ви покажа моят Коледен венец, на който ни научи Кети в работилничките, на които ходя всяка събота.:)

Всичко по него би следвало да е шито, обаче аз да си призная не съм особено добра в шиенето на ръка, а и докато напълним звездичките и сърчицата с вата бяха минали 2 часа. :) Та... подходих рационално и вместо да ги зашия за венеца, ги залепих с топъл силикон. Кети, прости ми!:)

Днес реших да погъделичкам любопитството на 5-те сладурки, които ще получат подаръче от мен от играта Предай нататък, която ехеееее... беше отдавна отдавна и да им кажа, че -

Вече съм готова!

С бързина на костенурка и непохватност като на слон в стъкларски магазин, но се справих! И докато не съм решила, че ще им правя нещо друго - другата седмица най-късно ще им ги изпратя.

Държа да отбележа, че не съм се забавила толкова от мързел, а защото отхвърлих поне 20-30 идеи докато стигна до тук. Започвах да правя нещо, решавах, че е тъпо да им го подаря. Започвах друго, решавах, че е твърде дребно. Започвах трето и не се получаваше както ми се искаше.. и така до сега. Не, че финалните подаръчета са нещо главозамайващо - на фона на тези, които видях, че подари Течка (че и аз намазах после) :)и това, което получих от Маги...

Не знам защо, но други момичета не видях дали са пращали вече подаръците си. Дано тази игра не е потънала в забвение като някои други, в които хората се записват само да получат, но забравят да изпратят.

И за финал, ето и снимка на нещото, което съм им приготвила.:) Няма пък да го показвам цялото, за да не им разваля изненадата!

Забавени, но незабравени

2011-11-15T12:05:00.005+02:00

Напоследък не съм от най-сериозните публикатори.. :) Не знам има ли такава дума изобщо, обаче пък съм сигурна, че вие ме разбрахте. :)

От три седмици освен, че пиша рядко, ами и все не стигам до картичките, които правих за Предизвикателствата на Елшите. :)
Тъй че сега по ред на номерата, нищо, че вече са свършили, аз да си кажа. :)
1-вата картичка е вдъхновена от снимката на Светлето. Да Ви кажа, ужасно ме затрудни - 1-во защото умът ми напоследък все е при шивашките материали, а не при картичкоправяческите такива. И 2-ро, защото първосигнално снимката ми навя някак си меланхолия и тъга. Не знам защо, може би заради липсата на ярки цветове или самия пейзаж, който ми напоми на пейзаж рисуван от тъжен художник. А това са все настроения, които избягвам.
При все това ето я и картичката, която направих.

2-рата картичка, я видяхте съвсем наскоро в Новото предизвикателство на Елшите, зададено от Кали - Картичка с/за бижу. Много се чудех какво да направя, минах през какви ли не идеи и на финала се оказах с най-невпечатляващия проект по мое мнение. :) Ама аз съм щастлива, че другите мацки са ме отсрамили подобаващо със страхотните неща, които направиха!
В мойта картичка бижуто е застъпено в металните елементи върху цветята, с които се сдобих при един щурм, който направихме със Злати в един магазин за мъниста и разни джвъчки за бижута.
Картинката може би Ви изглежда доста странна и ако не сте установили защо е така - сега ще Ви обясня.
От доста време се каня да опитам да оцветя картинка със съвсем бледи очертания, почти никакви. Това е една от новите моди в оцветяването, обаче за мой лош късмет се оказа, че за да се получи добре, трябва много добре да боравиш със светлосенките. С други думи - аз още не съм дорасла за това, но пък поне си начесах крастата. Много исках да го сложа това момиченце на картичка... обаче го бях оцветила в такава комбинация от оранжево и зелено, че хъката-мъката някак си намерих подходящи хартийки, ама си признавам, че изобщо не съм удовлетворена.

Та така - 1-во да Ви покажа как изглежда оцветеното момиченце:

А ето я и картичката:

Коледно Чорапче

2011-11-06T15:21:00.003+02:00

"Я да видим дали ще познаете кой ши вчера Коледни чорапчета? - каза Гери, след което се изпъчи гордо."
Много обичам Коледните чорапчета аз и миналата година купих един грамадански такъв - супер готин. Разбира се до скоро и през ум не ми е минавало, че ще се науча да шия такива.
Ама да Ви кажа - научих се. При това за има няма 2-3 часа в Коледните работилнички за които Ви разправях, а резултатът е Ммммм..:)

Готовииии.... Старт!

2011-11-01T09:10:00.007+02:00

Добро утроооо!:)

Днес е великия ден, в който почва вече съвсем официално и реално Ново-новеничкото ни Забавлятелство.

Темата е Картичка за Момиче или Жена и вярвам, че много ще й се изкефите, хихи:) На мен лично точно тези проекти са ми най-приятни и винаги си намирам повод да направя още някоя женска картичка. :)

А пък наградата ще е Коледна и дано Ви легне на сърце, защото я избирахме с много желание. :)

Ето и тук да Ви покажа картичката-вдъхновение, която спретнах. :) Оказа се, че приготовленията за самия блог и Забавлятелството глътнаха почти всичкото време и се случи да правя картичката почти в последния момент, но всичко е добре, когато свършва добре, хихи.:)

Постарах се да отговаря и на условията на Saturated Canary Challenge, затова ще включа картичката си и там.

Буквата На Задоволството

2011-10-31T23:28:00.003+02:00

Знам, че не обичате дългите постове обаче тъй като тази вечер витае духът на Хелоуин, барабар с всички прилепчета, тикви, вещици и каквото се сетите... си припомних една приказка, която писах преди години, вдъхновена от празника..Мда, понякога пиша приказки, ама много рядко и съвсем любителски. :) Тази много си я харесвам, защото с нея участвах в един конкурс за лично творчество и макар да не го спечелих, много се забавлявах докато я писах. Идеята и всичко в нея си е изцяло мое хрумване и всякаква прилика с действителни лица и събития е напълно случайна. Хихи:)

***

Слънцето играеше на криеница с рошавите облаци и вече бе започнало да порозовява, докато денят все още упорстваше да отстъпи царуването си на нощта. Суматохата цареше с пълна сила по улиците на малкото градче сякаш всички бяха решили да се "екипират" за празника в последния момент. По улицата се чуваха гръмогласни подвиквания на продавачи на тикви: "Хайде на многофункционалните тикви, Народе! Който иска да пече, да яде, да чертае, да дълбае!". Със сигурност това време от годината бе най-печелившия сезон за тях. Хората се тълпяха и нетърпеливо почукваха тиквите все едно са узрели дини, после грабваха тази, която си харесваха и доволни от покупката се отправяха към домовете си. Децата подрипваха около родителите си и разпалено бърбореха как ще сплашат поредния съсед, а той ще им напълни шапката с лакомства.

Вратата на магазинчето за маскарадни костюми "Островърхата шапка" бе както обикновено отворена и при всяко нейно движение се разнасяше приятния звън на камбанките, закачени в горната й част. Входа бе застелен с изплетено от царевични листа килимче, в което бяха втъкани шарени топчета, с чиято помощ бяха извезани думите:"Але-хоп!". На пръв поглед това странно място хич не беше голямо - по-скоро дори тясно, но многобройните джунджурии наред с цветните дрехи, провесени по стените, му придаваха простор и пъстрота. Почти напъхало се зад вратата едно момиченце, упорито опитваше да нахлузи долната част на уж страховит крокодилски костюм, и неумело се препъваше в него, докато се мъчеше да го направи. Братчето й, което бе вече екипирано в нещо като рошав лилав губер, от който се подаваха само стъпалата и ръцете му вече притропваше от крак на крак до нея като от време на време я смъмряше, че се бави. Освен тези двама мънички клиенти в магазинчето беше и съдържателката му - Мис Кърли Ориндж. Тя беше ниска на ръст с топчесто луничаво лице, което бе винаги озарено от усмивка, а това въпреки привидната й грозота я караше да изглежда приветлива и мила. Картината допълваше неимоверно къдревата й рижава коса, в която тя редовно имаше по някой гребен, който не ставаше ясно дали е забравила или просто не е съумяла да измъкне. Носът й бе чип, а устните почти бледи. Бе облечена в жълта рокля на черни прилепи стигаща почти до глезените й, а около шията й имаше пухкав плетен шал. Единственото бижу, което носеше бе гривната от зъби на плъх, която бе подарък от неин таен обожател - гном, който и до ден днешен си мислеше, че е останал неразкрит, въпреки, че Кърли отдавна бе наясно с чувствата му, но не искаше да го наскърбява, затова се правеше, че не знае.

Виждайки се в напуканото огледало, висящо на отсрещната стена, момиченцето изпищя радостно. Въпреки, че зеления крокодилски костюм му хлопаше доста и всъщност приличаше на нещо средно между шар-пей и крокодил то бе очарована от него. Братчето му набързо извади останалите им пари и ги подаде на Кърли, която грижливо ги прибра в чекмеджето под тезгяха.
Когато звънчетата престанаха да трептят след като децата, хлопнаха вратата, Кърли забеляза, че вече е започнало да се смрачава. Трябваше да побърза! Изприпка до входа и завъртя табелката със задраскана вещица. Качи се по стълбите на горния етаж, където бе работилничката и шивашкото й ателие. Отдавна очакваше този ден - миналите 2 години все пропускаше Вещерските сбирки в навечерието на Вси Светии. Първо си бе навехнала много лошо малкото пръстче на левия крак заради една опърничава метла, която така и не успя да дресира и накрая подари на съседката да си мете двора с нея. А миналата година не присъства, защото бе на гости на далечната си леля по майчина линия Кикимора, която въпреки, че недолюбваше трябваше да търпи заради семейството си.

Приятелките й все я питаха кога пак ще направи от онзи неин вълшебен горещ пунш за поддържане на вещерската грозота и ето, че сега беше най-подходящия момент. Тя завърза престилката си и се надвеси над голямото котле върху огъня, за да провери дали вече е завряло. Със задоволство установи, че приготовлението върви по план - оставаше само да измъкне старата семейна рецепта за пунша. Тя взе едно разкикерчено столче, сложи още 2-3 книги отгоре му, стъпи с един крак върху него, опитвайки се да достигне най-горния рафт на библиотеката. След кратка борба с равновесието, Кърли успя да докопа това, към което се стремеше - доста дебела книга, с поокъсани корици, върху която пишеше "Какво да сготвим, когато мама я няма?". Разгърна я и започна да рови из нея, докато след миг усмивка озари лицето й. "Ето гооо!!!"- каза сякаш на себе си тя. После зачете:

"1. Тригодишен сок от киселици
2. 5 езици от дъждовници
3. 2 щипки от изсушена гъба пърхутка
4. 1 шепа ситно нарязана жабешка кожа
5. 3 връхчета от опашка на.. мо..мо.." - тук тя леко се запъна, прокарвайки пръстче по почти избелелите леко размазани думи.. "Морска котка" - продължи после, "и 6. 1 яйце от сврака"

Кърли отвори големия шкаф до вратата и за малко пирамидата от буркани, бурканченца, колбички и стъкленички да се срути, ако тя с ловък жест не бе подпряла най-долния ред. Тя внимателно разгледа надписите един по един, после измъкна това, което й бе нужно и успя да затвори вратичката точно преди всичко да се сгромоляса в краката й. Личеше си, че не й е за първи път. Погледна старинният стенен часовник. Беше вече близо 21ч., а тя имаше още толкова неща за вършене.

Младата вещица отдръпна капака на котлето - водата клокочеше и сякаш се опитваше да избяга. Тя взе съставките и започна да ги сипва една по една като стриктно измерваше точното им количество. След като сложи и последната оставаше само да разбърка добре, докато сместа се превърнеше в тревисто-зелено желе.

Ето, че към 23ч. след двучасово старателно бъркане пунша изглеждаше повече от великолепно или поне изглеждаше така във вещерските й очи. Определено беше доволна от себе си. Оставаше само да се облече подобаващо. Беше си ушила невероятна рокля с цвят на нощно небе, която въпреки, че бе скъсявала на няколко пъти - все още леко се суркаше след нея докато ходеше. Намираше се за неотразима тази вечер, нищо, че единия шев на роклята бе на криво, а звездите, които втъкна в косите си бяха по-скоро кичозни, отколкото красиви. На тръгване си пръсна малко парфюм от омайниче и носейки все още съвсем горещия пунш Кърли се отправи към хълма над градчето, където живееше Старата вещица Апчих, в чийто дом провеждаха забавата всяка година.

Шумотевицата се чуваше отдалече, а когато приближи Кърли вече можеше да различи надничащите тиквени фенери от прозорците. Дори не беше нужно да чука на вратата, защото нямаше такава. Къщата бе точно такава, каквато я помнеше от преди само дето днес бе по-оживено отвсякога. Някои вещици бяха дошли на метлите си и току профучаваха покрай нея, за да си ги паркират в единия край на огромната гостна, която по-скоро приличаше на зала, отколкото на стая. Традиция беше всяка вещица да носи по нещо на тези Хелоуийнски събирания и сега дългата маса беше отрупана с всевъзможни вещерски вкусотии - панирани крачета от паяци, плъши хапки, печени горчиви бадеми и от любимото й сладко от кисели краставички.

Докато оставяше пунша при останалите неща, чу някой да я вика по име:
- Ей, Кърлииии! Кърли Ориндж? От кога не сме се виждали с теб? Още от вещерския колеж! Помниш ли ме?

Кърли се обърна. До нея стоеше върлинеста жена с неимоверна грозота, която би била гордост за всяка вещица и се усмихваше с почти беззъбата си уста. Как нямаше да я помни - та тя бе най-грозната вещица в групата им и всички момчета я харесваха! Кърли се усмихна с едва прикрито нежелание:
- Естествено, че те помня Ъглина! Виждам, че си погрозняла още повече! - каза Кърли леко завистливо - Как си ти? Какво става с теб?

Ъглина се усмихна още по-широко.
- Ами какво да ти кажа, мила. Омръзна ми да работя за другите, та сега съм отворила мой ресторант и предлагам най-добрата вещерска кухня в областта. Трябва да наминеш някой ден!
- Разбира се. - каза Кърли, но тонът и хич не бе убедителен и докато мислеше как да продължи Ъглина я прекъсна:
- Ела, ела да опиташ от вкусотиите, които съм донесла. Да видиш какви неща правя. - и почти я задърпа към близката маса.

Кърли винаги бе завиждала на Ъглина за грозотата й и колежанските спомени, когато я видя отново - нахлуха като лавина в съзнанието й. Не веднъж й бе задигала гаджетата без дори да й мигне окото. Явно изобщо не помнеше, но Кърли не можеше да забрави такова нещо лесно.
Докато тя се опомни, Ъглина вече бе награбила нещо приличащо на парче изгоряла гума и й го набута в устата. В общи линии вкуса беше подобен, но младата вещица от благоприличие го сдъвка и глътна без възражения. Даже успя някакси да се усмихне. Но тъй като не й се искаше да бъде принудена да яде още от специалитетите на Ъглина реши да й отвлече вниманието, показвайки й своят питеен принос към тържеството.

- Ъглина, винаги си била много изобретателна в кухнята! - каза младата вещица, опитвайки се да не я засегне. - Нека и аз да те почерпя с моето скромно питие, което направих специално за Празненството.

- О, скъпа! Колко чудесно! С удоволствие ще опитам! - възторжено изрецитира Ъглина, докато Кърли вече наливаше в чашата от зеленото желе, подавайки й я.

Грозната вещица отпи малка глътка, после явно й се ослади и пресуши останалото съдържание на чашата на един дъх, след което я подаде за още. И това щеше да се случи ако седящата в съседство вещица не изпищя уплашено:
- Хиляди караконджули! Ъглина! Какво ти е?

А Ъглина гледаше почти толкова недоумяващо, колкото недоумяващо я гледаха и всички останали вещици.. А Кърли бе дори още по-изненадана.
Бръчките по лицето на Ъглина бяха изчезнали. Кожата й бе станала бяла и гладка, а гордостта на всяка вещица - брадавицата, която си има собствена брадавица, която пък има друга брадавица - я нямаше! О, ужас! Зъбите й бяха бели и подредени, а от чорлавата й сплъстена коса нямаше и следа.

Събралите се в кръг около тях вещици започнаха да крещят и да се разбягват в различни посоки, страхувайки се да не е заразно. Самата Ъглина бе изпаднала също в паника и се метна на метлата си без да каже и дума, бързайки към къщи, за да не бере срам пред другите вещици.
Единствено Кърли бързо се сети какво беше станало, но някъде дълбоко в себе си изпита задоволство, че сега ТЯ е по-грозната. От кога бе чакала този миг, а ето, че такава случайност й помогна да се порадва на това чувство. Измъкна се по терлички от суматохата и се прибра. Уморена беше от емоциите, но любопитството надделя. Какво можеше да е объркала на такава простичка рецепта.. Тя се качи горе и дори не се наложи да търси отново рецептата, защото книгата си стоеше отворена както я беше оставила.

Тогава се зачете по-внимателно..
" 5. 3 връхчета от опашка на .... Мокра котка.."

Рижи

2011-10-30T17:49:00.004+02:00

Направо съм си глътнала граматиката след като видях прекрасната кукла на Диди, обаче срам не срам ще си покажа моята Рижи, която правих с много мерак и макар да си има своите кусури на мен ми е първата кукла от типа "примитиви" и винаги ще ми е скъпа.

Този петък завърши курса ни за направа на кукли и дано утре по навик като всеки понеделник, не се засиля пак натам.. (хи-хи)
Глупаво ще е ако кажа, че ще ми липсва, защото съм запланувала да ида на повечето, ако не успея на всичките Коледни работилнички, които почват идната събота, обаче тези лежерни 2 часа, които прекарвахме в сладки приказки, шиене, рисуване и обличане на куклите така скорострелно свършиха, че сега с носталгия ще си спомням за тях.:)

Ако сте в София и Ви се шият Коледни чорапчета, играчки, венчета и какви ли не още интересни неща - ето ТУК е програмата на работилничките на TeaKetQuilt Shop. Убедена съм, че много ще се забавлявате.:)

А ето я и Рижи. Кръстих я така заради оранжевата й коса, която пък е такава, защото реших, че ще отива на зелените й очи, които са такива... защото .. и аз не знам защо, защото така ми харесва!:) хихи

Междувпрочем - докато не съм забравила - От утре - 31-ви Октомври, започва нов курс по "Багрене и шиене на играчки" и ако искате и Вие да се научите да шиете такива кукли, можете да се свържете с тях и да се запишете. :)

Книгоразделители-комплект

2011-10-28T17:00:00.000+03:00

Човешко е да се греши.. :) Особено човешко е за разсеяни хора като мен.
Та сега както си му е реда - поправям си грешката :)

Днес Елшите гостуват при Картичкофурии и ще Ви разкажа за това, което направих за предизвикателството на Злати .

Всъщност моето е само една картичка де факто, но комплекта е от друго. :)
Тези квадратни мини-неща - с големина 5х5 см. са всъщност книгоразделители.

Много обичам като вляза в книжарница и да разглеждам книгоразделителите. Вече има всякакви видове, размери и дизайни и понеже идеята с магнитното захващане много ми допадна - си я откраднах. От вътрешната страна на всеки книгоразделител има по 2 магнитни ленти, които прилепват една към друга и когато в него се постави една страница, той по-трудно ще изпадне от книгата дори обърната наопъки или разтърсена.

Та така се получи тази картичка с 3-те разноцветни пеперудени книгоразделители. Така получателя й може да си ги сменя според настроението, предпочитанието или дори ако подхваща по няколко книги едновременно - да има за всяка по един. :)

Забавлява ли Ви се?

2011-10-25T18:00:00.002+03:00

Здравейте сладури,

Много ме сърбят днес пръстите да погъделичкам любопитството Ви и да Ви издам какво сме намислили със Злати. Бас ловя, че ще Ви ентусиазираме, поне колкото сме ентусиазирани ние.

От доста време не се е пръквало ново Предизвикателство в българското картичкоправяческо пространство и си рекох: "Защо пък да не спретнем едно съвсем любителско?"

И понеже предизвикателствата са главно за забавление, затова нашето ще се казва Забавлятелство "Мър-Мяу" и искрено се надявам, че ще си оправдае името, защото с купонджии като вас няма начин да не е весело!:)

Грабвайте сега де що има шаренийки, хартийки, чудесийки и в пълно бойно снаряжение, очаквайте 1 Ноември, когато започваме да се вихрим както си му е реда.

Зимно

2011-10-20T12:00:00.000+03:00

Всеки, който познава тъй нареченото ми "творчество" съм убедена, че ако бъде попитан - "Колко слоя хартия има по моите картички?", светкавично ще отговори "Поне 2-3 и нагоре."
В интерес на истината личният ми рекорд е 10 слоя, но съм твърдо решена някой ден да го подобря. :)
Този ден няма да е днес, защото този път Вели е измислила много предизвикателна тема при Елшите. За тези, които още не са видяли - тя е "Еднослойна Картичка".
Да си призная в първия момент ме поизпоти, поизуми и постъписа, защото НИКОГА до момента не бях правила картичка само с 1 слой хартия.
Ама както са казали мъдрите хора - "Вдъхновението идва с пазаруването.." и хоп - тези два сгушени пингвинчовци "залепнаха" за картичката, малко снежинки и камъчета за разкош и Воала!:)

Тъй и тъй сме на зимна вълна, реших да Ви покажа и двете мечета, които уших. Успях да се справя и с нарисуването на нос и очи дори. :)
След една седмица някъде ще завърша и първата си кукла-примитив и нямам търпение да Ви я покажа. Тя е вече по-сложна, че и с дрешки... :) Изобщо яката работа. :)

Котешки работи

2011-10-08T12:33:00.008+03:00

Всичко започна преди 3-4 месеца, когато си поръчах няколко книжки за шиене на играчки. Шиенето на мен лично ми се е струвало почти толкова неразбираемо като ядрената физика и почки толкова недостижимо, колкото отслабването. ;)
Майтапа настрана, но е факт, че ако баба и дядо не ми бяха подарили шевна машина за сватбата, сега нямаше да пиша този пост. Макар едната ми баба да е сръчна шивачка, а другата изкусна плетачка, до скоро бях твърдо убедена, че аз нищичко не съм прихванала. Ни ген, ни чудо..

Истината е, че първоначалния ми опит да ушия една проста патка, състояща се само и единствено от тяло (сиреч без крила и крака...) - бе увенчана с грандиозен погром. Плата, както всички знаете, не е като картичката - да не се гърчи и да се шие само с прави линии. Докато картона си е картон - плата има различна дебелина и разни чалъми, които моя милост не знаеше.

Патката стана безформена, чапата, а червената й човка обхващаше почти цялата й глава (досещате се, че симетрията яко ми е куцала) и дори когато я напълних, само човек с огромно въображение би се сетил какво животно е.

Тук може би е добре да кажа, че съвсем не очаквах да е толкова трудно. Айде шиенето как да е, ама докато се стигне до него имаше още една камара перипетии като сваляне на кройка, което моя милост направи с пермаментен маркер и торбичка, която се хлъзгаше постоянно и последващото очертаване беше истинско изпитание на нервите. На всичкото отгоре бях решила, че трябва за очертаването да използвам креда (както съм виждала баба да прави), което направи всичко още по-изнервящо.

След този неуспешен опит, бях почти на ръба да се откажа от цялата тая идея с шиенето. Все пак като ми идваха гости гордо вадех книжките и се хвалех как един ден и аз ще се науча да шия играчки и факта, че никой не очакваше да уточня кой точно ден ще е това ми действаше много поощряващо.

И.. неочаквано преди седмица Рали ме покани да отида с нея на един курс за багрене на платове и шиене на кукли. Както се сещате не ми трябваше много убеждаване и така се запознах с Кети и Грета в китното магазинче за шити чудесийки - TeaKet Quilt Shop. Намира се на ул.Пиротска 16 (в безистена - навътре и в ляво) и с две ръце Ви препоръчвам да го посетите, за да попаднете като мен в приказния свят на шарените пачуърк одеалца, кукли и най-различни шити красоти!

Безкрайно и вечно ще съм благодарна на Грета за всички умения и хитринки, които ни учи и нещата започнаха с всяко изминало занятие да ми се струват все по-лесни. :)

Разбира се - аз съм съвсем в началото на дългия път, който ще трябва да измина, докато започна да правя кукли като истински майстор, но сега дори мъничките стъпки са голям скок за мен.

Реших да Ви покажа първите си 2Д играчки. Ще започна с втория си опит, защото с него се справих абсолютно самичка без никаква чужда помощ.

А това е котето, което уших, докато бях на работилничката. Платът си го багрих самичка, за да стане такъв розов и на раета и след това с помощта на вещите съвети на Грета, уших котето, а тя ми помогна да му закрепя опашката. Панделката и сърчицето ги добавих по-късно у дома. :)

И за финал - двете котарачета, заедно. :)

Надявам се, че не съм Ви изморила с този дълъг пост, ама толкова въодушевление от този на пръв поглед мъничкъ, но за мен огромен успех, не можах да го събера в по-малко думички. :)

Tiffany

2011-10-04T11:32:00.003+03:00

Хай лейдис,
Днес само минавам набързо да Ви покажа тази картичка, която правих специално за две предизвикателства. Едното е The Sugar Bowl, a другото Basic Gray Challenge. http://www.blogger.com/img/blank.gif
Момиченцето, което съм използвала се казва Tiffany, а хартиите са на Basic Gray - вече за съжаление са спрели да ги продават - Two Scoops.
Радвам се, че наминахте. :)

No stamps/digis and sentiments

2011-09-30T12:08:00.005+03:00

Е, банда,
тоз път сме при Картичкофуриите с Елшовото предизвикателство, което поставя моя милост. :)
Сега ще оставим моливите, боичките, флумастрите, маркерите и мастилата и ще сглобяваме картички с готови неща - картинки, стикери, чип-бордове, цветя и кавото още се сетите, което не изисква печатане и оцветяване. :)

Аз заложих на картинка от готовите die-cuts на Lili of the Valley. Много удобно нещо.. особено ако нямаш време да оцветяваш, защото мен лично оцветяването ми отнема поне 1/3 от времето, което отделям на съответната картичка.

Весел уикенд на всички и много творящи ръчички!;)

Nora With Rose

2011-09-25T21:11:00.006+03:00

До сега не бях участвала в предизвикателство на Whiff Of Joy, но отдавна ми се искаше. И сега, когато седнах да направя картичка специално по скечът тази седмица, се оказа, че от толкова желание съм сменила мястото на надписа. Вместо да е от дясно, моят се оказа от ляво, но дано не го сметнат за голямо прегрешение.
От мен - весела седмица и повече откраднато време за любимите Ви занимания!:)

Although I love Whiff Of Joy Challenges, I've never dared to participate in them. And when the time came and I sat down to make a card by the sketch this week, at the end it turned up that I've placed the sentiment on the left side instead of the right one, but I really hope it's not such a big sin and I will be forgiven. :)
Wish you a wonderful week and take care!

(За)пленяващо

2011-09-24T22:25:00.005+03:00

Късничко е вече и нямам муза да пиша много, но не можех да не мина за мъничко от тук, за да споделя една картичка, която вече е при своята рожденичка, а именно Рали - стожерът на Двете Елши.
А това нетърпение, което ме тресе да Ви я покажа е, защото е доста различна от нещата, които по принцип правя. Макар този винтидж-романтичен стил много да ми харесва - обикновено ми трябва доста време за нагласа, за да ми се получи.
Тук всичко започна от листа хартия... Вдъхнови ме клетката и така тя се оказа основен акцент, върху който надградих всичко останало. Сложих и една дървена клетка, която обработих с бялата кракле боя на Тим Холтз. Сърцето, което плених в нея, пък го обработих с UTEE (Ултра плътна ембосинг пудра), за да се получи този стъклен ефект. После състарих краищата на хартията, леко загатнах с фонов печат - старинно писмо, намачках панделката и добавих малко цвят, върху иначе бялата розичка.
Та така.. уж нямаше да пиша много.. пък то.
Ето я и картичката най-сетне..

Сладко

2011-09-22T14:50:00.000+03:00

Напоследък много често взех да публикувам и ще взема да Ви доскучая. :)
За да не рискувам да стане така - този път ще Ви споделя нещо малко по-интересно от обикновена картичка.
Всъщност има и картичка де, но исках да Ви покажа кутийката във форма на бонбон.
Това комплектче, направих за новото Елшово предизвикателство, което задава Светлето.

А пък кутийката, ако Ви е интересно как става - надникнете в ей това клипче.

Crafty Business Card

2011-09-20T10:36:00.003+03:00

Много отдавна бях намислила да си направя артистични визитки. Хем исках да бъдат интересни, хем лесни за изработка и съхранение. И разбира са да не заемат много място. Хубавото на този вид визитки е, че можеш да си ги направиш най-ралични цветове и модели и това няма да е в ущърб на "марката" ти, а дори точно обратното.
Като за начало обаче реших да заложа на по-стандартния вариант и направих две съвсем непретенциозни визитки, в които вмъкнах малка закачлива нотка с изскачащите котараци.

Тук е момента да благодаря на Вели за творческия тласък, който ми даде с предизвикателството си при Картичкофуриите, за да запретна ръкави по този въпрос най-после, след толкова писане на блога си на хвърчащи листчета, билетчета или касови бележки, когато някой прояви интерес.

Дълго и широко.. :)

2011-09-18T10:38:00.010+03:00

Обичам почивните дни и обичайно тази си обич я изразявам в безобразно мързелуване и нищоправене. И тъй като съботата вече я оползотворих подобаващо, сега ми остава неделята и за да не бъда чак такава мързелана реших да свърша нещо полезно - сиреч да напиша една публикация тук.
И за да не помислите случайно, че не съм си заслужила почивката, ще ви покажа после какво запълваше вечерите ми тази седмица.
Ама първо съм решила да си покажа картичката за душата, която направих вчера. Покрай нея няма много за разказване освен, че я правих по скеча на Sketch Saturday Challenges и смятам да участвам с нея там. Феята е от новата серия на Mo Manning, а хартиите са на My Minds Eye. Много ме радва това специфично съчетание на синьо-сиво с жълто и отдавна се каня да направя нещо с тях, но все не идваше реда.
Ще я включа и в Cute Card Thursday, където темата тази седмица е Anything Goes.

А сега да Ви кажа с какво се занимавах тия няколко вечери. То не, че е нещо кой знае какво, но за мен си е истинско постижение.

Поначало не съм фен на еднаквите неща. За мен изкуството винаги е било с цел да се създаде нещо единствено по рода си. За другото си има конфекция. Затова и не се занимавам с направата на покани. Именно това конвейерно производство малко ме е отблъсквало, защото там освен креативността, която влагаш в дизайна - другото е просто рязане на хартийки и лепене там колкото се налага пъти според бройката на нещата.

Обаче, когато приятели ме помолиха да направя покани за кръщене за племенника им с удоволствие приех, въпреки, че освен спорадичния ми опит с поканите на нашата племенничка за 1-вия й рожден ден преди повече от година, нямах друг. Е, все пак имах известна идея как би следвало да се направят нещата де.
Те нямаха някакви конкретни изисквания, затова оставиха всичко с решението на цветовете и прочие изцяло в мои ръце.
Миналия уикенд им спретнах 2 примерни покани, от които да си изберат или пък да поискат 3-та.

Всъщност тук ми е интересно да Ви попитам - Вие коя бихте си избрали?
Защото на мен лично 1-вата ми се струва по-интересна и ми харесва повече.

Замислих се, че може би от гледане на толкова различни картички и проекти съм се повредила и обикновените такива не ме грабват така както по-необичайните, но това съм си аз.
А те си избраха 2-рия вариант.

Тъй че във вторник вечер запретнах ръкави да оцветявам. И да ви кажа, 20 момченца хич не е лесно да се оцветят. Това ми отне сигурно половината време от всичкото, което отделих за поканите.. А всичкото ако го събера наведнъж - беше 10-12 часа нон стоп. Абе и на Вас ли тия неща ви отнемат по толкова много време?

В сряда след работа бях на поход със Златинка за панделки и копчета, защото прототипа на поканата не беше с особено подходящи. И търсенето ни се увенча с успех от копчета-меченца и панделка на точки. :)

И на края в четвъртък - след като бях нарязала всичко, започна сглобяването...

На финала в петък разпечатах текста и го сложих вътре. А в събота геройски предадох 20-те покани.

Честно да Ви кажа, много ми хареса удовлетворението, което изпитах от това, че толкова много им се зарадваха, но все още съм на мнението, че правенето на покани не е за мен... и май няма да бъде. Падам си по по-лежерните работи аз.. и по правенето на една картичка по няколко дена, а не обратното - правенето на няколко картички за един ден. ;)

Оранжево

2011-09-15T13:02:00.003+03:00

Преди време толкова харесах цветовата комбинация между оранжево и зелено, която Роси ( Goldie ) беше използвала в тази своя картичка, че се бях нахъсала да опитам и аз да направя коледна картичка в тези нюанси. И ето сега дойде ред заедно с Оранжево/Жълто-то предизвикателство на Злати при Елшите да Ви я покажа.

Тази седмица е и 100-то Предизвикателство на Mo's Digital Pencil, където темата е "Celebration", а какъв празник ще е без музика.:)

Любим печат

2011-09-12T22:34:00.000+03:00

Като един ревностен фен на печатите, сигурно се досещате, че ми беше много трудно да си избера любим печат измежду всички. Да, има някои, които определено оглавяват класацията ми на употреба. Така като си разглеждам блога - най-много публикувани картички имам с печата на младоженците на Lili Of The Valley и въпреки, че наскоро отново направих една сватбена кутийка с тях, която сега ще Ви покажа, реших в новото Предизвикателство на Елшите, което зададе Ем, да използвам друг.

Това драконче си го харесвам много отдавна. Влезе ми под кожата още като го видях и благодарение на Нана от няколко месеца съм негов горд притежател. Много ти благодаря, мила! Гуш! Обаче така и не успявах да направя нещичко с него до сега. Интересното е, че още като го получих - оцветих 5 дракончета в различни цветове само защото супер много ми се оцветяваше и така си стояха докато едва наскоро намерих на това розовото - картичка.

Steampunk

2011-09-12T22:17:00.001+03:00

Миналата тема на Елшовото предизвикателство, освен за участниците, се оказа не по-малко предизвикателство и за мен. Признавам, че съм абсолютен лаик в тази област и добре, че Рали обясни за течението, че да се справя криво-ляво във задачката. Заложих на нещо емблематично за Стиймпънк-а, а именно чарковете и модата и на края се пънах дълго време докато направя някаква прилична снимка, но уви..

Жълтурче

2011-09-01T21:19:00.002+03:00

Ей тази картичка на Кали с цветовата комбинация между жълто и синьо ме върна почти година назад, когато за последно я бях използвала. И внезапно така ми се приправи нещо отново в тези тонове. Съвсем скоро се сдобих както със салфетката, така и с печатчето и с прословутия крафт картон и седнах и направих картичката на един дъх. Явно на картичките в синьо-жълтите цветове им е писано да са посветени все на някого... Сигурно няма да Ви е трудно да познаете на кого е посветена, тази. ;)

Добре дошли "Двама с Мама"!

2011-08-28T19:13:00.004+03:00

Бях много приятно изненадана и истински поласкана, когато Вели /The Green Eyed Girl/ преди известно време сподели желанието си да ме покани да гостувам на прекрасния блог за децата и техните родители, на страниците на който споделя страхотни идеи и находки - Двама с Мама.
Винаги много ми е било интересно да чета публикациите за най-различни гостенки на различна тема по блоговете и се притеснявах дали ще се справя достатъчно добре, че да е интересно и забавно, но пък Вели е толкова страхотна и много ми помогна. Благодаря ти, Вели!
А на всички, които им е интересно да разберат малко повече за мен и за парти-идеята, която подготвих специално за "Двама с Мама", бъдете ни Добре дошли!

Vintage Wedding Box

2011-08-27T17:10:00.002+03:00

Много е приятно, когато някой ти се довери да направиш нещо, което той да подари. Мои близки колеги днес са на една много специална сватба и ме помолиха да изработя кутийка, в която да сложат паричния си подарък. Темата на сватбата е 50-те години на миналия век... Ама не в България, ами в Америка.
Аз да си призная реших за по-сигурно да заложа на а-ла винтидж стила, който в момента е така модерен - десени на рози, бели мебели и всичко в този дух.

Ето го и финалния резултат. Снимките не са много добри заради факта, че снимах на директна слънчева светлина, което ги прави твърде ярки, но нямах време за повторение...

Sky Things

2011-08-27T16:49:00.003+03:00

След почти едномесечна почивка, ето че Елшите отново са на линия както винаги по това време с предизвикателство при Картичкофуриите. :) Надявам се да се забавлявате с темата, която измислих, аето и моята картичка за вдъхновение.

Ескимоско

2011-08-22T21:38:00.003+03:00

От край време заглеждам това печатче на Sugar Nellie и накрая станах горд негов притежател.До сега не бях участвала в The Sugar Bowl Challenge и затова реших, че сега е момента.
Гледам, че това мече обичайно е оцветено като бяла полярна мечка... обаче аз реших да заложа на нашата кафява балканска баба Меца. ;)

И тъй като сме на мечешка тема, реших да използвам случая да Ви покажа и една идея за магнитче, което направих специално за най-големите любители на мечоци, които познавам - Злати и половинката й, по случай 3-тия рожден ден на сватбата им.

Christmas Kiss

2011-08-17T15:45:00.004+03:00

Така съм набрала коледна инерция, че рискувам бързо бързо да Ви писне да гледате коледни картички тук. Но тъй като съм в елшова отпуска и се поблазних като взе да ми остава време - да направя една картичка, специално за две предизвикателства, в които да участвам.

А предизвикателствата са:
Sketch Saturday - A Sketch
Monthly Christmas Crazy Challenge - Anything Christmas Goes

Безсловно Коледно

2011-08-14T19:13:00.006+03:00

Уж нямаше да пиша нищо в тази публикация, но тъй като Нана повдигна един въпрос, а пък аз на свой ред до сега поне 5 минути щателно рових из историята на браузъра, за да видя от къде точно гледах техниката за преплитането на хартийките зад елфчето, сега ще го споделя и на вас.

Време за мъже

2011-08-05T17:06:00.006+03:00

От известно време тази картичка седи непоказана, макар че е една от най-любимите ми мъжки картички, които съм правила. Реших да я споделя сега, защото мисля, че моделчето, което ползвах - ще вдъхнови и вас или най-малкото ще Ви погъделичка да опитате и вие да си направите! Освен, че е ефектна - е и много забавна за изработване, само трябва да внимавате с разположението на елементите и това колко ще се издърпва всеки от сегментите.

Както ще видите - аз това така и не успях да го преценя съвсем добре, но нямах време за повторен опит и при отворено положение картичката ми малко прилича на небостъргач.. :) Ама като я правя отново - вече ще си знам.
Ето ТУК е урока, по който се водих аз, но имам усещането, че разрезите, по които се предполага да се плъзгат частите - на някои снимки са наобратно и отстоянието от горната и долната част на хартията трябва да е различно, но може пък аз нещо да не съм разчела снимките както трябва.. знам ли..

Oh Christmas tree, Oh Christmas tree...

2011-08-03T11:01:00.003+03:00

Ха добър ден! :)
Днешната картичка е от т.нар. Картички за душата. Така наричам картичките, които правя просто ей така - без да целя да ги включа в някое предизвикателство, без да имам конкретен повод за тяхната направа, а просто да задоволя някой спонтанен творчески порив. :)
Този творчески порив е на Коледна вълна (колко учудващо, нали?). Реших, че началото на Август е чудесно време да започна да трупам коледни картички, че миналата година толкова направих и на края пак се наложи да правя няколко в последния момент, защото не ми стигнаха. :)

Две

2011-07-26T11:01:00.006+03:00

Здравейте симпатяги! :)
Днес наминавам, за да Ви покажа две картички, с които трябваше да се справя за една вечер. :) Въпреки, че имам почти цяла кутия пълна с картички, когато ме поканят на рожден ден или на някакво събиране с конкретен повод - винаги предпочитам да направя нещо ново и специално за съответния човек ако имам време.
Напоследък нещо съм загубила тренинг и въпреки, че много обичам да оцветявам, се наложи, за да спестя това време - да ползвам тези картинки, които бяха в комплект с хартии от едно списание. Няма начин да не ги разпознаете. :)
Рожденичките в моя случай бяха две, а рождения ден общ, затова и исках да има елемент, който да прави паралел между двете картички. Е, стига толкова приказки, ето ги и картичките:

И за финал, да Ви се похваля с двете нови рафтчета над бюрото, които ми сложиха милото и брат му. Много имах нужда от тях вече, защото от всичките неща, които си държах върху бюрото - ми оставаше едва около 30х30 см място в средата, на което да творя и ми беше станало супер тясно, особено пък, когато трябва да режа или сгъвам някой по-голям картон.
Сега поразчистих и направо място не мога да си намеря от щастие. :)

Заоблено

2011-07-21T15:20:00.004+03:00

Или с други думи - кръгло. :)
В моя случай - една обикновена кутийка от топено сирене, грижливо облицована с цветни хартии.

За да е по-интересно - капака го направих във форма на easel card, но тъй като мястото ми се оказа мъничко, за да напиша пожеланието там, него се наложи да го сложа от вътрешната страна. Избрах именно тази сладка маймунка, защото повода за направа на кутийката беше рождения ден на Ем, а какъв по-добър подарък за един крафтър от печат,нали? :)
В случай, че има някой, който все още не е видял - в новото елшово предизвикателство Ви очакваме с кръгли картички.

Чау-Бау от мен!:)

Пълна Промяна...

2011-07-16T11:41:00.004+03:00

Знам, че всяка от вас си има някой нарочен материал или печат, който грижливо си пази за момента, когато ще я удари вдъхновението точно за него. Сигурна съм, че някоя от вас може и да е подобрила рекорда ми, но това, което сега ще ви покажа си го къткам вече 8 месеца. Взех си този часовник преди Коледа миналата година и все ми се струваше, че ако го декорирам няма да съм доволна. На няколко пъти го изваждах от чекмеджето, гледах го и го прибирах...И така до вчера, когато цялото му преобразяване ми отне точно 2 часа. Това за мен е рекордно време пред вид факта, че дори една картичка ми отнема повече време.

1-во го боядисах в бяло, защото въпреки, че е светъл - дървото жълтееше. След това залепих хартията и нарочно не сложих по целия фонов печат мастило, за да изглежда като избеляло писмо. Оцветих и изрязах пеперудките. Не бях ползвала печатите на Hero Arts бая отдавна...И те са чакали вдъхновение явно. Направих си цифричките и за да не стане прекалено претрупано - сложих само основните, а на мястото на другите числа - перфорирах от същия картон малки точки.
На финала се наложи да боядисам и секундната стрелка, защото беше в ярко червено, което пък хич не се връзваше с моята синьо-бяло-жълта идея.. :) И воала. :)

Ето така изглеждаше часовничето преди преобразяването, а си го купих ето от ТУК.

Бързо, Лесно, Вкусно...

2011-07-14T21:15:00.007+03:00

Като цяло таз картичка беше замислена по съвсем различен начин, повод и т.н.
В един момента тотално преобразих идеята и макар предназначението й да е смътно все още - набързичко ще Ви светна за какво възнамерявам да я оползотворя.
Всеки си има някакви такива любими рецепти, които винаги стават много вкусни и с радост би ги препоръчал на някоя приятелка. :) Още помня тефтера на мама, където половината неща носят името на жената, от която ги е взела/преписала/видяла. Предполагам, че и във вашите кулинарни тетрадки се мъдрят рецепти със заглавие: Кекс "Ленче", мусака "Добринка", питка "Живка" и т.н.

Та.. тази импровизирана мини книжка я направих с идеята в нея да бъдат написани рецептите на 4 вкусотии и подарени на някоя ентусиаст-кулинарка. ;)

В първия момент се почудих как на такова малко нещо (7x13см) да използвам поне 3 пънча, а в последствие се оказа, че съм използвала дори 4. Тъй че вярвам, че новото Елшово предизвикателство няма да затрудни и вас. :)

Харесва ми, Не ми харесва...

2011-07-13T12:33:00.008+03:00

От дълго време мислех за това и ето, че вчера, когато стана на въпрос с мацките на срещата - май открих решение.

Една от многобройните причини да не публикувам често тук - наред с това, че напоследък рядко правя нещо, все си запълвам времето с други неща, а не с правене на картички, а също и невъзможността да преглеждам всички блогове и да похваля момичетата, които не са се отдали на творчески мързел като мен, е че имам чувството, че ако почна да публикувам картички всеки ден - в един момент тези, които все се опитват да кажат по някоя добра дума за това, което съм направила ще бъдат в поставени в някаква такава позиция да се чудят какво ново да измислят да кажат. (Поне с мен е така)

Истината е, дами, че за да бъде похвалена една картичка - няма кой знае колко различни начина за съжаление. В един момент коментарите се превръщат в едно монотонно: Ах, колко е хубава! И според мен дори до известна степен човек изпитва вина, че или е твърде зает да коментира или просто, че не може да измисли нещо по-нестандартно като коментар.

По този повод си говорихме с момичетата, че би било много хубаво за Blogger-а да бяха направили Like Button. Мисля, че е гениално - хем човекът, който "с пот на чело" прави картички ще знае (ако случайно е пропуснал да си активира статистиката за блога), че някой е минал от там и е видял произведението му, хем пък посетителите няма да се чувстват длъжни да оставят изсмукани от пръстите понякога хвалебствени коментари само за да регистрират присъствие и твореца да не се чувства самотен.

След дълго търсене - такъв бутон не намерих. Единственото най-близко до това и според мен компромисно решение е - Like Button за Facebook, който да се появява след всяка публикация.
Вече много хора ползват Facebook и това ми се струва най-удачния начин да покажеш, че си надникнал в съответния блог и това, което си видял ти е харесало, без да се налага непременно да оставяш коментар затова.

Такова чудо се слага по много лесен начин. Аз лично се водих по инструкциите ето ТУК. И ми отне не повече от 2 минути да го направя. Достатъчно е да изпълните само първите 2 стъпки.

Дано да съм Ви била полезна. :)

Тук малко постфактум след ползотворната дискусия в следствие на поста искам да копирам мнението на Течето, защото според мен е много полезно, а аз не знаех това, което сподели тя.
Сега като се замисля - даже повече ми харесва от Фейсбук варианта, който бях намерила аз.

Te4eto каза...

За картичката нищо различно не мога да кажа - харесва ми, със съпътстващо чувство на вина... точно както го описваш.
Но за бутоните мога да дам мнение - не за друго, ами както знаеш FB не е моя човек.
Има опция в блогър за бутони - не знам после дали можеш да видиш точно кой и как ти е гласувал, но бутони има. Като отидеш на редактиране на дизайна/ елементи в страницата/ полето "публикации в блога" - натискаш за редактиране и се отваря прозорче с много опции.
И там има възможност да активираш бутончета реакции. Те са забавен, интересен и вълнуващ, но могат да се редактират, а аз знам, че ти това го можеш :-).

Сега с чисто сърце ще Ви покажа каква картичка направих за рождения ден на брат ми. Още повече, че тя вероятно би Ви се сторила като de javu, но тъй като съм емоционално обвързана - ще Ви я покажа.

Моделчето е ето от ТУК, в случай, че някой му хареса и иска да я направи и той.

И на финала, но не на последно място искам да благодаря на всички момичета, които дойдоха на срещата. :) Много весело беше и се надявам, че за всички ни останаха готините впечатления и хубавата емоция от няколкото неусетно изминали часа заедно.

Софийска Среща - присъстващи и място.

2011-07-09T11:02:00.011+03:00

*Вече имаме резервация! Сепарето спокойно побира 12 човека и смятам, че ще сместим още 1-2 дупета без проблем. Резервацията е на мое име - Гергана Кирова.*

Дойде време да Ви ъпдейтна по въпроса! :)

1-во ще споменя няколко неща, които биха били важни.

Момичетата заявили сигурно присъствие са:

1. Ади т.е. Hristovica или Mishleto
2. Nelka
3. Веселанка
4. Petia
5. Green Eyed Girl, която ще дойде по-късно.
6. Злати т.е. tini-tin
7. Рони
8. Данка
9. Migito Petrova

Тези, които не са абсолютно сигурни са:

10. Ваня
11. Миленка т.е. PaperMill
12. Гери - Arcadia

До тук ако дойдат всички ще сме общо 14 човека.

Предполагам, че има много почудили се що е така организирана срещата - ще обясня с две думи.
Нана ще пътува от Пловдив, за да дойде и респективно ще трябва да се прибере пак там след срещата т.е. ще се наложи да ни изостави към 19-19.30ч. Поради тази причина се събираме в 16, а пък ще продължим докато ни е приятно. :)

Тъй като в София след работа е трудно да се намерят места особено за големи компании, а и за да е удобно на всички - най-добре да е на центъра. За съжаление на повечето места изискват капаро за резервация за големи групи. Единственото, за което се сетих и съм сигурна, че не изискват предварително парички за група до 10 човека е Мр. Пица - пицария намираща се точно на Попа.

Решила съм да направя резервация за 10 човека там в лятната им градина, за да сме на въздух. Те имат големи сепарета, които са за 10-12 човека и се надявам, че ще ни поберат.

Ето това е сайта на заведението: http://mrpizza.bg/
Адреса е: бул. Васил Левски 53(до Попа)

Тези, които ще могат да дойдат навреме - ще се съберем на Попа в 16.00 ч, 12-ти юли (вторник).
А тези, които ще дойдат по-късно - ще чакаме направо в заведението.

Разбирате, че не мога да дам личния си телефон тук, затова моля, която от вас иска да го получи за обратна връзка - да ми пише на мейла: Ble6tu4ka кльомба gmail.com

Усмивки и До-Виждане ;)

Софийска Среща или Нана идва, хайде да се видим! ;)

2011-07-08T17:50:00.000+03:00

***Този пост ще остане най-отгоре до 8 юли, затова моля, за да прочетете новите публикации, погледнете по-надолу.***

Хаха, сега кажете, че нямам подход да рекламирам поводите за среща! ;)
Във Варна използвах себе си, за да Ви примамя да се видим.. и трябва да Ви споделя, че беше много ефикасно. :) Ужасно се радвам, че се запознах със страхотни картичкофеи и дано и те да са се забавлявали. Хапнахме цаца, пихме биричка и се хилихме на двамата любопитни мъже от съседната маса, които си изкривиха врата да гледат какво правим. :) Освен това изчислихме коя по колко деца ще има, а докато ние изчислявахме - други вече бяха поработили върху въпроса, ама аз няма пък да издам кой ще става мама! :)
Бях толкова въодушевена за срещата, че освен да си взема пари си забравих и фотоапарата... и.. снимков материал нямам, но пък за сметка на това мога да констатирам, че всичките мацки бяха страхотни сладури! :)

И тъй след краткия обзор да пристъпя към главната причина за този пост, а именно това, че на мен се пада отговорната задачка да се погрижа да посрещнем Нана подобаващо и да спретна една среща по този повод.
Тя е пуснала пост в нейния блог, но за тези, които не са видели, а и за по-лесно - пиша и тук, с молба всички, които имат възможност / желание да дойдат, да пишат коментар тук или на мейла, или да ми се обадят (тези, които ми имат телефона) или на Skype или на ЛС в БГ-Мама. Който както му е удобно. :)

Срещата ще е в София на 12 юли, от 16ч.. Мястото, където ще се съберем ще го уточним допълнително (някъде на центъра ще е най-вероятно), както и заведението където ще заседнем (след като се разбере колко човека ще присъстват).

Сега вие сте на ход! :)

Безкрайно

2011-06-30T13:57:00.001+03:00

Ей ме пак! Тази седмица при Елшите отново е мой ред да поставям предизвикателството. Вече сигурно всички сте надникнали там и знаете, че то е "Безкрайна Картичка".
Аз обаче успях да предизвикам не само вас, ами и себе си.
Този вид картички винаги ми е бил много забавен, обаче като започнах да я правя се наложи да нарежа толкова много хартийки и хартийченца за декорирането, част от които не се получиха с особено правилна форма. Та се почна едно оправяне, изравняване и прочие...
На края финалният резултат също не ми се получи впечатляващ, но поне става за пред хора. :)
Ето я моята безкрайна картичка, страничка по страничка.

А ето и едно "разказче в картинки" в случай, че някой се "запъне" в изработката. Снимала съм процеса на правене на моята картичка. Тя е сравнително малка - 10х10см, затова който иска неговата да е по-голяма ще трябва да увеличи размерите право пропорционално. :)

От тук насетне остава просто да украсите картичката по свой вкус. :)

Облачета

2011-06-27T15:04:00.005+03:00

Не знам при вас как е, но когато съм си у дома - мога да не правя картички 1-2 седмици, но като съм далече дори за няколко дена така ме засърбяват ръцете.
Търсех си повод да използвам новичките придобивки - страхотните хартии (тези на облачета) на ММЕ - Хвърчило, както и печатчето от Lili Of The valley. Когато видях картичката на Claudia, реших, че трябва да си го купя. И макар картичката ми да не е така прелестна като нейната, сега Ви я показвам и ще я включа в предизвикателството на Lili Of The Valley, защото е правена по техния скеч.

Варненско...

2011-06-21T11:50:00.002+03:00

Момичета, вече съм тъй да се каже на родна земя..

От днес са ме емнали да ми се радват един подир друг роднините, но се шмугвам за малко да потвърдя, че утре ще съм на линия за срещата!
С риск да се превърна в латерна, за пореден път повтарям - Утре 22.06 - сряда, ще чакам който успее да дойде в 18.30 пред Мак Доналдс на Севастопол, а след това ще измислим надявам се къде да се шмугнем на сладки приказки. :) До тук знам, че ще нагушкам - KalySto, Юлето, Дими, Goldie, Lionelsа и ..сигурно пропускам някого..
Нямам връзка единствено с Lionelsa.. ако можеш, моля те напиши ми един GSM на мейла, за да не се разминем...:)

Да Ви подшушна, че съм донесла една част от печатите, които имам и ще ги взема с мен на срещата така че който иска може да си донесе листи и мастило... и нещо за чистене на мастилото. :)

Усмивки от мен и до утреее:)
Ако има още някой присъединяващ се, с удоволствие ще чакам и него!

Сватбено...

2011-06-16T15:12:00.007+03:00

Тая седмица и двете със Златинка сме на сватбена тематика и докато тя сътворява сватбени подаръци, които ще бъдат подарени от други хора... аз моя лично ще си го подаря ПЪК. ;)
Ужасно обичам сватби и добре че тук таме се намира някоя неомъжена приятелка, че да поскачам на хорото. В този конкретен случай, хорцето ще е чак в Тетевен и направо нямам търпение да дойде събота, защото не съм ходила там от малка.

Спомените ми датират от преди 20 години, когато бях 3-ти клас и ходихме от училище на бунгала в този район, а именно в Рибарица за по-конкретно. И като цяло са доста мътни ако не броим няколкото ярки факта, които помня и до ден днешен.

Най-веселия, на който и до ден днешен се усмихвам, когато се сетя беше, че тогава в периода на кризата - нямаше нищичко по магазините. Ама съвсем нищо! Особено пък в малките селца. Джобните ни бяха на съхранение в "другарките" и ни даваха всеки ден по малко, но ние дори и тях просто нямаше къде да изхарчим. Помня, че в единствения магазин в селото имаше само хляб, дъвки "Идеал" и сухо мляко. И за да не се прибера без да съм си изхарчила джобните, дъвчех всеки ден дъвки до припадък, а у дома, когато мама отвори сака ми - намери около 15 пакета сухо мляко. :)

И тъй... след лиричното отклонение е време да говоря по същество.. :)
Започвам с кутийката и картичката, която направих за гореспоменатата сватба, съчетано с новото Елшово предизвикателство - 2 в 1. :)

И тъй като темата е една и съща, ще Ви покажа и две картички, които направих по поръчка на едни приятели. Тях възнамерявам да включа в Crazy Challenge, където темата е Монохромно.

Life is a voyage...

2011-06-13T15:22:00.004+03:00

Привет дружки-веселушки! ;)
Много трудно правя семпли картички аз.. Обаче му намерих цаката!
Номера е да седна да правя мъжка картичка. Винаги ми се получава семпла и изчистена. :)
С други думи - това беше интрото, с което мисля да се хвана на опашката за предизвикателството на Иренка при Картичкофуриите.:)

Весела седмица, сладурки!

Bride & Groom

2011-06-09T17:33:00.004+03:00

На мен пак ми е четвъртъчно, а се надявам, че и на вас. :)
Реших най-сетне да седна и да си напиша публикацията, докато чакам да ми дойде вдъхновението за другата картичка, която стои на части на бюрото и упорито се инати да придобие вид, който да ми хареса.
Почват горещините и май май все по-топло ще става, нищо чудно, че творческата част от мозъка ми се е поизпарила. :)
А сега да премина по същество или с други думи - основната причина за този пост - Новото Елшово предизвикателство, където Рали Ви е дала задачка да състарявате! ;)
Аз колкото успях - състарих, както се вика. Искаше ми се картинката да прилича на сватбен портрет от едно време.. :)

И да припомня пак на неразбралите! На 22 юни ще чакам, който дойде в 18.30 ч пред Мак Доналдс на Севастопол във Варна. Хубаво е преди това да си "признаете", че възнамерявате да присъствате или тук или на мейла ми. За сега нямам идея какво ще правим от там насетне, така че ще се гласуват всички предложения на място. ;)

Ще включа картичката си още в следните предизвикателства:
Lili Of The Valley Challenge - Anything Goes
For Fun Challenges - Wedding GiftCard
Bearly Mine Challenge - Anything Goes

Среща ли Ви се във Варна?:)

2011-06-08T10:57:00.006+03:00

Момичета-кокичета,
реших, че може би така ще е най-лесния начин да Ви "примамя" към каузата за една Варненска срещичка. Тържествено обявявам, че между 21 и 23 юни ще се прибирам към Варна и си търся съмишленички за разходка и сладки приказки на коктейл с чадърче или бира с цаца! :)
Тъй като ако взема да Ви питам кога Ви е удобно всяка поотделно не зная дали ще се организираме единодушно, затова се чудя дали направо да Ви предложа да Ви чакам на 22-ри юни - към 18.30ч. на Севастопол (пред МакДоналдс примерно). :)

Моля дамите, които искат да се запишат за участие в мероприятието да пишат тук или на мейла ми. ;) Приемам покани и за лични аудиенции в удобно за поканващия време. Хахаха :)

Сега сериозно! Наистина ще ми напълните душата ако успеем да се видим! :) Стиснала съм си палци, да знаете! :)

След като приключих с организационната част на поста, ще премина и към днешната картичка, която е правена за предизвикателството на Мо. ( Не го очаквахте, нали?) :)

Преди две години...

2011-06-07T19:22:00.007+03:00

Този ден преди две години беше най-хубавия в живота ми. Тогава се омъжих за най-прекрасния мъж на света. Мислех си дали да не напиша просто няколко сухи думи, с които да се "похваля" каква малка изненада му направих за годишнината, но мисля че Той заслужава много повече от това...

Всъщност не смятам да превръщам този пост в някакви проникновени откровения, а по-скоро да Ви "запозная" с "Нас" в шеговита форма. :) Или по-точно казано - 5 забавни неща за нас като двойка. ;)

1. Запознахме се по Интернет. Ама не като повечето, които са се запознали по интернет, а съвсем различно. От край време си падам по различните компютърни игри и когато преди години си купих нов компютър, един колега ми препоръча онлайн играта Guild Wars. И..неведоми са пътищата.. както се вика. Съвсем случайно с него се запознахме именно докато играехме тази игра.

2. За първи път се видяхме около месец след като се познавахме. Той ми подари "Падането на Нощта" на Айзък Азимов, която му е една от любимите книги... а аз да си призная и до ден днешен не съм я прочела.
За сметка на това пък "Малкият Никола" вече ми е сред най-обичаните герои благодарение на него.

3. Въпреки че нямаме кола, сме много авантюристично настроени и когато можем ходим на уикендо-екскурзии до някоя дестинация в България. :) Много любимо местенце и на двамата ни е Трявна. :)

4. Той има невероятно чувство за хумор, което приляга на моето и машината за смях винаги е в действие. :)

5. Казва се Христо, но никой от общите ни приятели не му казва Ицо. От мигът, в който се запознахме, му казвах Сънчо, защото никът му беше Sun и в последствие всички възприеха този начин да се обръщат към него. (Дори не съм сигурна, че всички ще се сетят на мига какво му е истинското име ако ги питате) :)

Ще цопна и няколко сватбени снимки да поцъкате с език и да ни похвалите какви сме 'убавци. ;)

А пък ето и почетната грамота, която му направих и връчих, заедно с подобаващо възнаграждаване. ;) Решили бяхме да не си правим подаръци за всеки поотделно, а да "наблегнем" на един общ семеен подарък. Затова и изненадата ми е повече символична към него, но пък от цялото ми сърце. :)

Мечокът Физи

2011-06-02T17:12:00.006+03:00

Опаля! :)

Как сте мацки? Надявам се, че и вие точно като мен, помирисвайки края на работната седмица се чувствате прекрасно. :) Днес наминавам да Ви покажа 3 картички, обединени от главния герой в тях Физи. :)

Първата е направена по повод новото предизвикателство на Двете Елши, което моя милост поставя. :) Отдавна ми се искаше да направя скеч като по чуждестранните предизвикателства и искрено се надявам да се забавлявате с нас. :)

А картичките по-долу правих просто за удоволствие. :)

Използвани продукти:

Печат Физи със звездичка
Печат Физи - Много Благодаря
Дизайнерски хартии:
Wild Rose Studio хартии Вишневи тортички

Roxette - Once in a Lifetime преживяване...

2011-05-30T11:06:00.013+03:00

Аз не съм концертен тип човек... Някак си винаги по-ми е харесвала идеята да гледам някой концерт у дома по телевизията. Самия момент с блъскането, тълпищата хора, недоброто озвучаване, подскачането за да виждаш от по-предните или пък това, че поради огромните стадиони, на които се провеждат мащабните мероприятия, обичайно виждаш изпълнителите като мънички точици в далечината и си ограничен от това, което показват екраните до сцената, не ми допада особено.
А може би просто до сега не беше идвал изпълнител в България, за който ми се иска да зачеркна всичките тези минуси.

Всички навярно знаете, че първоначално концерта на Роксет беше предвиден да се осъществи в Зала 1 на НДК. За мен - необяснимо, тъй като те никога до сега не са имали концерт в България и беше очеизвадно, че интересът ще бъде огромен. Може би затова не бях толкова учудена, когато в последствие го преместиха на Герена с идеята да запазят разположението на редовете в НДК.
Чудех се що за абсурдно решение на въпроса и бях изключително недоволна от това, че се очаква да стоим на пластмасови столчета и да тактуваме с крак, когато си си взел билет, за да се изкефиш на любимата си група на макс. Слава Богу това ми притеснение, че ако стана ще преча на задните редове се реши от самосебе си в последствие, но ще стигна и до там.

До сега не бях влизала на стадиона на Левски, всъщност не бях ходила на нито един стадион и ми беше много любопитно как точно ще бъде организирано всичко. За мое учудване влязохме напълно спокойно, човешки, нямаше блъсканици или неразбории. Интересното беше, че ни пуснаха с шишетата минерална вода, но... ни накараха да хвърлим капачките. :) Не разбрах много добре съображението им, щото все пак човек не дава 150 лв за билет, за да замеря кумирите си.. А и все си мисля, че бутилка с малко вода би била далеч по-лесна за хвърляне отколкото леката капачка. :) Както и да е, просто отбелязвам един любопитен факт.

Охраната беше стабилна и специално за хората закупили билети за концерта в НДК имаше една камара разпоредители, които с помощта на някакви странни схеми ни посочваха местата, на които би следвало да седим. :)

Ето ни и нас вече открили заветните си места. Бяхме съвсем, съвсем близко до сцената. Голям кеф!

Към 20.15 ч. излезе подгряващата изпълнителка - Нора. Аз я знам още от Music Idol и поначало я харесвам, но бях учудена, че изпълни само 3-4 песни.. Не зная дали защото толкова изпълняват подгряващите изпълнители или просто толкова й е репертоара.. ;) Хората все още си седяха по столчетата...

След като Нора напусна сцената, мина повече от половин час, през който разни техници се суетяха по сцената, музиканти си пробваха звука и ... се изсипа ГОЛЕМИЯ ДЪЖД.
До този миг, тайничко се надявах, че небето е притъмняло защото се мръква, а не заради кълбестите облаци, но уви.
Заваля при това съвсем не на шега.Аз направих генералната грешка да бъда по къс ръкав и сандали, което всъщност беше логично решение, когато излязохме към 18 ч. от къщи, но не се оказа добър избор в последствие.. Най-лошото беше, че просто нямаш къде да се скриеш. Доста хора се бяха оказали по-предвидливи и си бяха взели/купили дъждобрани и чадъри, но ние с милото бяхме мокри почти до кости. Други пък бяха проявили изобретателност и като се обърнахме назад видяхме гора от крака на пластмасови столове. Хората ги бяха вдигнали над главите си и въпреки дупките, върху седалките явно все пак вършеха някаква работа.

Докато валеше Роксет се смилиха над нас и се появиха на сцената - да ни сгреят душите. :)(Тук даже се вижда какъв дъжд се изсипва...)

Мари изглеждаше много добре. И макар да беше някак си по-статична от Пер, за човек сблъсквал се с рак, беше в завидна форма. Диагнозата й "тумор в тила" през 2002 г. анулира всичките им публични изяви и концерти и тя беше изчезнала от сцената за няколко години, беше загубила способността си да чете и да смята, беше с обездвижена ръка и изчезнало зрение на едното око. Ако не беше тази злощастна болест за Мари, можеше да ги видим и по-рано, защото това световно турне е било планирано още тогава. Дано наистина твърденията й, че вече е здрава са верни...

Не бих могла да Ви опиша магията на концерта им. Как изпълнителите заразяват публиката и черпят обратно енергия от нея. Има някаква тайнственост в любовта на феновете. И макар аз да не съм от вманиачените такива, според мен няма човек, който да не може да изтананика дори само една тяхна песен.

Раздадоха се до край, изпяха всички любими песни. Беше точно това, което очаквах и много, много повече, защото аз съм израстнала с техните песни. "Crash Boom Bang!" беше 1-вия техен албум, който си купих на пиратска касетка от някаква сергия на Колхозния пазар във Варна, когато бях на 13-14 години.. И сега 15 години по-късно успях да ги видя на живо и да стоя на 20-тина метра от тях.

Един от най-неочакваните и изненадващи моменти беше инструменталното изпълнение на "Хубава си моя Горо" от китариста им. Много мил и личен жест към българската публика, който я взриви щом чуха първите акорди на родната песен. Беше невероятно!

На края публиката ги изкара на два биса.. в които Мари и Пер се раздадоха до края.

Въпреки, че не направих много снимки... (Всъщност аз правих, но просто условията и моята сапунерка не бяха благоразположени, затова и са толкова некачествени, надявам се да ме извините.) За мен това ще е един от най-ярките спомени в меломанската ми душа!
And... Things Will Never Be The Same!

Прасковка

2011-05-29T16:14:00.003+03:00

Е, момичета, нямам с какво да се похваля... Не ме избраха за гост дизайнер, обаче аз пък не смятам да се отказвам. То човек как да се откаже като Мо не спира да рисува кое от кое по-сладки момиченца. :)
Ето го и поредното, чиято картичка направих на един дъх, за да се кипри доволно на нея.

Заради перличките и цветенцето ще я включа отново в Mo's Digital Challenge.
Скеча пък е на Sketch Saturday Challenge.
Цветовете си избрах заради 4 Crafty Chicks.

Наведнъж

2011-05-27T12:28:00.008+03:00

Здравейте момичета,
Макар че това, което ще Ви покажа днес го направих още преди 2 седмици за една специална рожденичка, която много искаше да получи бежова чанта като подарък. :) Всъщност това с чантата ми го подшушна сестра й, но тъй като жените сме много различни и не бях сигурна, че ще уцеля точно желания модел, затова прибегнах към нещо по-безопасно, а именно хартирена чантичка. :)
направих и една мадамска картичка към нея, която трябваше уж да се побере вътре. Не зная какво мерих, обаче картичката в последствие стърчеше половин пръст и нямаше как да се затвори, затова трябваше да си остане отвън. :)

Реших да използвам този си пост, за да Ви покажа и напредъка в една инициатива "От нищо - Нещо", подета от Craft Diva. При мен картичката долетя от красива Варна или по-точно от Катя, която беше посадила на нея красиво дръвче. :) На свой ред, аз пък сложих малко шарени хартийки и "градинката" отпътува към Русе, където скоро Нети ще добави и нещо от себе си...

И на края, но не на последно място - както винаги в края на месеца "Двете Елши" са на гости при Картичкофуриите с цветовата комбинация - "Лайм и Лавандула". Мен не ме бива много да се ограничавам в цветовете, които използвам, но пък отдавна исках да имам този печат на Hero Arts и за мой късмет се оказа много подходящ за целта. Мисля си, че можех и по-добре да се справя, при втория опит ще съм още по-добра. :)

Синьо Настроение

2011-05-18T10:42:00.005+03:00

Здравейте симпатяги,

Днес мислех да Ви покажа нещо съвсем различно, но една изненада промени първоначалната ми идея. :) Затова и всичко, което ще видите сега е под емблемата на синия цвят. :)

Преди седмица приятелката на брат ми ме помоли да направя синя картичка за рожден ден, на която да има котка. :) Всъщност исках да сложа цели 3 котки, но в процеса на работа така и не остана място за всички, затова и картичката се оказа само с 2 косматковци и една мишка за цвят. ;)

Ето го и "виновникът" за тази публикация, а именно подаръкът от Маги, който получих от играта "Pay It Forward". Аз си знаех, че съм щастливка, ама не подозирах, че ще получа нещо толкова красиво! Маги, мила, много, много, много ти благодаря! Брошката е невероятна, а синьото е един от най-любимите ми цветове!:)
Айде сега, да покажа и на вас, за да ми позавиждате. Хи-хи :)

Here Comes Summer

2011-05-15T18:37:00.003+03:00

Здравейте момичета,
След като блогър претърпя блогокрушение последните няколко дена - музата ми някъде се е скрила, затова и думичките към тази публикация няма да са много. :)
Моя милост продължава щурма за гост дизайнер на Мо.Тъй като ще го избират измежду всички участвали в първите две предизвикателства на месеца - реших да направя картичка и за темата "Лятото идва" тази седмица.

Monochromatic

2011-05-08T15:32:00.005+03:00

Здравейте мили дами,
Който ме следи по-отдавна знае, че пристрастеността ми към дигиталните печати на Мо датира от почти година. Всъщност, поглеждайки назад вероятно поне 1/3 от всички картички и проекти, които съм правила са с нейни картинки. Дори се кандидатирах да дизайнер миналата година, но тогава щастието не ми се усмихна, защото имаше ужасно много участия, кое от кое по-красиви.

Сега реших да участвам с тази картичка в новото предизвикателство на Мо, чиято тема е Монохромно - или с други думи - бяло + още един цвят. Освен всичко друго мисля отново да опитам късмета си - този път за гост дизайнер. :)

P.S. For English, please use Google translate on the side bar. Thank you!