четвъртък, 29 ноември 2012 г.

The comeback..

От известно време си мисля за тази публикация...
Хем ми е гузно, че така изоставих блогването, хем ми е някакво такова странно, че вече толкова месеци така и не събрах думички да поддържам огънчето тук.

Нямам отговор защо... или поне не и основателен такъв. Малко ме мързеше, малко се разсейвах с други неща, малко ремонтирах, малко бях заета в работата, малко ме беше хванала една апатия и изобщо от всичко по малко... ама истината е, че ако исках щях да си намеря причина да поствам, а не сега да се крия зад оправдания защо не съм го правила.

Истината е, че правих разни картички последните месеци, но всъщност само част от тях снимах. Някои отидоха по предназначение преди да успея да ги щракно, но пък тези, които документирах - обещавам да покажа. 

 Искам обаче първо да Ви благодаря, че не ме съдите толкова строго за разсеяността ми, за тоталното ми занемаряване на всякакви блог пътешествия, за да разглеждам и да ви се радвам на талантливите творения (добре, че е Мър-Мяу, че да надничам тук таме, за да не е без хич), за това, че не оставям коментари и изобщо за всичките ми забравански прегрешения.

Искам и да благодаря на момичетата от Картичкофурии, които ми дадоха още една причина да се взема в ръце и да почна отново да публикувам в блога. :)

И понеже казах, че малко картички успях да снимам, сега ще ви покажа тази, която така или иначе остана у дома. 
Защо остана ли? 
Имаше си получател, спокойно. :)
Просто получателя беше моята половинка, който преди няколко дена имаше рожден ден.
Исках картичката да е хем подходяща и непретрупана хем пък да е лична и символична. 
Този дървен елемент си го пазя мнооого отдавна и понеже мнооого ми харесва исках да го ползвам на някоя наистина ценна картичка и ето че точния момент дойде. 
Въпреки, че като изработка не е нищо сложно реших да не рискувам с добавянето на повече елементи. :)

До скив, сладурки!




LinkWithin

Може да харесате и нещичко от: